Той загуби окончателно дворците “Кричим” и “Ситняково”, както и хижата “Саръгьол”

Обявената за държавна “Врана” му е най-важна, защото живее в нея, “Царска Бистрица” на Боровец пък чака последно дело на 17 септември

Пълномощникът на Фердинанд броил 56 500 лв. в злато, когато купувал парцелите в бившия имот на Осман паша

Симеон Сакскобургготски може да остане само с къщата в град Баня, Карловско, ако се запази тенденцията държавата да печели делата за т.нар. царски имоти.

Миналата седмица съдия Петя Алексиева от Софийския градски съд постанови, че дворецът "Врана", в който бившият премиер живее, е държавен. Това е поредният удар, който понася Симеон от 2011 г., когато Росен Плевнелиев като министър на регионалното развитие стартира процедурите за връщане на владенията на ексмонарха на държавата.

Само преди месец той загуби и стопанството на "Врана", а след две седмици предстои Върховният касационен съд да се произнесе по жалбата му за двореца "Царска Бистрица" на Боровец. На първите две инстанции магистратите бяха категорични, че вилата в Рила е държавна собственост.

Данъчната му оценка, направена през 2012 г.,

е 1 133 353 лв.

Планинското бижу се разпростира на 210 хиляди квадрата и има 8 сгради.

Преди няколко години Сакскобургготски се раздели и с двореца "Ситняково" в Рила и хижата "Саръгьол", за които се произнесоха три инстанции. За бившия султански имот - резиденцията в "Кричим", тежката си дума казаха и в Страсбург. Тя няма да бъде на Симеон.

Той все още може да се надява на 16 500 декара гори в Рила, защото делото за тях все още не е минало и на първа инстанция.

Държавата не заведе искове само за къщата в с. Баня, Карловско, където през 2000 г. бившият премиер се регистрира и в началото гласуваше там по постоянен адрес. Когато през 2005 г. Народното събрание формира специална анкетна комисия за царските имоти, депутати твърдяха, че строената през 1929 г. вила е доказана собственост на бившия монарх, тъй като е строена от баща му.

Към нея има цех за производство на вино,

ценено от Гьоринг и Хитлер през войната, а после се е доставяло лично на Политбюро на ЦК на КПСС и Леонид Брежнев.

Царят би могъл да се премести в Баня, ако съдът му отнеме "Врана". Но за него имението в края на София, където започва магистрала "Тракия", е знаково, защото отнемането му ще означава, че Сакскобургготски ще трябва да замине отново за Мадрид. По подобие на изгонването му през 1947 г. след референдума, с който България е провъзгласена за република.

Само дни след решението на СГС, на годишнината от смъртта на баща му на 28 август той заяви:

“Би било грозно да ме принудят,

и то в една демократична България, към второ изгнание.

През 1946 г. получихме един списък, и то от Отечественофронтовското, а не някакво монархическо правителство, за имотите - каза бившият премиер. - След това през 1998 г. се потвърди собствеността, а изведнъж започнаха всички тези много неприятни и унизителни за мен преследвания. За да видя сега, в края на живота ми, така да ме изтезават и мъчат с някакви измислени и фалшиви претенции, е тежко".

От 23 февруари 1900 г. до 18 октомври 1915 г. Фердинанд, тогава княз, чрез пълномощника си купува ниви и ливади с обща площ на имотите 1485,529 дка.

Нотариалният акт за собственост върху недвижимия имот е издаден на 12 септември 1928 г., по силата на който Интендантството на цивилната листа на царя е признато за собственик по давностно владение на имот в землището на с. Горни Лозен на стойност 8 млн. лв. Нотариалният акт е без подпис на нотариус.

Князът започнал да изкупува земите през 1899 г., като сърцевината на имота е бивша собственост на Осман паша, военен министър на Османската империя. След това е купен от хаджи Боне Петров, който фалира и имотът е продаден на публичен търг от Народната банка.

Пълномощникът на монарха е

дал най-високата цена - 56 500 лв.

в злато.

Това е разказала и свидетелка, позоваваща се на дъщерята на последния шеф на Интендантството полк. Антон Разсуканов - Лили. Тя е живяла в двореца като дете заедно със Симеон и сестра му Мария-Луиза.

Съдът обаче решава, че не може да идентифицира дали днешният имот съвпада с купените парцели от Фердинанд. Другият мотив е свързан с т.нар. Интендантство на цивилната листа. Според магистратите то не е било пълномощник на царя по граждански сделки. Такъв бил управителят му.

Четете още:

Царските имоти - драма с куршуми, бомби и потопи

Симеон ІІ: Щеше ли държавата да ни вземе имотите, ако наистина бяха нейни?