За подобни масови грабежи в Токио щеше да има самоубийства в кабинета

Министърът на вътрешните работи г-жа Сейко Нода обяви, че ще върне цялата си заплата за 2017 г. в размер на $14 400,

за да й послужи

за "добър политически урок"

Нейното прегрешение е, че в министерството й постъпва молба за разкриване на класифицирана информация, тъй като ведомството разследва японска компания. Министърката по невнимание разкрива факт, който обаче е класифицирана информация. За да се извини пред данъкоплатците за този гаф, Сейко Нода връща заплатата си от 1,6 млн. йени.

Да видим как в България се носи отговорност за далеч по-големи прегрешения.

По-възрастните със сигурност си спомнят глада и дефицита, които настъпиха веднага след падането на Тодор Живков. Сякаш парите в държавата бяха обрани и нямаше средства нито за пенсии, нито за заплати. По магазините нямаше никакви храни, затова бе въведена купонна система. Хората ставаха по тъмно, въоръжени с наръч сини хартийки, за да си купят хляб, мляко, сирене и кашкавал. До обяд тези дефицитни стоки свършваха.

И ако този нечуван глад и обир ви се струват някаква дребнавост, с банковата криза от 1996 г. ситуацията бе още по-драматична. Поредица правителства години наред си затваряха очите за източването на банките. Сякаш никой не забелязваше абсурдното раздаване на необезпечени кредити и как на конвейер се произвеждаха новоизлюпващи се милионери

Накрая, когато някой все пак трябваше да плати сметката, правителството на Жан Виденов избра това да не са банкерите, акционерите и получателите на огромните необезпечени заеми, а обикновените хора. Вместо да разследват схемите и да търсят виновните, политиците и БНБ стартираха поредната спецоперация "Суперголям обир". Тогавашното ръководство на БНБ шумно оповестяваше коя банка колко е закъсала и как всеки момент ще бъде изправена пред фалит. И стана точно това, което централната банка и кабинетът очакваха - пред финансовите институции се извиха огромни опашки и

системата започна да рухва като домино,

а с нея и курсът на лева. Той летеше и буквално за няколко месеца българите изгубиха абсолютно всичките си спестявания. Парите, с които можеше да се купи апартамент, половин година по-късно стигаха само за 20-годишна кола.

Подобна бе ситуацията и с работническо-мениджърската приватизация, подготвена отново по време на кабинета на Жан Виденов. Целта й беше проста -

"наши момчета" без пари да придобият

едни от най-атрактивните предприятия в икономиката. За целта трябваше да съберат боновите книжки на нищо неподозиращите българи, след което с няколко измислени общи събрания собствеността премина у избраниците, а обикновените хора пиха по една чаша студена вода. Да сте чули министър или депутат да поеме отговорност? Или поне да се извини? Няма такъв.

Няма и за последвалата кошмарна приватизация, когато целият народ бе облъчван колко е добре "Кремиковци" да бъде продаден за 1 лев, БГА "Балкан" - за 1 долар, курортите да се продадат евтино, както и фармацевтичните заводи, а останалите да бъдат опоскани и разпродадени за жълти стотинки. Истината е, че ако имахме честни и

неподкупни политици,

тези компании можеха да вкарат милиарди в икономиката, както стана в Унгария, Чехия и Полша. Неслучайно след това имаше експертни оценки, че от раздържавяването сме загубили минимум $30 млрд. Неотдавна дори Бойко Борисов повдигна темата и искаше да открие начин, за да възстанови заграбеното.

Причината е, че хиляди предприятия бяха продадени за смешни пари, за да могат сините комсомолци с бели хавлиени чорапи, които току-що бяха напуснали панелките в "Люлин", да станат милионери и да фучат из София с мерцедесите и бентлитата си, оставяйки зад гърба си оглозгани предприятия и хиляди хора без работа.

За подобни гафове, ощетили милиони българи за години напред, в Япония със сигурност

щеше да има самоубийства

У нас никой не каза поне едно "Извинявайте" или простичкото: "Срам ме е, че участвах в този обир, връщам едногодишната си заплата". Не, няма такъв и ако се съди по народопсихологията ни, няма и да има.