Мирните демонстрации постигат по-добри резултати от кървавите революции

“Неподчинението за всеки, който е чел история, е присъщо човешко свойство. Прогресът се дължи на неподчинението и въстанието”, казва един от най-успешните драматурзи на викторианска Англия - Оскар Уайлд. И наистина, вглеждайки се в миналото, можем да намерим много основания за подобна гледна точка.

На 16 декември 1773 г. търговците в американските колонии се вдигат на протест срещу изкуствено създадения монопол на Източноиндийската компания. През същата година в Англия бил приет специален нов закон, който да регулира цените и таксите за чая, доставян в колониите, който не бил в интерес на заселниците отвъд океана. Затова гневните местни мъже нахлули в три от търговските кораби и изхвърлили огромно количество сандъци със скъп пресован чай. Заради бунта, който по-късно ще нарекат

"Бостънското

чаено парти",

централната власт в Лондон отнема местното самоуправление на цялата колония Масачузетс от централната власт в Лондон.

Малко повече от година след тези събития все пак британските власти се сетили да отменят несправедливите и дискриминационни мерки. Оказало се обаче, че вече е много късно. Недоволството, подпалено от искрата с търговските налози, довело до избухването на Войната за независимост и в крайна сметка до образуването на днешните Съединени Американски щати.

Вероятно заради лавината от съдбовни процеси, които предизвикало, "Чаеното парти" станало нарицателно и вдъхновило много други важни протести и през ХХ век. През 1930 г. Махатма Ганди

провежда знаменития

"солен поход"

в знак на протест срещу английския монопол в производството на сол.

След небивалия успех на чисто символичния акт на протест на срещата си с вицекраля на Индия той гребнал шепа сол и му казал, че "по този начин иска да напомни за прословутото "Бостънско чаено парти". Но бележитият индиец, който по злощастно стечение на обстоятелствата така и не получава заслужен “Нобел” за мир, е известен преди всичко с използването на изцяло нов вид протест - ненасилието. Други отявлени привърженици на непротивенето на злото със зло в историята са Лев Толстой и д-р Мартин Лутър Кинг. Забележителното е, че като краен резултат практиката, възникнала вследствие на тази философия, се оказва по-успешна, отколкото хилядите жертви, дадени и при най-ожесточените революции. Доказват го не само независимостта на Индия, борбата за правата на чернокожите в САЩ, а и падането на режимите в Източния блок след "нежните революции". Друг вид мирен протест, станал нарицателно в наши дни, е бойкотът. Терминът се ражда в графство Майо, Ирландия. През 1880 г. управителят на голямо ирландско имение - капитан Чарлз Бойкот, отказва да намали данъците на местните земеделци.

На 19 септември същата година в своя реч ирландският политически лидер Чарлз Стюарт Парнел заклеймява Бойкот, но вместо към насилие призовава хората от околността

да поставят наместника в изолация

Фермерите престанали да обработват земята, пощальоните не носели пощата, а търговците отминавали имението Мейо. Така името на Чарлз Бойкот започнало да става нарицателно за форма на гражданско неподчинение. Думата “бойкот” се появила за пръв път на страниците на вестник “Таймс” още през същата 1880 г.

На другия полюс са революциите във Франция и в Русия. Там с цената на много жертви се постигат наистина радикални обществени промени, но резултатите от тях са много спорни и често довеждат до по-голямо подтисничество от това, срещу което са се борили.

През 1905 г. руският свещеник Георгий Гапон се вживява в ролята на пророк и се нагърбва със задачата

"да изведе народа

от нищетата, невежеството и неправдата". Обстановката в огромната империя в онези години наистина била тревожна. След премахването на крепостничеството през 1861 г. огромни маси от селяни се стичат в градовете. Там те се сблъскват с непознати социални взаимоотношения, разочароващ режим на фабрична дисциплина и с мизерните условия на градския живот.

Абсолютната власт на царя и дворяните, както и корупцията сред руското чиновничество постоянно не само нагнетяват народното недоволство, а и чрез закони забраняват всякакви форми на протест и на практика работниците във фабриките са обикновени роби. В тази връзка малко хора знаят, че дори думата "стачка" в руския език произлиза от "стакация" - термин, с който се обозначавал заговор за криминално деяние. Точно по този начин гледали и властите в Санкт Петербург на всяка форма на протест. В добавка по същото време се води и Руско-японската война, която се оказва неуспешна за царя.

Но използвайки насъбиралото се с десетилетия народно недоволство, поп Гапон създава култ към своята личност, като се обявява за

единствения защитник на народните интереси Така на 22 януари (11 януари по стар стил) в Санкт Петербург той повежда огромна тълпа от недоволни работници към Зимния дворец. Според замисъла те трябвало да предадат на царя петиция с искания да получат справедливо отношение и по-добри условия на труд. Протестът е съвсем мирен и дори по-радикалните искания предварително са отстранени от прошението.

Седмица преди планирания митинг свещеникът дори изпратил копие от петицията до министъра на вътрешните работи с информация за намеренията си. Вероятно единственото по-радикално изречение е в края на прошението, където се казва:

"И ако не наредите и не отговорите на нашите молби,

ние ще умрем тук на този площад пред двореца Ви".

Накрая, когато хиляди работници се събират с песни, възхваляващи царя, Гапон се обръща към тях патетично: "Ако царят не изпълни молбата ни, значи ние нямаме цар!". Към 11,30 часа ескадрон гренадири се врязва в недоволната тълпа. Възникват сблъсъци и предварително разположените около двореца войници

откриват залпов огън по протестиращите Има много убити и ранени.

Николай II описва деня като "болезнен и тъжен", а трагедията влиза в историята като Кървавата неделя.

Със своите пагубни последствия събитието оказва голямо влияние за задълбочаването на разрива между властта и народа. Протестът е ключово събитие и историците виждат в него причина за последвалите революции. Първата е още през същата 1905 г., след това по време на Първата световна война през февруари 1917 г. народа отново се вдига масово срещу царя.

Накрая споменът за Кървавата неделя до голяма степен играе и съществена роля за Октомврийската революция в Русия, чиито последствия

променят необратимо не само огромната империя, а и голяма част от света.

По съвременни оценки в нея и последвалата гражданска война са дадени между 12,5 и 15 млн. жертви. Друг е въпросът, че исканията на работниците за по-голяма свобода и по-справедливи условия на труд от 1905 г. в крайна сметка се израждат в кървава тоталитарна диктатура.