Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Облъчват ни с фалшиви новини от един център

В последните месеци по вина на сайтове за фалшиви новини у нас се забъркаха няколко сериозни скандала.

Стигна се дори до трагикомична ситуация, когато депутатът от БСП Филип Попов от парламентарната трибуна поиска Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да разследва фейк новина.

Лъжата, която успя да подведе народния представител, изтече от две места - информиран.нет, както и в блога 4udoslav.writeas.com. Като собственик и на двата сайта излиза едно и също лице - политолог от арменски произход, политически ангажиран, но той отрича да има нещо общо с тези анонимни медии.

Затова неслучайно с основание някои подозират, че

двата уж отделни източника на информация

може да са част от по-широк замисъл. Може би по този начин ставаме свидетели на нова схема за заблуда и манипулация, тъй като идеята е, че при пускането на една и съща псевдоновина последователно и на двете места на нея се предава по-голяма "достоверност" и така тя успешно атакува масовата публика.

Този факт потвърждават и данните на similarweb.com, рейтингова агенция, специализирана в измерването на интернет трафик. Оказва се, че макар и невярна, сензационната информация е успяла да вдигне до рекордните 1,14 млн. посещенията на информиран.нет през последния месец.

Що се отнася до блога, работещ под многозначителното мото: "Да разгромим корумпираната власт със слово (не непременно с истини)...", то той има още поне 5 реферали (сайтове, които препубликуват информация, подадена от него).

Но защо вредното явление взема все по-големи мащаби у нас?

Според психолозите разпространителите на недостоверна информация използват на пръв поглед елементарни, но винаги ефикасни трикове, за да заблудят общественото мнение. При тях заради коварна психическа стратегия въпреки явните лъжи, които потребителите четат, те реагират автоматично като кучето на руския учен Иван Петрович Павлов и в крайна сметка

се постига злонамереният ефект

При това имиджът на повечето от клюкарниците, вместо да спада, се покачва. Проверка на "168 часа" за рейтинга на някои от най-известните сайтове, свързвани с, меко казано, недостоверна информация, показва, че те се радват на успех. Сайтът onovini.com за тримесечие почти е удвоил аудиторията си - от 460 000 посещения през август на 857 560 за октомври, и вече е на 581-во място сред новинарските сайтове у нас. bultimes.bg пък се нарежда на 1751-во място с "публика" от 290 000 уникални посещения. Все пак има и изключения.

Нашумелият с лъжливи компромати срещу видни политици gudelnews.com, който след като беше взел на прицел политици като Лиляна Павлова, Валери Симеонов и дори премиера Бойко Борисов, за малко се превърна в

най-посещаваната онлайн медия у нас,

сега за същия период отбелязва сериозен спад от около 400 хил. на 151 840 уникални клика. Но така или иначе "фейковете" отдавна вече са превзели пазара и дори сайтовете на националните телевизии са далеч след тях в класациите.

Неприятният феномен предизвиква сериозни трусове и в рекламните агенции, защото чисто пазарно те би следвало да пренасочат рекламите си към сайтовете за фалшиви новини. За клиента няма значение как е привлечена аудиторията, тя се състои от все същите потребители, които трябва да купуват съответните стоки.

А ако рекламите стоят встрани от най-четените издания, това е по същество отказ от реклама.

С най-голям успех се ползват съвременните апокрифи, отнасящи се до корупция, бежанци, цигaнu, гeйoвe, джeндъpu и пр. А доколкото тези теми и по-скоро заеманите гледни точки по тях влизат в разрез с Етичния кодекс, медиите, които са го подписали, няма как да се конкурират с лавината от безпринципност. Причината е, че става дума за "новини", отхвърлящи политическата коректност и отнасящи се до болни проблеми, които официалната медийна среда съвсем нормално се опитва да неглижира.

Куриозното е, че в тази ситуация

станахме за смях дори за руснаците,

които по принцип са обвинявани като специалисти в разпространяването на недостоверна информация.

"Вие вероятно знаете, че основният източник на западните медии е дребен английски търговец от сирийски произход, който не е бил в Сирия през последните 15-20 години! - възмущава се руски блогър в test.duslar.ru, сайт, хостван в Татарстан. - Руската жълта преса обаче клъвна по подобен начин и се опитва да настройва руснаците срещу българите.

Вижте кого цитират - Правда.ру: "съобщи The Bulgarian Times", MK.ру: "Както пише The Bulgarian Times. В същото време за собственика на сайта bultimes.com в българските регистри излиза лицето Крум Фильовски, който е едноличен собственик само на ВИП КЕТЕРИНГ КЪМПАНИ ЕООД, регистрирана с много дейности, но основната е "Търговия на дребно с хляб и хлебни изделия".

На свой ред bultimes.com се хоства от podoko.eu, а домейнът .eu скрива самоличността на лицето, което е регистрирало името, и се позовава на предполагаемия регистратор, въпреки че самият той е напълно анонимен. Познай от три пъти, колко е трудно в тези грозни глупости

да прецениш нивото на точност на информацията."

Проверка на "168 часа" в Търговския регистър също показва, че на посочения адрес на фирмата - собственик на bultimes.com, се води “Обект за изпичане и продажба на място на замразени тестени закуски", по-известни като форнети.

Друг любопитен факт е, че Фильовски чрез свой профил в руската мрежа http://russiaru.net през 2016 г. създава скандал с "новина", че на 3 март България е поканила турския президент Реджеп Ердоган на връх Шипка.

По правило обаче за най-жълтите сайтове е трудно да се установи конкретен собственик въпреки претенциозните описания, които са публикували. Липсва и името на главния редактор или на някакво отговорно лице.

Разбира се, това не пречи на своите страници клюкарниците да се перчат с високопарни фрази, че са застъпници за

"свобода на словото" и "висок морал"

Ето и един пример: Bradva.bg разполага със секция "За нас", където се описва като "независима онлайн медия за новини, анализи и коментари". Пишат още, че техни автори са "утвърдени журналисти и експерти с актуален поглед върху политиката, бизнеса, спорта, културата, изкуството и други аспекти на съвременното общество", но в същото време няма посочени конкретни имена. По-долу дори се позовават и на Етичния кодекс: "Ние се ръководим от принципите на Етичния кодекс на българските медии и се стремим към високи професионални стандарти за качество на представеното съдържание".

Още една нескромна част гласи: "Като медия приемаме за свое морално задължение поддържането на най-добрите практики в световната журналистика, а наша цел е сайтът да бъде генератор на идеи, на интелектуално удоволствие и положителни емоции".

"Запазена марка" са

сензационните недовършени заглавия:

"В БЪЛГАРИЯ Е БОГ! Мислехме, че е разстрелян в БМВ-то си, но е инсценирал убийството! Ето доказателства, снимки! Жив е самият...". Друг използван похват са драстични преувеличения:

"В момента е, изреваха! Адът застигна София! Огнен ад, хиляди изреваха! Пожар в подстанция "Гео Милев" спря тока на 18 000 абоната".

По принцип за непредубедения и сериозен читател има доста ясни ориентири дали може да се вярва на съответната онлайн медия, твърдят специалисти. Пример за отклонение от добрите практики е, когато границите между новина и коментар са размити, т.е. фактите не са предадени безпристрастно, а са придружени от анализ. Друг показател е, че има забележим уклон към сензационност в заглавията и те не съответстват на съдържанието.

Пренебрежението към човешките права също е показател. Винаги когато в публикациите се съдържат призиви към омраза, насилие и дискриминация, те не могат да идват от официална медия в демократична страна.

Некоректна е и безпринципната компилация, при която

се произвеждат "хибриди",

така че специално писани текстове и заемки да попадат в разнообразни комбинации. Например смесване на информация от първо лице с неизвестни източници, други текстове и ексклузивни заглавия.

Сигнал, че нещо не е наред, е и използването на заимстван снимков материал, когато не е посочен автор на снимките, те са извадени от контекста или пък едни и същи изображения се използват за различни теми и събития.

Но по-важни са посланията, които внушават тези ненадеждни източници на информация. Когато става дума за външна политика, голяма част от тях имат сродни заглавия и провокират определени нагласи. Примерно: "ЕС ще се разпадне" или "Западните лидери са опасни"...

В случая се цели определен ефект, а той може да предизвика непредсказуеми последици. Така преди време от “Фейсбук” признаха, че разпространители на невярна информация от Русия са достигнали до 126 милиона души, използвайки тяхната платформа.

Остава неясно какъв ефект е имало това върху американската политика и общественото мнение.

Ненапразно навсякъде по света се вземат мерки за ограничаване на анонимните лъжи в интернет. В тази връзка дори сайтът на руското министерство на външните работи направи специален раздел, в който помества фейк новини в чужди издания, които според тях са с антируска насоченост.

Целта е да се предотврати вредното въздействие от тях, тъй като по извратената логика, забелязана и от "бащата на пропагандата" Йозеф Гьобелс, колкото повече лъжите се повтарят,

толкова по-трудно

е да бъдат неутрализирани

впоследствие.

Научните изследвания също показват, че именно под действието на ефекта на илюзорната истина ние вярваме на фалшивите новини, които чуваме или четем многократно, независмо колко безумно или нелогично звучат.

Ефектът е изучаван в продължение на десетилетия. Обикновено експериментаторите в тези проучвания искали от участниците да оценят редица твърдения като истински или неверни. Часове, седмици или месеци по-късно изследователите

отново събират участниците за тест

По време на тази втора среща някои от предложените информаци са нови, а други се повтарят. Точно тук се проявява ефектът: участниците са много по-склонни да определят като истински твърденията, които преди са смятали за такива, независимо дали това е така, или не.

Когато чуваме нещо за втори или трети път, мозъкът ни отговаря все по-бързо на него и възприема това като сигнал, че то е истина. Колкото по-често чуваме нещо, толкова по-силно става "вътрешното ни усещане, че то е истина".

Обикновено това ни е от помощ - то ни помага да не изпадаме всеки път в дилема дали нещо всеизвестно е истина, или не. Повечето от нещата, които чуваме да бъдат повтаряни отново и отново, в действителност са истини. Но

фалшивите новини се възползват от същия механизъм.

При "алтернативните факти" черното е бяло, бялото - черно, а реалността е изкривена през различни призми.

Коментара ()

Вашият коментар