Според списъка на Кимон Георгиев, изготвен след референдума през 1946 г., имотите са разделени на три. Първите са изцяло държавни - построени на държавен парцел и с бюджетни средства. Това са дворците в София, днес Национална художествена галерия, и в Евксиноград, автомобилният парк и конюшните, които горяха. В тази графа са зоологическата и ботаническата градина, детска градина, електрическа централа и Естественоисторическия музей с Бурмовата къща, днес Природонаучен музей. Общата им площ е 121 878 кв. м, а застроената – 29 963 кв. м.

Към втората група са сградите, строени с лични средства на царя, а земята държавна или общинска. Тук са дворците в Кричим, Ситняково, Саръгьол и двете ловни хижи в Овнарско и в Среден нос. Общата площ на постройките е 4661 кв. м.

В третата група спадат изцяло лични имоти на царското семейство – дворците “Врана” и “Царска Бистрица”, както и къщата в Баня (Карловско), интендантството при софийския дворец и две незастроени места в Созопол и на остров Свети Тома срещу устието на река Ропотамо. Общата им площ е 14 697 898 кв. м, а застроената – 29 745 кв. м.

В последната група е незастроено празно място в гр. Самоков – личен имот на царица Йоана, и къща в Слатинската община със застроена площ 230 кв. м и обща площ от 7000 кв. м. Тя отдавна е продадена и на нейно място има други сгради.