Три са основните причини, поради които хората се хващат на фалшивите новини, разпространяващи се в различни сайтове. Това обясни пред "168 часа" доц. д-р Маргарита Бакрачева, която е лектор и психолог към БАН.

"На първо място, тъй като в съвременния свят сме залети от информация, когато видим нещо негативно, автоматично го отваряме и започваме да го четем - разяснява специалистът. - Ако има нюанс на заплаха, ние винаги приемаме негативното за достоверно за разлика от позитивните новини, тъй като искаме да се предпазим. Това е първична реакция и затова сме по-податливи на негативното."

Според нея на второ място е липсата на изненада, която с времето се е изградила у нас като чувство.

"Информационният поток е постоянен и динамичен и вече няма какво да ни учуди - обяснява психологът. - Свикнали сме да приемаме всичко, независимо дали

то ни

звучи абсурдно,

като нещо, което е факт от ежедневието, в което живеем. Нямаме достатъчно стабилност и не виждаме добри перспективи, така че не подлагаме на съмнение това, което идва към нас като информация. Не го филтрираме."

Третият последен фактор според Бакрачева е изключително характерен за съвременния свят. Той е свързан с използването на социалните мрежи и абонирането за определени страници.

"Тук вече идва и влиянието на приятелския кръг - казва тя. - Споделеното съдържание от някой наш близък се приема от нас за достоверно, въпреки че то може изобщо да не е такова."

Според психолога освен сайтовете с лъжливи новини, които вече изпълняват основно комерсиални цели, социалните мрежи също са претърпели голяма динамика в това отношение.

"Всяко нещо, което звучи атрактивно, е поднесено чрез начините за споделено съдържание в интернет - обяснява специалистът. - Това е една от функциите на мрежите, които допринасят за разпространението на фалшивите новини."

Бакрачева разяснява още, че колкото и да мислим, че сме критични, резервирани и подбиращи съдържанието, което достига до нас, ние непрекъснато попиваме неща, които ни оказват влияние и съответно могат да ни направят по-малко емоционални, тъй като ни карат да претръпнем към всичко.

"Когато става въпрос за тема, която е нова за нас и за която не разполагаме с много информация, това съкращава пътя на

вземане

на решение

и може да се отрази на това да се подхлъзнем в някаква посока и да приемем нещо за истина, а то всъщност да не е", допълва тя.

Според нея сайтовете, разпространяващи фалшиви новини, разчитат и на когнитивния дисонанс.

"Когато имаме две неща, които харесваме, и нямаме достатъчно време да съберем информация, автоматично се опитваме по-бързо да вземем решение, така че наклоняваме везните и избираме да увеличим достоверността на едното за сметка на другото - обяснява психологът. - Ако например видим, че една фалшива или изкривена новина е споделена от хора, които приемаме като авторитети, автоматично я считаме за достоверна и така преодоляваме когнитивния си дисонанс."

Специалистът допълва още, че сайтовете разчитат и на опростените възприятия, тоест приемането на всичко за чиста монета.

"Това е така, защото в ежедневието си сме свидетели на достатъчно абсурдни неща, така че вече ни се е повишил

толерансът

към това

да подлагаме на съмнение различни факти", казва Бакрачева.

Според нея общовалидният психологически механизъм "реакционистки ефект" също се използва като инструмент от сайтовете, разпространяващи лъжливи новини.

"Този механизъм не е свързан само със съвременния свят - обяснява тя. - Когато се съгласим с нещо или кажем да или не, ние след това, дори и да съжаляваме, подкрепяме своя първоначален избор и настояваме на това погрешно решение."

Бакрачева казва, че можем да се предпазим от фалшивите новини, като правим подбор на филтрите за информация, които самите ние използваме.

"Когато става въпрос за някаква по-значима новина, която не е в света на жълтата хроника, правилото "преброй, преди да лайкнеш", може да бъде приложено", съветва психоложката.

Тя е сигурна, че фалшивите новини могат да бъдат опасни за нас, ако сме ги подкрепили и категорично сме заявили тази позиция в публичното пространство.