Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Музикантът Искрен Тончев-Искрата: Воювам с комерса СНИМКА: Васил Петков

l Да си пример, който да следват другите, е отговорност. Възхищавам се на чисти, трудолюбиви и достоверни хора

l Изпълнителите ни нямат индивидуалност. Мнозина искат от мен: “Направи ми песен като на еди-кого си”

l Заради музиката се отказах от софтуерното инженерство

Едно от най-позитивните лица на българската музикална сцена - Искрен Тончев, известен с псевдонима Искрата, пее, композира, свири, а вече смело се изявява и в тв ефира, защото обича да се предизвиква и да излиза от зоната си на комфорт.

И с новата си роля на водещ на предаването TrendY по БНТ, което улавя пулса на най-актуалните тенденции днес, се изстрелва директно в облаците със студио на 50 метра от земята - кулата за управление на полети на софийското летище. В същото време изпълнителят не излиза и от музикален ритъм, като работи по новите си проекти, които ще бъдат съвсем различни от досегашните му. Пред “168 часа” Искрата обясни, че се радва на особена свобода като артист, защото няма рамка в съзнанието си за параметрите, в които трябва да се впише, за да бъде харесван и слушан.

- Как се чувстваш в ролята на тв водещ на новото предаване TrendY?

- Чувствам се много интересно, защото съм от другата страна и задавам въпросите. Трябва да се науча да питам повече, което е полезно в общуването, тъй като съм по-интровертен човек. Това невинаги си личи, защото съм развил и екстровертната си страна. Винаги се впускам с удоволствие във всичко, което ме предизвиква по нов начин и ми осигурява лек дискомфорт. Всеки човек трябва да се впуска в начинания, които да нарушат установеното му удобство, за да се държи жив.

- Ти самият смяташ ли се за модел на подражание на младите и за човек, който трябва да бъде следван?

- Да бъдеш модел на подражание, е голяма отговорност. Според мен няма хора, които са пример веднъж и завинаги. Това изисква постоянна поддръжка. Има личности, които са напреднали в определени отношения, но пък в други са по-назад. Затова е добре да се взема пример от различни личности, успели в разнородни области. Добре е да се взема под внимание не само скалата на материалния успех, а и моралната и духовната скала Защото не всичко е това, което виждаме с очи.

Самият аз се възхищавам на хора, които са положили много труд, успели са да се запазят чисти и достоверни въпреки заобикалящата ни среда, която много често е агресивна.

- Воюваш ли с комерса в музиката и как?

- Воювам с комерса по една много тънка линия. Едновременно съм него и съм част от него, за да го иронизирам донякъде и най-вече за да го видоизменя. Според мен всеки артист, не само в музикалната област, трябва да свети по свой начин и да има свой нюанс, затова е много важна индивидуалността. Забелязвам, че тя е по-важна дори от самото изкуство. В интерес на истината дори не мога да кажа кое е комерс и кое - не, защото нямам тази рамка в съзнанието си, че трябва да се впиша в някакви параметри, за да бъда харесван или слушан. Което е много хубаво, защото ми дава свобода. Мога да кажа обаче, че имам критерий, който ми позволява да знам кога едно нещо би било по-широко харесвано от друго. Радвам се и че съм част от музикалния лейбъл Монте Мюзик и за това, че застават плътно зад мен и творчеството ми.

- Последната ти песен Chica Tranquila все пак опит да бъдеш извън течението на мейнстрийма ли е? Самият ти определяш парчето като експеримент.

- Не е експеримент спрямо музикалния пазар, а спрямо мен самия. Песента е по-встрани от това, което съм правил и ще правя оттук нататък. Имах колебания дали трябва да излезе, понеже знаех, че ще има двустранни реакции - и положителни, и отрицателни. И все пак нямаше как да знам, преди да го направя, а сега смятам, че резултатът е по-скоро добър. Накарах много хора да се смеят и да се забавляват. Виждам колко емоции предизвиква това парче, защото има много положителен заряд, какъвто съм имал, докато съм го мислил, правил и снимал. Видеото заснехме в Марбея, Испания, заедно с мой най-близък приятел - талантливия Емануил Алберт. Песента звучи леко и небрежно, като създадена на един дъх, но зад нея стоят много седмици труд. За учудване на някои хора в действителност с мен се свързаха много уважавани музиканти, за да ме поздравят за самата продукция, която наистина е сложна като производство.

- Как си настроен към критиките?

- Има основателна критика и такава без аргументи. По-важна е първата. Достатъчно самокритичен съм, и то в такава степен, че рядко има някой, който да ме критикува по-тежко от мен самия. Но оценявам чуждото мнение и винаги се обръщам към близки хора и професионалисти в нашата област, за да потърся други оценки и да мога да се огледам в тях.

- Коя е най-вредната тенденция, която наблюдаваш в музиката днес?

- Липсата на индивидуалност. В ролята ми на автор при мен често идват различни изпълнители и ми казват: "Направи ми песен като на еди-кого си". Автоматично ми светва лампичката, че този човек няма да успее. Влезеш ли в играта с идеята да си като някого, вероятността да станеш по-добър от въпросния някого е... нулева. Другата негативна тенденция е, че много хора се опитват да правят музика, без да имат умения и без да се трудят.

- Колко време ти отнема да създадеш своя песен и в момента работиш ли по нови проекти?

- Някои парчета се получават доста бързо, други не толкова. Често ми се е случвало да съм записвал първоначалните си идеи около година преди да бъдат реализирани. Понякога съм усещал, че трябва да изчакам момента, за да пусна определена песен. Това малко ме измъчва. Chica Tranquila излезе половин година след като я направих, но тя все още е твърде напредничава за българския музикален пазар. И то не защото съм направил нещо нечувано и невиждано, а защото на нашите ширини не е познат този бразилски стил - бейл FUNK, в който всъщност е парчето. В момента това е най-актуалната музика в Латинска Америка, а аз просто реших да направя такава песен на български дори и да не се възприема широко. И бях наясно с това. Сега подготвям нови парчета, които са тотално различни от последното ми творение. Ще бъдат тежки, меланхолични, бавни и красиви. Със съвсем друг тип естетика - моята. Подготвям ги за зимата - декември, януари.

- Ще направиш ли дует с Папи Ханс? Или разчиташ предимно на писателските умения на Константин Трендафилов за текстовете си, докато той на теб - за музиката?

- Да. Той ми помага с текстовете, аз на него - с музиката. Говорили сме си разни неща, но от приказки до действия има много време.

- Как гледаш на критиките спрямо последните му две песни “Кекс” и “Суперпалав”, чиято музика и аранжимент са твои?

- И в двете продукции има много пиниз, скрит хумор и дори много явен такъв. И все пак вълната от недоволство според мен е срещу това, че едва ли не той разпространява простотия. В същото време той прави обратното - иронизира простотията. Макар че в клиповете му има провокации. Всичко е въпрос на вкус и на възприятия. Самият аз не бих изпял тези две песни.

- Участвал си в петия сезон на “България търси талант”, смяташ ли, че тези формати наистина дават шанс на истинските таланти да се проявят и дори да се разминат с победата, да получат добър старт?

- Смятам, че тези формати са полезни, защото издърпват човека от комфортната му зона. И аз се включих заради това. Усетих, че се смущавам да съм пред камера, пред публика, на такава сцена. Това ме провокира. Имам такъв принцип - смущава ли ме нещо ново - правя го. И определено такъв тип формати са едно добро стъпало за всеки артист, решил да създава кариера. В шоубизнеса, ако не се адаптираш и не учиш бързо - отпадаш.

- Представял си България на две световни първенства по бийтбокс в Берлин през 2012 и 2015 г. Как беше конкуренцията?

- Доста сериозна. Имаше много участници от много страни. Нашият отбор бе от шампионите на България. През 2012 г. Скилър и Печенката спечелиха, но за съжаление, това не бе отразено силно от медиите, а те заслужаваха похвали. Тогава бийтбоксът не бе много нашумял, а днес поне хората вече знаят какво представлява. През 2015 г. французите имаха сериозен превес- те и в момента са най-силни в това отношение.

- Кога ти самият се запали по бийтбокса?

- Гледах едно клипче в скайп. Тогава скайп беше тренди. Видях един линк, нямаше картинка. Отворих го и видях един бийтбоксър от Австралия, като тогава не можех да повярвам, че това е възможно. Научих как се казва, изгледах всичко, което имаше във вибокс, и започнах да се опитвам сам. През 2009-а отидох на първото си състезание и тогава разбрах, че бих могъл да се занимавам сериозно. Там се събрахме доста хора и обменихме умения и опит. Така през 2011-а спечелих републиканското първенство.

- Наистина ли всички в твоето семейство са много музикални?

- Не са професионални музиканти, но всички сме музикални. Баща ми свири на няколко инструмента, сестра ми пее, майка ми също – всички пеят в църква. Брат ми също има голям музикален усет. Съчетание на добри гени. Но от всички само аз съм музикант по професия. Дори имаме няколко семейни видеоклипа, които направихме вкъщи - пеем на четири гласа и с бийтбокс.

- Пиано, флейта и саксофон - владееш и трите, но кое предпочиташ?

- Най-близко ми е пианото. Най-свободно се чувствам на него. Композирам основно на него. В нищо не съм професионален и тип концертен музикант. Свиря толкова, колкото ми е достатъчно, за да си реализирам идеите.

- Нямаше ли шанс пред теб да се развиеш в друга посока, далеч от сцената и музиката?

- Имах. Дори бе дълго отклонение. Всъщност, откакто се помня, пея по конкурси и проявявам интерес към музиката. Може би първото ми излизане на сцената бе на 3 години, когато изпълнявах “Мики Маус” и “Мила кукло Барби”. След завършването обаче имах период от една година, в който не продължих образованието си заради здравословни проблеми. После се записах да уча софтуерно инженерство и се справях отлично, между другото. Впоследствие успях да се възстановя от здравословните си проблеми и след втората година в университета се преместих в София и започнах да правя музика. Нищо друго. И много категорично сложих край на софтуерното инженерство.

- Защо Искрата?

- Не мога да отговоря. Не знам. Така ме наричат от дете.

- А от какво ти идва искрата за творчество?

- Имам два основни емоционални двигателя - разочарование и любопитство. Тези две състояния ме издърпват към творческото пространство, откъдето да не мога да мръдна. Когато съм разочарован, ми върви повече да пиша - да се изразявам с думи, а от любопитство ме връхлита всичко друго - желанието да експериментирам, да използвам нов тип похвати в звученето и т.н.

- Какви качества трябва да притежават хората, за да спечелят доверието ти?

- За мен е най-важно кой доколко е достоверен. Не обичам преструващите се хора, а тези, които показват неяснотите, страховете и желанията си. Ясно ми е, че няма непоклатими, безпроблемни и съвършени хора. Затова оценявам, когато човек се държи истински. Съответно харесвам искрени хора и на такива мога да им се доверя. И трудолюбиви, да не забравя.

- Според теб кои са най-ценните преимущества, които притежават днес младите?

- Адаптацията. Учат се бързо. Забелязал съм, че ако се сравнят родените през 1989 г. с родените през 1999 г., когато и едните, и другите са били на 16 години - нивото е коренно различно. Информацията се възприема много по-бързо от всяко ново поколение. Това са плюсовете. Минусите са, че младите стават все по-непостоянни. Търсят шорткът и не се задълбочават достатъчно. Предпочитат, ако може, всичко да стане веднага. И то без екстра усилия. Това е нож с две остриета - понякога става, понякога те учи на това да се отказваш бързо и лесно.

Коментара ()

Вашият коментар