Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

6-те най-пагубни лъжи в историята

Съвременното общество някак вече свикна с мисълта, че публично разпространяваните лъжи са част от живота ни. В наши дни не само шоу звезди или несериозни булевардни издания, а често и световни лидери използват недостоверна информация, за да постигат целите си. Парадоксално, но донякъде за тази нерадостна ситуация е виновен интернет средството, което ни даде огромна свобода на изразяване и нанесе

съкрушителен удар на цензурата

Но истината е, че лъжливите новини не са изобретение на компютърната епоха, а винаги са съпътствали човечеството.

По отношение на последствията от тях обаче те могат да бъдат категоризирани. От едната страна са известни лъжи, които все пак не вредят на други хора, освен този, който ги произнася. В този ред на мисли може да посочим примерно твърдението на президента Никсън от 29 август 1972 г., че "в кабинета на Белия дом не е участвал нито един от замесените в скандала "Уотъргейт", или доста комичното:

"Не съм имал сексуални отношения

с тази жена", казано от Бил Клинтън по повод връзката му с Моника Люински през 1998 г.

За съжаление последствията от други известни лъжи в историята са направо чудовищни.

През 1894 г. френските военни разузнавачи научават, че германците получават тайна информация за новите артилерийски оръдия на Франция. След като анализират кръга на евентуалните заподозрени във френския Генерален щаб, те обвиняват в измяна лейтенант Алфред Драйфус. Всъщност главната причина да попадне под ударите на властта е неговата еврейска вяра. Затова той е осъден от военен съд, признат за виновен, разжалван и изпратен на постоянно изгнание в каторгата на Дяволския остров във Френска Гвиана.

През 1896 г. нови доказателства сочат, че

предателят всъщност е друг офицер,

на когото е разрешено да напусне страната. Въпреки това в продължение на години военните не обръщат внимание на общественото порицание към обвинението срещу Драйфус.

В случая резултатът е не само че е осъден невинен човек, а че по този начин се разделя цялото общество между социалните класи, възрастовите групи и политическите партии. Дори след като Драйфус е помилван през 1906 г., делото продължава да разделя страната и тази липса на единство сериозно отслабва способността й да се защитава и в последвалата Първа световна война, а френската армия признава Дрейфус за невинен чак през 1995 г.

Друг често цитиран пример за пагубно въздействие на лъжа в историята е обяснението на германския главнокомандващ през Първата световна война Паул фон Хинденбург.

През 1919 г. той заявява, че "Германия не е победена от врага почтено на бойното поле", а истинската причина за поражението е, че германската армия е "намушкана в гръб".

Всъщност германската армия е хвърлила всичко, което има, в един последен, отчаян опит за победа на фронта, но особено след намесата на САЩ във войната всичките й сили са се стопили. Освен това последвалата революция не е започнала от цивилни или чужди сили, а от членове на самата германска армия.

Но заради псевдопатриотичния заряд

лъжата е подета от повечето германци

Те вече вярват, че само с война ще постигнат целите си да възвърнат величието на страната си. В резултат лъжата подхранва възхода и идването на власт на нацистката партия.

"Няма глад, нито има някаква реална опасност да има", гласи официално съобщение на съветското правителство, което има за цел да опровергае "слуховете" за глад в Украйна през 30-те години на ХХ век. В случая изненадващото е, че на тази фалшива информация "се връзват" и много западни репортери.

Между тях е и Валтер Дюранти, репортер на в. "Ню Йорк Таймс", който многократно пише, че няма глад. При това известният журналист, който омаловажава трагедията на украинския народ, се ползва с голям престиж, тъй като е спечелил награда "Пулицър" за отразяването точно на сталинистка Русия. В крайна сметка Дюранти стига дотам да оправдава бруталността на престъпната сталинска система като необходима мярка, която в крайна сметка би била от полза за обикновените хора.

В действителност

пъклената

политика на Сталин

е била съвсем целенасочена, тъй като по този начин е решил да унищожи окончателно частното селскостопанско производство в Украйна и да постави населението в пълна зависимост от съветите в общините. В крайна сметка съвсем умишлено между два и четири милиона души са докарани до гладна смърт. Неверните писания на Дюранти обаче пречат на западните лидери да се застъпят и да помогнат на бедстващото население. Напротив - неговите репортажи спомагат за това светът да отвърне лице от огромната трагедия на милиони човешки същества.

Друг неприятен пример за масова заблуда е предизборно изказване на президента Линдън Джонсън. През 1964 г. той уверява американците:

"Няма да изпратим американски момчета на 9-10 хил. мили от дома им,

за да вършат това, което азиатците трябва да направят сами за себе си". Въпреки това още през март следващата година започва изпращането на десетки хиляди американски войници във Виетнам. Неприятното изобличение на тази лъжа се крие във факта, че всеки, който е бил запознат с конкретната ситуация по онова време във висшите кръгове във Вашингтон, е знаел със сигурност, че военната намеса е неизбежна. Последствията, освен дадените 58 000 жертви са, че след войната се създава хронично недоверие към правителството, което за мнозина продължава и до днес.

Освен в политиката особено вредно е въздействието на лъжата и в икономиката. През 2007 г. Бърнард Мейдоф се обръща към конференция, посветена на незаконните практики на борсата, с думите: "В днешната регулаторна среда е практически невъзможно да се нарушават правилата". Смятаният за жива легенда американски бизнесмен е създател на най-голямата финансова пирамида в света, която се сгромолясва в разгара на световната криза през ноември - декември 2008 г. Истината излиза наяве, когато високопоставени служители в компанията съобщават пред прокуратурата за неговото самопризнание, че "всичко е било една голяма лъжа" и че "новата гигантска схема на Понци" е реализирала "загуби" в размер на 50 млрд. долара.

Когато се стига до фалита, инвестиционният съветник вече е ограбил 4800 клиенти,

като ги е ощетил с

18 милиарда долара

За финансовата измама той е осъден на общо 150 години затвор.

Друга лъжа, сравнима по мащаби, е изречена през 1994 г. от Джеймс Джонстън, изпълнителен директор на “Р. Дж. Рейнолдс Тобако”. За да защити бизнеса си, той казва пред комисия на Конгреса: "Пушенето на цигари вече не е по-пристрастяващо от кафе, чай или сладки "Туинкис".

Реалността, разбира се, е съвсем различна. Центровете за контрол и превенция на заболяванията изчисляват, че 480 хил. американци умират всяка година от цигари. Затова през 1998 г. четирите най-големи тютюневи компании постигнаха споразумение с 46 държави да им изплатят рекордните 206 милиарда долара за период от 25 години, за да покрият медицинските разходи за заболявания, свързани с тютюнопушенето.

Коментара ()

Вашият коментар