Катастрофата край Своге, която взе 17 жертви и рани други 21 души, беляза най-топлия летен месец, който за поредна година не премина без мрачни събития.

Проверка на "168 часа" установи, че черният август не е само през тази година, а почти всички са белязани от някакви трагични събития. През последното десетилетие в най-топлия летен месец винаги има множество катастрофи, наводнения и пожари. Дори черният 25 август не е единственият, през който са починали толкова много хора само за ден. Бруталната статистика сочи, че на 12 август при катастрофи и удавяния

живота си са загубили 13 души

Първите двама умират при челен удар между 2 коли край Враца. Малко по-късно край с. Брусарци жена загива, след като колата й беше пометена от влак на жп прелез. Войната на пътя взе още три жертви в района на Първомай, където автомобил се блъсна в трактор. Тази година и морето също беше изключително опасно. На 12 август мъртвото вълнение и опасните течения взеха 7 жертви. Труповете от морето започнаха да излизат от обяд. Първият бе на турист, намерил смъртта си край Приморско, а минути след това мъж и жена се удавиха в Слънчев бряг. Морето в Бургас пък изхвърли труп на мъж на около 50-60-годишна възраст с татуировка на лявата ръка и дрехи, по които бързо беше разпознат. От бурното вълнение не успяха да се спасят и децата. На неохраняем плаж край Дуранкулак бяха открити телата на трима малчугани.

Освен че август е наситен с катастрофи и удавяния, обичайни за този период от годината са и наводненията. Най-запомнящото се беше причинено от малка рекичка в района на Костенец през 2005 г. В края на август тогава тя беше вдигнала нивото си 3 пъти и отнесе жп линията София - Пловдив. Поради бясната скорост, с която се движеше водата, смъртта си намериха 20 души.

Какъв беше месец август в годините назад?

През далечната 1995 г. на 11 август 15 млади момчета от Транспортни войски се прибират от частен обект в "Манастирски ливади". По-голямата част от тях са изморени от пътя и почти заспали. В един момент чуват силен звук от удар. Виждат как камионът, в който са те, се врязва в пътуващ трактор. Тяхното превозно средство пламва, а момчетата започват да горят като факли. От всички тях оцелява само един - 19-годишният редник Кръстьо Дунчев. И до днес той запазва пълно мълчание за случилото се. Пристигналите на място полицаи, пожарникари и военни стават свидетели на ужасяваща гледка. Шест от войниците са изгорели до такава степен, че дори не могат да бъдат разпознати.

Сред свидетелите се оказва и вече покойният подземен бос Иво Карамански. Той пътувал с лек автомобил зад военния камион. Разследването установило, че с него в колата са се возили двама полицаи - главен сержант Пламен Петров и сержант Илия Цанов. Доказано е, че в това време те са работили към СДВР. Появяват се няколко хипотези за случилото се. Отхвърлени са техническа повреда на камиона, опит да се избегне неравност по пътя, прилошаване на шофьора, силна преумора на ефрейтор Тодоров и скандал в кабината на камиона. Все още остават под въпрос версиите за евентуално покушение срещу войниците, неосъществен атентат срещу Иво Карамански, взрив в ГАЗ-ката и престрелка, в която е ранен шофьорът, вследствие на което губи управлението. Съмненията по тези версии се засилват и поради факта, че във вратата от страната на шофьора са открити дупки от куршуми 5,6 мм. Не са открити обаче нито оръжието, нито гилзите. Осъдени за смъртта на 14-те момчета и до днес няма.

3 години по-рано, на 17 август 1992 г., край Казичене час и половина преди полунощ

товарен влак спира на коловозите

Машинистът Красимир Тодоров и помощникът му Валентин Кръстев изчакват разрешение за маневра на управляваната от тях товарна композиция. Целта е да преместят вагоните на друг коловоз. В това време на Тодоров му се допива кафе и решава да иде до гарата, оставяйки помощника си сам. Кръстев обаче е леко подпийнал и когато дежурният ръководител "Движение" дава светлинен сигнал, с който позволява маневрирането, Валентин решава, че може да го извърши сам. В нетрезво състояние той допуска две фатални грешки, които секунди по-късно ще доведат до смъртта на 8 души, а 56 ще бъдат тежко ранени. Кръстев не забелязва, че сигналът вече е червен, а по линията, която иска да пресече, със скорост от 100 км/ч се движи експресът "Слънчев бряг", който трябва да премине през гарата. Следва силен сблъсък, вследствие на който изхвъркват двата локомотива, два вагона от товарния влак и пет вагона от експреса.

Релсите в радиус от няколкостотин метра са напълно разрушени. Загиват 8 души, като най-голяма част от пострадалите са в предната част на експреса. Първият вагон се оказва напълно смачкан. Малко по-късно свидетели на трагедията ще разкажат, че около влаковете било пълно с тела, а под желязото пристигналите на място екипи извадили над 50 тежко ранени. Шест години по-късно Софийски градски съд признава за виновни машинистът Красимир Тодоров, пияният помощник-машинист Кръстев и началникът на влака Ангел Ботев. Tе получават общо 25 години. Оказва се, че много жертви има и в последната авиокатастрофа по времето на социализма. 2 август 1988 година е белязан от една от най-големите трагедии.

Колко е броят на жертвите в авиокатастрофата, четете в печатното издание на "168 часа".

Четете още:

65 загинали в катастрофи с автобуси за 10 години

Жертвите на катастрофата край Своге станаха 17

Шофьори на колите, ударени от автобуса: Летеше срещу нас. Водачът не гледаше пътя, а човека до себе си. Живеем втори живот