Основният свидетел по делото живее на

метри от Съдебната палата, но дълги

години не можеше да бъде открит

Онемях, като чух присъдата. Отново убиха децата, но и нас за кой ли път. Така през сълзи Александрина Ченишева, майка на премазаната от рухналата сграда на ул. “Алабин” 39 Деница Ченишева, лаконично коментира присъдата на Софийския градски съд (СГС).

Снежана Ставрева, майката на другото убито под руините момиче - Петрина Христова, изобщо не бе в съда при четенето на присъдата. Жената дори още не знае как е приключило делото за смъртта на единственото ѝ дете. От години тя живее в свой свят далеч от всички. Мъката е съсипала психиката ѝ.

12 г. след като на 19 септември 2006 г. четириетажната сграда на ул. “Алабин” падна и уби приятелките Деница (26 г.) и Петрина (24 г.), делото приключи едва на първа инстанция в Софийския градски съд (СГС) в сряда. Четиримата подсъдими - бизнесменът и собственик на сградата Георги Кирчев, архитектът Николай Симеонов, нает да направи ремонта, инженерът Петър Петров, нает да контролира ремонта, и Манчо Антонов, който заедно с още трима го е извършвал, бяха оправдани. Те бяха обвинени за първи път 6 г. след трагедията,

дотогава делото

се водеше срещу

неизвестен

извършител

Разследването продължи 10 години, а съдебното дело - 2. Бяха направени три експертизи. Всичките са само по документи, защото руините бързо са разчистени и качествен оглед на останките не е правен. През годините имаше и няколко опита делото да бъде прекратено.

В съда повечето свидетели, сред които служители на института за паметниците на културата, съседи от околните сгради, полицаи, пожарникари, бяха забравили подробностите заради изминалото време.

Ключов свидетел се отметна от показанията си в съдебната зала. Строителният работник Николай Александров,

който преди 12 г.

е работил във

фирмата

“Хидрострой П”

ЕООД,

която неофициално се свързва с Георги Кирчев, се появи в съда през април 2017 г. Макар че живее на метри от Съдебната палата - на столичната улица “Солунска”, Александров дълго не можеше да бъде открит, за да свидетелства. Пред съдия Величка Маринкова той обясни, че натопил Кирчев, понеже бил заплашван. От кого и кога, не можа да си спомни, но пък предупреди, че ако каже още нещо, ще излъже.

Всъщност Александров сам търси контакт с майките на двете момичета. Близо година след трагедията, през лятото на 2007 г., той се среща с тях в градинката пред Народния театър. Тримата имат общо три срещи. Пред тях той признава, че собственикът на сградата е дошъл по обед на 19 септември 2006 г. и е наредил да се махат петте носещи колони на първия етаж. Въпреки предупрежденията, че сградата ще рухне, строителите отрязали три от колоните. Около 16,30 ч, два часа преди падането, сградата започанала да скърца и 5-имата мейстори вкупом напуснали. Уплашен си плюл на петите и пазачът. Работниците били толкова стреснати, че отишли на ул. “Солунска” да си купят алкохол, за да пийнат и да се успокоят. Щом чули по новините в 19,30 ч, че е паднала сграда в София, били сигурни, че това е на “Алабин”.

Преди години пред майките Александров отново твърди, че е заплашван, но тогава, за да не свидетелства срещу Кирчев. По време на разследването той е разпитан и пред съдия.

Но кой е Николай Александров? Строителен работник, който преди 12 г. се труди в смятаната за близка до Кирчев “Хидрострой П”. В деня на трагедията той се появява в сградата с къртач. Работниците на Манчо Антонов нямали този инструмент и затова Александров бил пратен там да кърти. Негов приятел, който по време на падането на сградата работи като охрана в съседна постройка, го описва като жаден за пари. Твърди, че Александоров щял да говори, но първо майките на момичетата трябвало да му платят.

Присъдата на СГС ще бъде протестирана пред апелативния съд.

Александрина Ченишева: Призовах съда: Не вземайте надеждата и

вярата на детето на Деница. То друго няма

Защо още на другия ден

почистиха руините, пита майката

Г-жо Ченишева, на финалното заседание по делото в сряда не останахте до края на пледоариите, безмълвна си тръгнахте и след като чухте, че няма виновни.

- Всички онемяват пред подобна присъда. На пледоариите издържах до 15 ч, повече не можех. Въпреки че вътрешно усещах какво ще се случи. 12 г. се борихме за справедливост, а то какво се получи накрая? През тези години всяко позвъняване по телефона ме хвърляше в шок и стрес.

- Какво ще обясните на 15-годишната дъщеричка на Деница?

- Майка ѝ загина, когато беше на 2 годинки и 8 месеца. Нямате представа как го е преживяла. На 9 г. написа едно покъртително стихотворение, което завършваше с думите как майка ѝ от горе ѝ казва, че има надежда да продължи напред. Разказах това на съдиите и ги призовах: Вземете справедливо решение, за да може това дете да продължи живота си и да знае, че има не само разрушителни действия, но и справедливост. Надеждата и вярата му оставете, то друго няма. Всичко е загубило. Загубило е най-важното в живота си - своята майка. Тогава я убиха веднъж, сега ни убиват не знам за кой път поред.

- Чия е отговорността да няма виновни?

- Започва се от самото събитие. Веднага на следващия ден изчистват следите. Защо? Защото нещо се е укривало. Щеше ли да е така, ако сградата беше паднала от старост, както пледираха адвокатите на подсъдимите? Фактът, че веднага се изчистиха следите, за какво говори? Казаха, че за да няма други пострадали. Глупости! По-добре да бяха оградили, да проведат едно добро разследване, за да не тичаме по мъките 12 г. Но защо да проведат нормално следствие, нали ще се установи причината за рухването на сградата. В началото делото беше в следствието, но на петия-шестия месец го изтеглиха в Софийската градска прокуратура. Изтеглиха го, за да го манипулират.