Свалят мониторинга, преди да свърши мандатът на сегашната ЕК, ако България поддържа това темпо на реформи

Еврокомисията: България изпълни половината препоръки за правосъдието и корупцията

 ЕК загрижена за свободата на медиите

България е изпълнила препоръките на Европейската комисия по 3 от 6-те сфери, в които се осъществява мониторингът за правосъдие и борба с корупцията.

Затваря се

наблюдението

по темите

независимост на

съдебната власт,

нормативна

уредба и борба

с организираната

престъпност

Това стана близо 2 г. след като през януари 2017-а ЕК промени формата на докладите за България и Румъния и въведе изпълнението на набор от критерии.

“Виждаме напредък в България. Ако тази положителна тенденция поддържа темпото на реформи, комисията е убедена, че процедурата за контрол ще приключи преди края на тази комисия - октомври 2019 г.”, заяви при представянето на докладите за България и Румъния вицепрезидентът на ЕК Франс Тимерманс.

За разлика от българския доклад румънският е остро негативен и отчита регрес в борбата с корупцията и независимостта на съдебната система заради законовите промени, които предприе правителството в Букурещ. За Румъния липсва обещание за евентуално отпадане на наблюдението догодина, въпреки че тази цел бе поставена от Жан-Клод Юнкер още при встъпването в длъжност на тази комисия през 2014 г.

“Ясно е казано в доклада на ЕК - че ако България продължи напред,

няма да бъде

обвързвана с

Румъния

Ясно е казано, че ни предстои още един доклад и после за България трябва да има край”, разтълкува евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев.

Наблюдението на България по трите изпълнени препоръки се води временно прекратено, т.е. при връщане назад и спиране на реформите то ще бъде подновено, обясни пред “24 часа” източник от Еврокомисията.

Неизпълнените засега препоръки са в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията по високите етажи на властта и борбата с корупцията като цяло.

Единственото конкретно очакване на Брюксел към България, посочено в документа, е да бъдат показани конкретни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта чрез окончателни съдебни решения по дела срещу корумпирани властници. Присъдите трябва да покажат устойчива тенденция, изтъкна източникът от комисията.

“Налице е постоянен процес на българското правителство да работи с нас за изпълнението на нашите препоръки. И това е начинът, по който трябва да се върши работата”, подчерта в изявлението си Тимерманс.

Дори и при неизпълнените засега 3 препоръки ЕК отчита значителен напредък по тях.

За втора година обаче в доклада е включена констатация за влошаване на медийната среда в България, непрозрачна собственост на медии и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Освен че ограничава обществения дебат и влошава достъпа на обществеността до информация, тази ситуация заплашва и осъществяването на реформите, които Брюксел очаква от България, се отбелязва в документа.

“Медийната среда не е сред показателите за мониторинга, но е изключително важна за постигането на целите му”, обясни източникът от ЕК на “24 часа”.

В България констатациите в доклада бяха посрещнати като обективни и с благодарности.

“За първи път се смята, че три от шестте показателя са временно затворени”, отбеляза вицепремиерката Екатерина Захариева. “Този обективен и позитивен доклад не само че не ни успокоява, но ни прави по-отговорни и ни мотивира да продължаваме със същото темпо да осъществяваме съдебната реформа”, допълни тя.

Всеки доклад се интерпретира и използва и за политически цели. “Но ми се иска, вместо да се обвиняваме кой какво е свършил и кой какво - не, да видим като държава какво сме направили и

да се обединим,

включително и

президентската

институция,

за да може българските граждани да ни имат доверие. Докладът е положителен, така че, който и както да го интерпретира, българските граждани са интелигентни и могат да четат”, подчерта Захариева.

Констатацията за влошена медийна среда не е предмет на доклад, обясни тя. Гледала на нея като на призив. “Становището ни е, че наистина съдебната система и полицията - аз така разбирам призива, трябва да бъдат оставени да си вършат работата спокойно”, каза Захариева. В доклада се отчита позитивната реакция на Висшия съдебен съвет “да брани” съдии.

“Българското правителство няма как да оказва влияние, защото това ще бъде цензура. Никога не сме си го позволявали. Ще цитирам - нашият премиер е казвал, че това е отговорност на самите медии, включително и

да се въздържат

от автоцензура”,

добави тя.

“България оценява изключително изразеното доверие, че страната ни може да приключи мониторинга до края на мандата на тази комисия”, каза правосъдната министърка Цецка Цачева. Вътрешният Младен Маринов приема като обективна оценка отпадането на показател 6 от доклада - за организираната престъпност.

“Силно удовлетворяваща е положителната оценка за положените усилия и постигнатите от България устойчиви резултати”, се казва в позиция на ръководството на прокуратурата. “Коректно е отчетен приносът на прокуратурата на Република България за значителния напредък и близкото до пълно изпълнение на показателите, определени от ЕК, три от които приети за изцяло изпълнени”, се посочва още в нея.

“Интересното е кои 3 не са изпълнени - за продължаване на съдебната реформа, за борба с корупцията по висшите етажи и с корупцията като цяло”, смята обаче зам.-шефът на депутатите от БСП Крум Зарков. И обясни, че специално внимание ЕК обръща на “ключова рискова област - обществените поръчки”. Очевидно е, че механизмът върви към своя край, но въпросите пред българската правосъдна система и правителството остават, заключи Зарков. Въпросът бил “дали това ще е успех за България, или провал за мониторинговия механизъм”.