Иван Гранитски: Археологията и историята са длъжници на Странджа

Нападение от руски кораби или разбойници над Ахтопол е най-вероятната причина да бъде скрито съкровището от 854 златни и сребърни монети, за което “24 часа” писа.

Светила в науката се събраха на конференция в Ахтопол, на която анализираха находките от последните проучвания в района на Странджа и Черноморието, сред които новооткритото съкровище от османско време в крепостта Агатополис.

Конференцията се организира за 13-а поредна година от сдружение “Черноморска Странджа”, чийто председател е народният представител Петър Кънев.

“Съвременната наука все още е в дълг към тази територия. По инерция години наред се е смятало, че едва ли не това е земя без много артефакти и значими резултати, но сега новите изследвания ни убеждават, че в района на Странджа и по Черноморието е кипял изключително наситен живот.

Става дума за

елинистичния

период преди

идването на

Римската

империя по

нашите земи

Периодът, в който в този район до Стара планина има редица царства или градски образувания на траки, на тракийски племена”, коментира Иван Гранитски, един от основните организатори на конференцията.

Той добави: “Това са невероятно интересни изследвания, които тепърва ще начертаят една широка панорама, която ще бъде много ценна за бъдещите изследователи. Тук е мястото да поздравим депутата Петър Кънев, който е неуморен през тези години с цялостната си дейност. Не само по обгрижване на музея на котвата в Ахтопол, но и с това, че всяка година докладите в конференциите са все по-качествени и задълбочени.”

Най-горещата новина бе за намереното има̀не с 854 сребърни и златни монети, накити и изящни гайки за колани с орнаменти.

То е било открито на 12 октомври т.г. в последните дни от археологическото проучване на крепостта Агатополис, разкри пред “24 часа” ръководителят на проучванията гл. асистент д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт.

“За първи път тази година копахме във вътрешността на крепостта, досега работихме по укрепителните съоръжения - северната и южната порта. В пласт от османския период в жилище открихме преупотребен питос от римско време. Това са огромни делви, в които се съхранява жито и често те са били преупотребявани.

В такъв

питос

под горени талпи

намерихме

съкровището”,

разказа Аладжов.

Той подозира, че монетите и накитите са били скътани в торбичка от плат, тъй като върху повечето имало следи от текстил.

Откритите монети, предимно акчета и големи сребърни мангъри за плащане, са емисии на османски султани.  

Засега са разчетени тези на Махмуд I и Осман III, управлявали в средата на XVIII в. Сред монетите имало и няколко западноевропейски.

Трите златни парички пък били изключително ценни. Екипът останал силно изненадан от находката.

“По онова време Ахтопол е богат търговски град, който е снабдявал Константинопол със стоки, всички монети са били в обращение. За да се зарови такава огромна сума, вероятно нещо се е случило - нападение на руски кораби, на разбойници или самото съкровище е принадлежало на някого, който го е откраднал и скрил”, допуска Аладжов.

Сред докладите, които предизвикаха огромен интерес на конференцията, бе и този за

съкровището,

открито на нос

Калиакра през

август от екипа

на доц. Бони

Петрунова,

директор на НИМ.

Според изтъкнатата археоложка намереното гърне с монети и други златни предмети вероятно е татарска плячка. Съкровището съдържа 957 предмета - 873 сребърни монети, 28 - златни, от които 8 дуката, 11 апликации, 28 копчета, 11 златни обеци.  

Още тогава доц. Петрунова заяви, че за изследователите откритото гърне е като SMS от XIV век, а предметите в него ще се изследват поне година.

Сред докладите, които се откроиха, бяха още този на проф. Казимир Попконстантинов за изследванията и археологическите проучвания, проведени в Патриаршеския манастир “Св. Йоан Предтеча” на остров Св. Иван край Созопол, на проф. Иля Прокопов, който представи анализа “Залезът на елинистичните монетосечения и появата на имитациите в монетарната циркулация по Странджанското крайбрежие”, на проф. Даниела Агре за късноелинистическите домове край Синеморец и Бродилов, както и подводните археологически проучвания във Варненското и Белославското езеро и за находките в залива пред Устието на река Ропотамо. Бургаският изследовател д-р Стефан Пейков пък представи изследване за кметовете на Несебър след 1876 г.

“Програмата тази година бе много богата. Тези дискусии и кръгли маси имат свръхзадачата да попълват много бели петна в археологическите и историческите изследвания на Странджанския край. От тази гледна точка те имат изключителен научен принос, затова се роди идеята

най-важните

изследвания да

бъдат събрани

в специални

сборници”,

каза Иван Гранитски.

Той припомни, че през годините в ахтополските конференции са участвали големи наши учени като академик Васил Гюзелев, Константин Косев, Георги Марков, Стоян Райчевски, проф. Иван Маразов.