l Винаги преди състезание ходел до Рилския манастир

l Ако родителите му са в публиката, го разсейват и губи концентрация

l През 2015 г. 8 дни преди световното чупи крак и едва преди 3 месеца му вадят пироните от операциите

l Около него се тълпят обожателки, но той си има сериозна приятелка и държи на връзката си с нея

Красавецът от Дупница, който сътвори чудо на световното по борба в Унгария, изобщо не очаквал мечтания медал.

21-годишният Кирил Милов замени в последния момент титуляря в категорията Николай Байряков, който получи контузия.

Дебютантът загуби схватката за титлата в категорията до 97 кг в класическия стил, но постигна най-големия успех за мъжката ни борба от 2013 г., когато Иво Ангелов триумфира на шампионата на планетата.

"Изобщо не очаквах да застана на мястото на Байряков,

защото съм по-малък на възраст и се подготвях за световното до 23 години, което е след около седмица - споделя пред "168 часа" Кирил Милов. - С титуляря постоянно тренираме заедно, но 10 дни преди световното за мъже той се контузи и треньорите ми гласуваха доверие. Казаха, че аз трябва да отида и да представя България."

Всъщност на подготвителния лагер са само двамата младежи и нямало кой друг да застане на мястото на Байряков.

"В първите 2 дни беше голям шок за мен, но после се мобилизирах - спомня си Милов. - Изобщо не съм си помислял, че мога да спечеля. Исках много да взема медал, но не знаех, че ще стигна до финал за титлата."

Каква е тайната на успеха на младия борец? Преди състезание

той задължително посещава Рилския манастир,

направил го и преди да замине за световното в Будапеща, а ден преди турнира задължително се разхожда в планината.

"Обичам да оставам сам и да съм сред природата - казва Милов. - Не мисля много за даденото състезание, защото така се напрягам психически. Отпускам се и тренирам. Когато отида на състезание, съм свеж."

Въпреки че младата надежда донесе сребърен медал за България, това не му гарантира място сред титулярите.

"Ето ви пресен пример - Байряков изведнъж получи контузия и се наложи аз да го заменя - разказва Милов - Никога не е сигурно мястото, защото не се знае какво ще се случи. Знам го от личен опит, защото през 2015 г. счупих крак 8 дни преди световното за кадети, което ми донесе много проблеми и операции. Чак преди 3 месеца ми извадиха пироните."

2015 г. започва впечатляващо за Кирил Милов. Печели републиканска титла, взема и множество други награди, но идва лятото, когато

чупи крака си по време на баскетбол

"Правихме тренировъчни борби, беше петък - спомня си Кирил. - Първите седмици тренираме по-здраво и към края вече по-леко. Играта беше за емоция, да поиграем и да се отпуснем, да внимаваме да не се контузим. Тичах с топката доста бързо, а зад мен бяха няколко противници, но стъпих накриво, кракът ми изпука. Паднах на земята с топката, изкрещях и веднага ми донесоха вода. Жената на треньора е медицинска сестра и много помогна. Взехме аптечка от колата, защото течеше кръв. Сложихме марли, вързахме крака и чакахме линейката, но тя не дойде веднага и те решиха да ме откарат с кола от Тетевен до София."

Следват

2 дни в болницата

с гипсиран крак,

защото той постъпва през уикенда, а тогава няма лекар, който да му направи операцията. Интервенцията минава добре и стои още 4 дни в болницата.

Въпреки травмата Милов успява да се възстанови и след 6 месеца печели второ място на международния турнир "Петко Сираков".

21-годишният борец има и други награди с които се гордее. През 2014 г. той получава сребърния медал в категория до 84 кг на Младежките олимпийски игри в Нанджин.

"Чувството е неописуемо. Прекрасно е, когато знаеш, че си се трудил толкова дълго време и когато се качваш на стълбичката да ти закачат медала - разказва Милов.

- Пожелавам на всички млади спортисти да изпитат това чувство, да продължават да се трудят и да сбъдват мечтите си и да ги следват."

През същата година той става и европейски шампион за кадети на първенството в Самоков.

"Подкрепата тогава беше доста сериозна, цялата публика викаше - спомня си борецът. - На финала имах няколко момента, когато едва ли не

за малко щях да

се предам

Но като чух окуражителните викове, ми дойде вътрешна сила и не се предадох. Когато ми вдигнаха ръката, цялата публика стана на крака, чувството не може да се опише."

Факт е, че където и да има състезание Кирил Милов винаги се радва на много фенове, но има и такива, които му пречат.

"Ако в публиката са родителите ми, се разсейвам и не се чувствам на място - категоричен е Кирил Милов. - Искам да се доказвам повече на тях. Мисля главно за това да се представя по-добре и това ме разконцентрира. Затова предпочитам те да не са в залата. Останалите много ме мотивират."

Всъщност концентрацията в този спорт е много важна. Дори секунда разсеяност може да доведе до изпускане на захват и срещата приключва със загуба. Вероятно по тази причина на световното в Будапеща Кирил Милов беше изключително съсредодоточен в борбата.

"От всички награди тази, която взех сега, най-силно съм я искал - споделя Кирил Милов. - Медал от световно за мъже.

Това ми беше мечта,

радвам се, че се осъществи, но с много труд, желание и концентрация."

Следващата цел на младата надежда е медал от олимпиадата, която е през 2020 г. в Токио.

"Не мисля, че има спортист, който да се занимава с даден спорт и

да не иска да стане олимпийски шампион

Или поне да стигне до медалите - разказва Милов. - Всички се надяват да станат шампиони, но са необходими много лишения. Затова започвам да се готвя още отсега."

Въпреки младостта си Кирил си дава сметка, че славата е преходна, и цени истинските неща в живота.

"Когато човек е на върха, винаги има повече приятели и повече почитатели, но когато паднеш, положението е по-различно - споделя младежът. - Бил съм и в двете ситуации. Но се радвам, че имам истински приятели, които ме подкрепят и в трудните моменти са били до мен."

Всъщност за своите близки Кирил може да отдели само уикендите, и то когато не е на подготвителен лагер.

"Въпреки тренировките през събота и неделя съм свободен, а като съм на лагер цял месец, нямам почивка и никакво свободно време - разказва борецът. - Но като се качиш на стълбичката забравяш за тези трудни моменти."

Кирил Милов не е вярвал, че ще се радва на подобни успехи, когато започва да се занимава с този спорт, защото всичко започва на шега.

"Бях четвърти клас и както се разхождах с един мой приятел, той ми каза, че трябва да отиде до залата по борба, за да каже, че ще отсъства от тренировка - спомня си Милов. - Стана ми интересно и го попитах какво е това. А той ми каза: "Ела и ще видиш." Първоначално започнах на шега, дори не ходех редовно. В един момент обаче

ме поискаха от всички по-големи отбори в България,

но аз реших да отида в "Левски". И така от 6-и до 12-ти клас бях в спортното на "Левски"."

След това борбата става начин на живот, без да пречи на личния му занимания.

Красавецът се радва на доста обожателки, след като започва да трупа медали и известност. Той обаче изобщо не залита по различните предложения, защото си има сериозна приятелка.

21-годишният младеж в момента учи в Югозападния университет, а борбата се превръща в негова професия.