“Това е моето дете! Моята дъщеря!”, заявява журналистката още след първата среща с Али

“Дръж високо летвата на куража!”, “Борба до победа!”, казвала на приятели Ивайлова

Тежката диагноза рак на гърдата не успява да сломи духа на журналистката Албена Ивайлова, която бе пиар на кабинета на Иван Костов и не умееше да свежда глава в битките. В това са категорични пред “168 часа” приятели на непримиримата спрямо всеки недъг на обществото Албена, която си отиде едва на 49 години след двустранна бронхопневмония, влошила нейното състояние. Въпреки притесненията при постъпването й в болницата заради това усложнение, нито тя, нито нейните близки са били готови за фаталната развръзка.

Само преди два месеца, през септември, журналистката съобщава на приятели радостната новина, че ракът е замразен и няма опасност да се развива. Тя говори за болестта като за минало. И както винаги почти до последно се ангажира и реагира спрямо всичко грозно и несправедливо, което регистрира около себе си.

Албена, като истински воин, никога не се оплаквала и не търсила помощ, докато минавала през ада на тежкото си лечение. Изправяла косите на всички, когато планирала да пътува сама за процедури в онкологичната болница в Панагюрище, където била третирана с агресивни лекарства. Журналистката дори спестявала да обсъжда с приятелите си всички разходи около своето лечение, които никак не били малки и дори се наложило с нейния брат да продадат семеен имот.

Ивайлова имала толкова сила у себе си, че успявала да зарежда с нея и хората в своето обкръжение.

“Албена беше човек на каузите - каза пред “168 часа” нейната приятелка ексдепутатката Мария Капон - Дори работата й в Министерския съвет в правителството на Иван Костов също беше на основата на каузи - за влизането на България в Европейския съюз, за налагане на пазарна икономика, за демократични ценности. Няма да забравя думите, които Албена не веднъж ми е казвала: “Дръж високо летвата на куража и професионализма, защото ще дойде време, когато високите ще са повече, много повече от пълзящите.” Една от последните битки, която водихме рамо до рамо, е за иновативните лекарства и премахването на мораториума. В тази кампания в най-трудните моменти, когато изглеждаше, че инатлъкът на управляващите ще надделее, Албена пак ми повтаряше: “Борба до победа!” Тя много искаше всички ние около нея да се обединим в един юмрук, който да се противопостави на арогантната некомпетентност.

Една от големите й мечти беше да види една автентична, истинска, модерна и силна България от интелигентни и можещи хора.”

Дори при лоши резултати Ивайлова никога не се предавала и продължавала напред с острия си език и голямо сърце. Журналистката вярвала, че е важно в политиката да има хора, които не само да имат добра експертиза, но и които да могат да усещат пулса на обществото и болките на хората.

“Албена беше много чувствителен и много силен човек - разказа още Капон. - Притежаваше нежна душа и никога не нараняваше хората, макар да знаеше как да борави с думите. Ракът беше едно от изпитанията в живота й. Това, което не можеше да понесе, беше ужасната административна и нечовешка система на НЗОК, която унижава хората. Не можеше да приеме, че насреща има бездушни чиновници.

Във всяка обществена битка с безхаберието и с бездушието оттук-нататък ще чувам нейния глас. Албена винаги ще бъде като ангел над мен.”

Сега каузата, около която се обединяват приятелите на Ивайлова, е бъдещето на нейната осиновена дъщеричка - 4-годишната Али. Раздялата с нея е единственият страх, който всява в душата на журналистката диагнозата рак.

“Това е моето дете! Моята дъщеря!”.

Това споделя Албена, след като за първи път вижда момиченцето и се обажда на бившия депутат Гроздан Караджов и неговата съпруга, с които са близки приятели.

При подаването на документите за осиновяване Ивайлова не посочва никакви изисквания и претенции, макар много други хора да имат такива. Само след няколко месеца тя получава обаждане с предложение - в едно смолянско село може би я очаква нейната бъдеща дъщеря. И наистина, още щом вижда 2-годишното тогава момиченце, разбира, че наистина е така.

“Албена беше страхотна майка. Обичаше много Али - обясни пред “168 часа” Караджов. - Албена беше изключително умна, мила и деликатна като човек. С огромно сърце. Винаги ще помня усмивката й, ведрото и позитивно отношение към всичко. Дори когато критикуваше недъзите на обществото ни, пак го правеше с усмивка. Умееше да накара всички да се радват на малките неща. Обичахме да се виждаме, да говорим за живота, отглеждането на деца, животните и изобщо всичко, докато хлапетата лудееха около нас.

Албена беше и моят морален компас, като мой официален съветник, докато бях в парламента. Винаги съм се вслушвал в нейния глас при всяко трудно решение, което трябваше да взема за това кое е морално и правилно. И за това тя не искаше пари, договорът ни беше некомерсиален, правеше го за общите ни идеи. Жалко, че си отиде толкова стойностен, прекрасен и скъп на семейството ми човек.”

След смъртта на журналистката нейният брат Чавдар пое грижите за 4-годишната Али и вече е неин попечител. Самият той сподели пред “168 часа”, че все още е в тежко емоционално състояние и не е готов да говори за сестра си, но съвсем скоро ще напише всичко, което му е на сърце.

Чавдар е научен работник, който се развива в чужбина. От година обаче е почти постоянно в България заради семейството си и здравословните проблеми на Албена, като все така работи по много проекти с различни университети в Австрия, Белгия и т.н.

След голямата загуба Чавдар е трогнат да разбере колко много приятели е имала сестра му, които държат на нея, скърбят за нея и веднага се организират, за да подкрепят осиротялото й за пореден път дете. Тече активна кампания в нейна подкрепа, като чрез дарителска платформа се събират средства, за да бъде подпомогната бъдещата издръжка на момиченцето. (Кампанията тук - "За Али"). Първоначалната цел за едногодишна помощ вече е изпълнена и се набира сума за втора.

По всички личи, че добрините на Албена сега се връщат чрез добрините на други хора към нейната дъщеря.

Ивайлова беше всеизвестна и с голямата си любов към животните, като помагала на всяко същество в беда, което срещала. Показателна е историята как веднъж разбрала, че едно коте е влязло в двигателя на паркирана кола и силно се притеснила. Собственикът на автомобила го нямало и Албена всеки ден ходела, за да оставя храна и вода на животинката, както и да се уверява, че е добре. Тъй като котето излизало от време на време, но щом някой ги приближил се скривало отново в опасното си убежище. В същото време Ивайлова оставяла бележки с номера си и подробно обяснение на ситуацията върху колата, за да предупреди нейния собственик. В крайна сметка двамата се чули и се стигнало дори до разглобяване на част от автомобила при спасителната мисия, в която Албена участвала активно. Журналистката успяла да спаси котето и дори му намерила осиновители.