Всеки момент се очаква да излезе тълкувателно решение на Гражданската колегия на съда, оглавяван от Лозан Панов. То може да доведе до прекратяване на дела за милиони срещу бившия кмет на Неделино Стоян Беширов, издателя Иво Прокопиев, ексдепутата Христо Бисеров, бившия министър Трайчо Трайков

Какво ще стане с над 315-те дела за отнемане на имущество за милиони левове?

Правната общност се пита от дни, тъй като Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), чийто ръководител е Лозан Панов, е на път да отмени гражданската конфискация, ако наказателното производство срещу човека, чието имущество е на прицел, е прекратено.

Решението вече е взето, но ще бъде оповестено официално, след като го подпишат всички съдии от колегията.

Гражданска конфискация съществува у нас от 2012 г. Тогава бе приет първият закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Задължителните условия да тръгне дело за конфискация са да има повдигнато обвинение и разминаване между доходи и имущество повече от 150 000 лв. за последните 10 г.

По силата на този закон в съда бяха внесени 315 иска.

Сред тях са исковете за отнемане на имущество на банкера Цветан Василев, издателя Иво Прокопиев, бившия министър на енергетиката Трайчо Трайков, бившия кмет на Неделино Стоян Беширов, искът срещу когото е за близо половин милион лева, бившия зам.-шеф на парламента Христо Бисеров. Те са за милиони, а срещу Цветан Василев и семейството му - за рекордните 2 млрд. лв. То обаче е спряно заради запитване до съда в Люксембург.

Едно подобно дело продължава между 3 и 5 г., обясни шефът на териториалния клон на комисията “Антикорупция” във Велико Търново Николай Колев.

Нагласата на мнозина от съдиите е, че

след

прекратяване

на наказателното

преследване не

може да се води

дело за отнемане

на имуществото. Според юристи това важи и когато човекът е оправдан на всички съдебни инстанции. Подобен е случаят с бившия зам.-шеф на парламента Христо Бисеров. Той бе оправдан за пране на пари, но срещу него се води дело за отнемане на къща и гараж в Долна баня.

Тълкувателното решение е задължително за всички съдилища. Как обаче ще го третират адвокатите пред магистратите, тепърва ще се разбере. Дали то ще засегне двайсетина дела или много повече, е въпрос на време.

Тълкувателното дело във ВКС бе образувано по искане на Четвърто гражданско отделение на 8 юли 2016 г. Тогава съдиите спряха дело на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ). От януари тя е преименувана в КПКОНПИ.

Делото беше срещу определение на Софийския апелативен съд, с което се прекратяваше производство за конфискация на имущество на шефа на смяна в митница Гюешево Атанас Манчев.

Неговата история е от май 2013 г. Той е задържан с трима колеги за 100 евро подкуп. Разследването е прекратено на 28 август 2014 г. Обвинението обаче става причина КОНПИ да започне проверка на имуществото му. Искът за отнемане е внесен в съда, когато Манчев вече не е обвиняем.

Върховните съдии имат различни виждания. Според едни, когато наказателно дело е прекратено, не може да се води и дело за конфискация. Според други юристи обаче това не е пречка.

Ако ВКС приеме, че при прекратено наказателно разследване не може да се води дело за отнемане, освен че ще има прекратени дела за милиони, комисията трябва да извършва проверките по-бързо. Сега срокът по закон е 1 година.

Истината е, че откакто през 2012 г. бе въведена

гражданската

конфискация,

юристи спорят

“за” и “против”

Един от адвокатите, които напълно я отхвърлят, е Георги Атанасов. Извън професионалната му позиция известният юрист е ангажиран с тази тема, тъй като защитава и клиенти като издателя и бизнесмен Иво Прокопиев и бившия министър Трайчо Трайков по делата, които КПКОНПИ води срещу тях. (Виж мнението му долу)

Освен гражданска у нас съществува още наказателна, предвидена в Наказателния кодекс.

До момента са написани три закона, два вече са отменени.

6 г. след приемането на първия закон за отнемане на имущество

Първият закон е от 2005 г. и става известен като закона “Петканов”. По него работи комисията, която бе известна като “Кушлев”, на името на своя първи председател проф. Стоян Кушлев.

Според този закон делото за отнемане може да започне само след влязла в сила присъда.

“Това води до известно забавяне във времето, през което активите са блокирани, като не е ясно дали ще се води дело за отнемане, защото то зависи от изхода на наказателното дело”, обясни Николай Колев.

Вторият закон е от 2012 г. и с него за първи път се въведе гражданска конфискация. Това значи, че и когато човек е оправдан, срещу него може да започне дело за отнемане, ако има разминаване между доходи и имущество.

Според доклад на ЕК от 21 декември 2016 г. европейските държави се делят на 3 групи по отношение на конфискацията.

В 12 от тях има класически подход - имущество се отнема при присъда. Като в някои има и конфискация без присъда, но ако разследваният се укрива например.

В други 8 държави има форми на наказателна конфискация, която не се основава на присъда, но в случай на смърт на подсъдимия. Наказателният съд може също да конфискува имущество, когато е убеден, че то е плод на престъпление.

В други 7 държави има гражданска или административна конфискация, неоснована на присъда. В доклад на Евроджъст от април 2013 г. България, Ирландия, Италия, Словения, Словакия и Великобритания са въвели система за гражданска конфискация, според която процедурата започва от държавата срещу имуществото и не би могла да се смята за наказание. Естония е въвела вариант на този модел.

Статистика!

“Антикорупция” води 833 дела за отнемане на имущество за над 3 млрд. лева

АНА МИХОВА

833 иска за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 3 094 224 495,63 лв. е внесла комисията “Антикорупция”, както е известна КПКОНПИ. “Обикновено едно дело продължава между три и пет години на трите инстанции”, обясни Николай Колев.

518 са исковете, които са по първия закон, който е известен като закона “Петканов” и действа от 2005 до 2012 г. Те са на стойност 433 990 372,31 лв. По него дело за конфискация започва след осъдителна присъда на три инстанции. По този закон се иска отнемане на имущество за 23 млн. лв. на Евелин Банев-Брендо и роднините му например.

По втория закон, който е от 2012 до януари 2018 г., исковете са 315 и са на стойност 2 660 234 123,32 лв.

Сумата е толкова голяма заради делото за отнемане на имуществото на банкера Цветан Василев. То обаче е спряно заради запитване до съда в Люксембург дали може да има дело за конфискация без влязла в сила присъда.

На това основание са спрени още 2 дела, уточниха от КПКОНПИ. Две от тях се гледат от съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд, която отправи запитването.

Гражданите обаче също водят дела слещу комисията, когато нейните претенции са отхвърлени от съда. Досега комисията е платила обезщетения за над 1,6 млн. лв.

През 2011 г. сумата е 67 784 лв. През 2012-а скача до 165 105 лв.

Година по-късно - 2013-а, е 150 616 лв. През 2014-а е 155 028 лв., а през 2015-а набъбва до 376 883 лв. Най-голямата сума е през 2016 - 1 168 839 лв. През миналата почти достига половин милион - 416 327 лв. От началото на тази година е 160 774 лв.

Гражданската конфискация не е наказание

Гражданската конфискация не е наказание. Насочена е към имущество, което е придобито от средства с незаконен произход, казва Николай Колев от ТД на КПКОНПИ във Велико Търново.

“Да кажем, че сте държавен служител, получавате доходи само от заплата, издържате семейство, но и живеете нашироко, карате скъпа кола, изплащате ипотека за мезонет в затворен комплекс, но се установява, че получавате и подкупи и прокуратурата ви повдига обвинение за това”, обяснява той.

По думите му много важно било да се знае, че комисията не се самосезира. “Ние не можем да си избираме кого да проверяваме, законът е този, който го определя. Прокуратурата повдига обвинение и тя ни уведомява. Едва тогава започва нашата работа”, обяснява Колев. След това се правел финансов профил на проверявания, какво е получавал - заплати, кредити, дарения и т.н., след това се приспадали разходите и се виждало с какво разполага като свободни средства. Те се съпоставяли с придобитото имущество и при разлика от над 150 000 лв. се образува производство и активите се замразяват от съда. 

Адвокат Георги Атанасов: Абсурд е хората да бъдат карани да търсят бележки от родителите си от 1955 г.

АНА МИХОВА

Още през 2003 г. с колегата Йорданка Вандова написахме защо законът “Петканов” е абсурден. (Закон за отнемане на имущество от престъпна дейност - б. р.) А законът “Петканов” в сравнение със сегашната вандалщина беше нещо като кодекс на честта и харта на основните права и свободи.

Недопустимо е държавата да обявява всички за престъпници, а цялото имущество - за престъпно, но по произволно подбрани от нея признаци и като изключва връзката с престъпната дейност или конкретното престъпление.

Не може в Наказателния кодекс цялата глава пета да е защита на собствеността, а в закона за отнемане да пише, че ще те защитават, ама само ако и след като си докажеш законността на правото.

Ако не го докажеш, не се защитава. Всъщност никой не е длъжен просто ей така да доказва източниците на средствата, с които е придобил той или неговият наследодател имуществени права.

Задължението за доказване трябва да фигурира в някой закон и да бъде задължение, което съществува в момента, в който се извършва сделката.

А сега да връщат проверката 10 години назад и да карат гражданите да търсят къде са бележките на родителите им от 1955 г., е абсурд.

Полицията в Германия можеда отнема дори торби с пари

КАПКА ТОДОРОВА, БЕРЛИН

Законът за реформа на наказателното отнемане на имущество в Германия позволява на полицаи да изземат дори торби с пари, ако собственикът им не може да обясни разумно откъде са и защо не са в банка, а ги разнася със себе си.

Той бе въведен на 1 юли 2017 г. Промяната му по италиански модел се наложи заради борбата с ливанските кланове в страната. Голяма част от тях живеят от социални помощи, а притежават скъпи имоти и автомобили.

До 1 юли 2017 г. законът позволяваше отнемане на имущество само след като се докаже престъпление при придобиването му. Сега вече движими и недвижими имоти, които няма как да бъдат финансирани от парите, получавани от собственика им на светло по сметките му, се отнемат, преди да се докаже, че са купени по престъпен начин.

За отнемането на имоти трябва да има спазени няколко показателя. “Ако няма съмнение, че богатството е от престъпна дейност, то може да се иззема, преди да се докаже престъпният характер на придобиването му”, обяви правителството след приемането на закона. В Италия има подобни закони за борба с мафията, посочи то.

Само за една година и само в Берлин съдът е поискал изземането на имущество за 109 милиона евро, като са взети 2900 съдебни решения.

Новият закон позволява полицията да задържа пари, коли и имоти дори ако обвиняемият твърди, че ги е купил с парите от продаден имот, например в Албания. Властите първо проучват дали цената отговаря на иззетата сума, дори и обвиняемият да удостоверява сам с документи. Проверката се извършва независимо от германските власти.

В Италия закон защитава работниците във фирми, взети от мафията

ВИОЛИНА ХРИСТОВА

РИМ

В Италия конфискацията е мярка, чрез която се осъществява отнемането в полза на държавата на движимо, недвижимо имущество или пари, които са послужили за извършването на престъпление или пък които са спечелени чрез него.

Чрез конфискацията се цели да се предотврати извършването на нови престъпления, така че има превантивен, а не наказателен характер.

Има два вида конфискация – първият е факултативна и се заповядва от съдията в случай на присъда за неща, които са послужили за извършване на престъпление, и за такива, които са част от печалбата на престъплението.

Другият вид се нарича задължителна – пак е по съдийска заповед за неща, които съставляват “цената на престъплението”, и за неща, за чието фабрикуване, използване, задържане е било извършено престъпление, въпреки че не е произнесена присъда.

В Италия има специална агенция за управление и дестинация на имуществото, запорирано или конфискувано от мафията. Тя съществува от 2010 г. и е под надзора на вътрешното министерство.

Какво става с фирмите, които минават под съдебно управление от страна на държавата по време на запор?

Според в.“Джорнале”

много от

компаниите

фалират още

преди да се

стигне до

окончателна

присъда

на обвиняемия. В случай че е окончателно оправдан и му се върне собствеността на отнетото имущество, той се оказва притежател на фалирала фирма или на индустриален скелет. Според вестника почти 90 на сто от фирмите, конфискувани от държавата, не оцеляват. Проучване на изследователския център Transcrime от Католическия университет в Милано твърди, че само 15% от фирмите, на които е наложен държавен контрол от 1983 до 2013 г., са оцелели.

Много предприемачи чакат години, за да си върнат запорираното имущество.

Само преди месец италианските медии бяха разтърсени от емблематичен случай на запор на имущество с цел конфискация.

Съдът на Катания запорира имущество за 150 млн.евро на Марио Чанчо Санфилипо, издател на най-важните вестници в Южна Италия - “Сичилия”, “Гадзета дел Медзоджорно”, както и на две телевизии. Той е обвиняем за сътрудничество с мафията.

Властите откриха

52 млн. евро в

швейцарски

банки,

които не били декларирани от издателя. Под запор са и неговите сметки, полици, 31 фирми и др. Какво ще стане с журналистите и с изданията, не е ясно. Според Клаудио Фава, шеф на комисията “Антимафия” в сицилианския парламент, ако се стигне до конфискуване, изданията трябва да бъдат поверени на самите журналисти.

От юли т.г. в Италия е в сила закон за закрила на работниците от фирмите, запорирани или конфискувани от мафията. Служителите могат да се ползват от финансови помощи от Министерството на труда за максимум 12 месеца.