Току-що си била купила палто и с него завила новороденото

Марияна няколко дни се притеснявала дали родилката ще оживее заради треската и влошеното й състояние

Преди 3 месеца присъствах на раждането на дъщеря ми и затова помогнах, казва пред "168 часа" 52-годишната жена

Вечерта на 8 ноември както обикновено Марияна Андреева си тръгва от дома на дъщеря си и точно в 20,16 ч се качва на влака, за да отпътува към едно от предградията на Лондон, където живее.

Изморена от дългия ден, тя заспива по време на пътуването. Буди се стресната от жестоките писъци на младата жена, която седи близо до нея.

Тогава Марияна изобщо не подозира, че

ще трябва да влезе

в ролята на акушер-гинеколог

и да изроди бебе на пода във влака.

"Бях на 2 спирки от моята станция, когато към 20,45 ч чух една дама да крещи - споделя пред "168 часа" 52-годишната жена. - Крясъците бяха страшни. Попитах я какво се случва, дали е добре и с какво мога да й помогна. В този момент видях, че всъщност е бременна. Тя ми каза, че вероятно ще ражда. Без да се замислям, й свалих клина и бельото и видях, че кърви. Тогава разбрах, че тя наистина ще роди."

Във влака има още четирима пасажери - трима мъже и едно младо момиче, които се стъписват от гледката.

"Казах им да звъннат на 112, но преди да спре влакът, медиците нямаше как да се доберат до нас - разказва Андреева. - Сложих родилката да легне на пода и видях, че

на бебето главичката се подава

Започнах да треперя. Страшно много се уплаших, защото осъзнавах, че това изобщо не е нормална обстановка за такава процедура. Освен това нямахме никакви помощни средства или принадлежности за бебето."

Единственият човек, който може да помогне на Марияна в тази ситуация, е младото момиче във влака.

"Извиках девойката поне с нещо да ми съдейства, защото мъжете бяха пребледнели, бели като платна - спомня си българката. - След няколко силни контракции и дълбоко дишане, което аз показвах на жената как да прави,

изродихме момченце

Беше доста едро. Дадох го на младото момиче да го задържи и видях, че няма в какво да го увием. Взех си палтото, което точно си бях купила, и сложихме бебето в него. Поставих го върху гърдите на майката, за да го види. Тогава тя ми каза, че има чисти хавлии в чантата си, и преместихме момченцето там."

След няколко минути влакът спира, но състоянието на родилката започва да се влошава. Затова Марияна не си спомня дали бебето е успяло да изреве, или не.

"През цялото време жената много пищеше и

след като роди започна да трепери

- разказва Андреева. - Медицинските екипи все още не бяха дошли и се наложи да ги изчакаме. Изплаших се за нея, не беше добре и се чудех с какво да я завия. Тя изпадна в родилна треска. Знаех какво се случва, защото съм била в същото състояние и знам, че трябва да я покрия с много одеяла, но ние имахме само якето на девойката. По тази причина нямах идея дали бебето е изревало, но го дадох на младото момиче да го разтрива."

След около 10 минути пристигат лекарите, които режат пъпната връв.

"Единият от тях обясняваше, че от 35 години е лекар, но такова нещо никога не му се е случвало - разказва българката. - Аз се намесих и им казах да обърнат внимание на майката, защото тя видимо бе зле. Можехме да я изпуснем."

За щастие медиците успяват да стабилизират родилката и с бебето вече са добре.

Марияна всеки ден се чува по телефона с младата майка. Казва, че уменията й на акушер-гинеколог се дължали на бебе в нейното семейство.

"Моята голяма дъщеря роди второто си дете преди 3 месеца - разказва с радост 52-годишната жена. - Всъщност

аз присъствах

на раждането на внука ми

и това страшно много ми помогна да реагирам и да се справя с тази екстремна ситуация."

Марияна Андреева живее от 8 години и 5 месеца в Англия. Има 3 деца, от които две дъщери - едната на 30, а другата на 28 г., както и син на 13 години.

След 27 години брак тя се развежда със съпруга си преди 3 г., но въпреки това той й помага да превъзмогне притеснението за родилката във влака.

"След случката тръгнах да се прибирам, но се чувствах много зле - категорична е Андреева. - Нямах въздух, бях изплашена и звъннах на брат си и на дъщеря си. Бившият ми мъж дойде да ме вземе, защото не можех да ходя, бяха ми се схванали краката и ръцете, а палтото ми остана във влака. Близо 2 дни не се чувствах добре.

Бях разстроена, плаках и не можех да спя. Не знаех дали ще стабилизират жената, или ще я изгубят."

Българката нямала никакво намерение да разгласява случая в медийното пространство, но медиците злоупотребили с информацията, като разпространили, че те са поели цялото раждане, а Марияна няма никакво участие.

"Дъщеря ми ми изпрати една статия, в която пишеше, че

лекарите са изродили бебето,

и си казах, че така няма да стане, не е честно - категорична е Андреева. - Писах на медиите и ги попитах как лекарите влязоха в движещ се влак с линейката и изродиха бебето. Тогава им светна лампичката. След няколко дни проговори и самата родилка, която потвърди моите думи."

Новината, че българка изражда бебе във влак в Англия, завладя дори и Америка.

Но само тези, които познават Марияна, знаят, че тя винаги ще помогне.

"Преди 2 месеца едно момиче припадна до мен в автобуса - спомня си 52-годишната жена. - Веднага се опитах да й помогна, но се усъмних, че страда от епилепсия, защото съм чела по този въпрос и мисля, че симптомите бяха същите. Затова реших, че е по-добре да не се намесвам, за да не й навредя. Винаги се притичвам на помощ и на различни хора по улицата, които са паднали или имат някакъв друг проблем, но толкова екстремна ситуация като израждането на бебе никога преди това не ми се е случвала."

Марияна не знае дали случаите, в които неволно става главен герой, са случайност, или съдба.

"Откакто съм в Лондон, съм помогнала на над 15 човека, познати и непознати, да си намерят работа - разказва тя. - Докато започнат да изкарват пари, са живели у нас, без да плащат. Такава ми е душата. Дай боже повече хора да са по-добри. Но тук и на мен са ми помагали."

52-годишната жена изкарва прехраната си в големия град, като чисти къщи и се грижи за малки деца. Втората й професия е доста по-добре платена, но е и много по-отговорна.

"Преди време

работих за един от шефовете на "Бритиш Петролиум"

- Даниел Уайс - разказва българката. - Беше още в началото на живота ми в Англия. Бях включена към една агенция, откъдето ме пращаха да чистя къщи, като едната от тях беше на семейство Уайс. Съпругата Джуди беше бременна. Те ме харесаха и поискаха да работя само за тях. Поех децата след четвъртия месец, защото дотогава се гледаха от медицинска сестра. Според закона тук едва след това можеш да наемеш човек, който да ти гледа новороденото бебе."

Марияна става любимата домашна помощница както на децата, така и на родителите.

"Там не бях просто чистачка - казва 52-годишната жена. - Камерън и Иди бяха уникални малчугани. В повечето случаи оставах през нощта с тях. А тук за англичаните е изключително трудно да ти гласуват такова доверие и да ти поверят децата си по този начин."

Марияна прекарва 4 години заедно със семейството, но при други обстоятелства още щеше да бъде с тях.

"Те бяха много богати и си купиха къща извън Лондон - разказва Андреева, - далеч от мен, и се наложи да се разделим. Въпреки това запазихме топли чувства. Те се държаха уникално с мен и ме уважаваха страшно много. Дори ми подаряваха и подаръци за празниците. Докато работех при тях, почина баща ми и

те ми помогнаха финансово за погребението

и бързото ми прибиране в България. Благодарна съм им."

С тези думи българката иска да развенчае и мита, че англичаните са негостоприемни и студени хора.

"Това не е вярно - категорична е Андреева. - В момента тук хората са по-добри, отколкото у нас. Виждам какво става в България и това не ми харесва. В Англия те срещат непознати на улицата и те питат как си и дали имаш нужда от нещо. Докато в България, ако кажеш "Здравей", човекът си мисли, че пари ще му искаш."

Вероятно по тази причина Марияна няма желание да се прибира в родината си.

"Честно да ви кажа, когато се върна в България, харча много пари - споделя Марияна. - Отиват по 2000-3000 паунда. Предпочитам да не се прибирам често. Сега обмислям през януари да си дойда за малко. Иначе децата ми се връщат всяко лято и стоят по 2-3 месеца. Мен обаче не ме влече много това, защото в Лондон имам доста задачи. Въпреки че тук е голям стрес и животът е винаги под напрежение."

По думите й повечето й приятели в България са сърдити заради решението й.

"Понякога обаче имам и тежки моменти - разказва българката. - Толкова ми става зле, като миналата седмица например, че буквално

тръгвам да си купувам билет и да се махам оттук

Но синът ми не ми позволява да го оставя в Англия."

Всъщност у нас Марияна е живяла в Сливен, където стопанисвала 2 магазина за дрехи.

"Пътувах в Турция, София, Димитровград и ги зареждах - спомня си 52-годишната жена. - Вдигнаха ми наема с 1000 лв. и вече нямаше как да се справя. Мъжът ми беше заминал вече за Англия. Аз реших да изчакам дъщеря ми да завърши образованието си и без да се замислям, се преместихме всички."

Марияна едва ли ще се върне скоро у нас, но искрено пожелава на българите да са по-добри и винаги да си помагат.