l Организмът така бил привикнал, че екипът едва спасил жената

l Това е третата в света успешна интервенция с подобно образувание

Сензационната операция, при която лекари от "Майчин дом" извадиха 55-килограмов тумор на яйчника от пациентка, е първата в България. Това е третият регистриран случай в света, а експертите са категорични, че успехът й се дължи единствено на богатия опит и професионализма на лекарите.

След постъпването на 65-годишната жена спешно се създава екип за интервенцията, в която участват водещият хирург Алън Начев, д-р Весела Карамишева, д-р Светослав Йоргов и д-р Николай Гешев.

"Не е лесно човек да се изправи пред такова нещо,

въпреки че всеки ден оперираме - споделя пред "168 часа" акушер-гинекологът Весела Карамишева. - Трудно беше да се вземе решението да се направи операцията и жената след това да е добре. Успех е, че преценката, подготовката и лечението бяха правилни. Ние я изписахме с подобрение."

Жената е приета в "Майчин дом" на 17 октомври без болки, но със

силно подут корем

Това затруднявало придвижването и дишането й.

Първите промени в тялото й започнали през 2010 г., но в последните години коремът й толкова нараснал, че започнал да й пречи. Проблемът е, че тези тумори обикновено протичат безсимптомно.

Вероятно по тази причина жената не е ходила на лекар.

"Тази пациентка беше изпратена при д-р Начев от друг колега извън София - разказва д-р Карамишева. - Веднага направихме предоперативна диагноза.

В конкретния случай беше трудно да се прецени какво е това образувание по произход и съотношението му с останалите органи. Оказа се, че това е

гигантска туморна формация, прираснала към предната коремна стена на жената. Трудното беше

да определим диагнозата

и да сме сигурни, че можем да пристъпим към операция, която да завърши успешно. Трябваше да се провери и дали анестезията би навредила."

Лекарите обаче не могат да кажат как се е появил, както и дали първоначално е бил доброкачествен и след това е станал злокачествен.

Факт е, че той е изменил напълно коремната кухина и по тази причина е пристъпено към незабавното му отстраняване.

"Операцията протече за около 3 часа и половина - споделя гинеколожката. - Извадихме 47 л течност. Трудността на операцията дойде от факта, че туморът е много голям. Затова и подходът беше по-специфичен. Трябваше ни човек с повече опит и затова д-р Начев беше оператор. Срастването затрудняваше интервенцията,

защото имаше риск да нараним органите. В някои случаи дори не можеше да се отдели, но тук за щастие това не се случи и целият тумор беше отстранен. Самата капсула на туморната формация беше много плътна и дебела. Изглеждаше като втора кожа. Вероятно заради това жената

не е имала оплаквания

и усложнения през тези години."

Всъщност, за да работят хирурзите без проблем, анестезиолозите трябва да им осигуряват спокойствие. В този случай това било доста трудно заради промените, настъпили в организма на жената.

"Не сме имали усложнения както по време на операцията, така и след това - категорична е Карамишева. - За мен като асистент беше впечатляващо, но най-голямата отговорност се падна на оператора - в случая д-р Начев."

Бавният растеж на тумора всъщност е помогнал на организма да се адаптира.

Гръдният кош на пациентката обаче е силно деформиран и променен

По тази причина доста специфичен е бил и следоперативният период. 65-годишната жена е била близо 2 седмици в реанимация.

"Нещо, което расте толкова много години изменя всичко в коремната кухина - споделя пред "168 часа" анестезиологът Светослав Йоров. - Туморът е предизвикал промяна на наляганията в организма. Органите са се нагодили към явлението, но са били доста притискани. Към тях спадат червата, стомахът и големи кръвоносни съдове. Вследствие на отстраняването на течността се получава една огромна промяна, защото карциномът беше сраснал към диафрагмата."

Един от най-големите проблеми за анестезиолозите бил да възстановят дишането на жената.

"Ние се борихме с белия дроб,

защото беше доста сплескан и възпален и тепърва ще се адаптира към това, че е свободен - разказва д-р Йоров. - От друга страна, си представете как се е хранила тази жена. Къде са били стомахът и червата. Изобщо изхождането й е било изключително трудно. Затова ние трябваше да го възстановим и да я захраним. Освен това след отстраняването на тумора настъпи срив в хемодинамиката, паднаха кръвното и пулсът. Трябваше и с тях да се справим."

Всъщност приложените реаниматорни мероприятия с изключителна сложност връщат жената към живот. Тя е изписана в добро състояние и със следоперативна онкологична терапия, съпътствана от контролни прегледи. На този етап обаче все още не може да се каже дали жената има разсейки в тялото. Засега прогнозата за състоянието й е добра.