Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Писателят психиатър Калин Терзийски: Богатите смятат кичозните си палати за кокетни домове на осъществените мечти

Мярата за умереност и оливане се намира чрез повечко четене

- Стремежът към кича, към затварянето в домове “мавзолеи” от злато и скъпоценности на нашите олигарси може ли да издава личностни проблеми? И може ли психологията да даде отговори на цялостното поведение на тези хора?

- Като християнин не осъждам никого - ни за това, че трупа материални блага, ни за това, че обвинява тия, които ги трупат. Защото и това да си зъл и прекалено суров в критиката си към някого също е грях. Това е смъртният грях, наречен Гняв. Кое е по-голям грях тогава? Да трупаш материални блага или да мразиш трупащите материални блага?

Но ей така - без гняв, без злоба, без да се "връзвам" много-много - казвам: Това, което си е кич, простотия, дебелашка парвенющина - то си е това и туй то!

Тук никакви рационални и научни обяснения не вървят. Тук се действа по интуиция. Аз винаги мога да определя коя музика ми харесва и коя - не. Така мога, опирайки се на интуицията си, да определя чие поведение според мен (подчертавам - според мен) е глупаво и смешно. Апропо, според самите богаташи техните домове въобще не са претрупани и кичозни палати, а са стилни и кокетни къщурки, осъществени мечти, продукт на много труд и усилия, награда за самоотвержена работа през целия живот.

Хубаво е, като мислим, да успяваме да мислим от различни, противоположни гледни точки. Но трябва да кажа и друго: когато непрекъснато печелиш, когато си във вечната въртележка на печеленето на пари - ти определено (без значение дали можеш да го вербализираш) си наясно, че си пропиляваш живота! Иначе казано: докато другите живеят - ти като идиот изкарваш пари. И затова искаш да получиш някаква компенсация. Скъпите и лъскави неща - къщи, дворци, коли и жени (жени като “неща”!), са нещо като компенсацията за пропиления живот.

- Начинът им на живот, подчинен на лукса и зависимостта от парите, какви липси показва?

- Страхът от смъртта е винаги там някъде - отдолу. Сега ще кажа нещо малко отвлечено, но с малко повече мислене ще се разбере: и писателят от страх от смъртта иска да напише безсмъртен роман или безсмъртно стихотворение! Та така - всеки иска да създаде някаква илюзорна спасителна сламка, за която да се хване и да остане жив вечно. Богатият иска да създаде нещо като “лична империя” - която да просъществува поне колкото Римската. А то какво става накрая?! Е, тъжно е, но всичко човешко е тъжно.

- Изобщо може ли да се постави диагноза на олигарсите ни?

- Както казах вече - това с диагнозите е много порочна практика! Не бива болестите, за които болните определено не са виновни, да се смесват с моралните недостатъци или със съвсем нормалната глупост и необразованост. Ако обявим всеки олял се плутократ за “болен”, ще оправдаем чрез болестта всяко безобразно поведение.

Да живееш сред лукс, е хубаво. Лукс на латински означава светлина. От друга страна, умереността в нашата цивилизация обикновено се е смятала за добродетел. Въпросът е кой знае къде е мярката? Кой ще определи кое е умереност? И кое - разточителство?

Ако си задаваме тия въпроси, ще се разровим в източниците и ще тръгнем от пирамидите, които са строели фараоните, ще минем през Лувъра (построен като дворец на кралете от династията Валоа), ще минем през вилата на президента Джеферсън (наречена “Монтичело”) и ще стигнем до мавзолеите на Ленин и Димитров.

Може би мярата, с която се определят Умереността и Оливането, се намира именно чрез повечко четене?

Коментара ()

Вашият коментар