Премиерът отиде в Светия синод след изявлението на митрополитите против текстове в Закона за вероизповеданията

“Приравняваме заплатите на свещениците с тези на учителите, които също се повишават. Това са хората, които също обучават, проповядват вяра, ценности.” Това обяви премиерът Бойко Борисов след извънредното си посещение в Светия синод в четвъртък. С него при патриарх Неофит и митрополитите отидоха депутати от ГЕРБ, ДПС и “Обединени патриоти”. Причината е изявлението на синода от сряда, с което владиците изказват несъгласие с предложените норми в законопроекта. 

“Между първо и второ четене в комисията

работна група

с участието на

5 митрополити

ще направи така, че законопроектът да стане приемлив. Никой не е мислил да контролира техните доходи, които получават от дарения, продажба на свещи и други. Става дума за това, което държавата отпуска целево - от бюджета, по еврофондове. И за контрол на тези средства синодът няма нищо против. Ще обсъдим и праг за анонимните дарения, които да се декларират. И тук не става въпрос само за Българската православна църква, а и за другите вероизповедания”, каза още Борисов.

 Два часа по-късно депутатите от парламентарната комисия по вероизповеданията и правата на човека приеха двата идентични законопроекта - единия внесен от ГЕРБ, ДПС и БСП, а другият от “Обединени патриоти”, но с уговорка до второто четене спорните текстове да се променят.

Още в началото зам.-председателят на комисията Васил Антонов от БСП отбеляза, че левите не са били поканени на срещата в синода. А Корнелия Нинова е един от вносителите на първия законопроект заедно с лидерите на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и на ДПС Мустафа Карадйъ.

Въпреки че са вносители, в сряда в правната комисия от БСП изказали несъгласие с част от текстовете, защото синодът има забележки. 

Възраженията бяха представени вчера в ресорната комисия по вероизповеданията от варненския и великопреславски митрополит Йоан. С него при депутатите бяха Неврокопския Серафим, Видинския Даниил и главния секретар на синода - Мелнишкия епископ Герасим.

“За първи път

в историята на

прехода имаме

консенсус

държавата да започне сериозно финансиране на вероизповеданията”, каза Йордан Цонев, който представи законопроекта на ГЕРБ, БСП и ДПС. Но призна, че има и текстове, които трябва да се променят.

“При контрола на средствата има напрежение. Ще решим проблема. Някои текстове не бяха достатъчно ясни.

Няма да се

контролират

собствените

приходи

на вероизповеданията, а само тези, които държавата отпуска. Не е решен въпросът с финансирането на диоцеза на БПЦ извън страната. Недомислен е и текстът за това, че свещенослужителите трябва да са български граждани, а има вероизповедания, където всички са чужденци”, обясни Цонев.

Павел Шопов от “Атака” декларира, че оттук нататък ще гласува всичко, което е по волята на Светия Иинод.

“Най-големият проблем на двата законопроекта е, че

вероучение

няма да бъде

въведено

в близките няколко години. Освен това се облагодетелстват мюсюлманите. Тук надничат интересите на ДПС”, заподозря Шопов.

“15 млн. лв., като се има предвид броят на свещениците, ще стигнат, и то не напълно, единствено за заплатите”, пише и в становището на синода към законопроектите. На срещата си патриархът и премиерът обсъдили вариант тази сума да се актуализира.

Митрополит Йоан: 

Проповеди извън храма не могат да се забраняват

“Против сме пълния контрол върху финансирането на вероизповеданията. Дарителството има право на анонимност. Да не се поставят ограничения за държавната субсидия. Да не се увеличават правомощията на дирекция “Вероизповедания”. Понятието религиозен радикализъм трябва да отпадне от законопроекта”, изреди спорните моменти в законопроектите митрополит Йоан на заседанието на парламентарната комисия по вероизповеданията в четвъртък. Той заяви, че Светият синод е против и определянето на заплати на свещениците от държавата. Според него това няма как да стане, защото Българската православна църква има своя йерархия, която администрацията не познава.

“Правото на проповед е изконно за отделните вероизповедания, включително и извън храма, което е заложено да се забрани със законопроекта”, каза още митрополит Йоан.