Преди 100 години завършва Първата световна война – ужасяващ военен конфликт, който преобръща изцяло картата на света, но и до днес историците откриват неизвестни факти за него.

Според нови изследвания обаче много от ключовите факти за войната придобиват друго значение и я представят в напълно нова светлина. Вече се смята, че дори поводът – убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му София в Сараево, е бил изфабрикуван със съдействието на германските тайни служби, които са имали интерес от включването на Австро-Унгария в бъдещата война. Но това вероятно е най-малкото, което не знаем добре за събитията от онези години.

Не стихват и търсенията за странните и труднообясними съвпадения

около самия атентат, довел до световния пожар.

Световната катастрофа причинява разпадането на четири империи - Руската, Германската, Австроунгарската и Османската.

Каквото и да се говори, тя е и основната причина за възникването и успеха на тоталитарните режими в Русия и Германия, а последвалата я Втора световна война е на практика част от същия грандиозен сблъсък.

Една от причините и до днес да се разкриват нови факти или да се променя значението на смятани в миналото за доказани исторически истини са пропагандните митове (за тях чети на стр. 36).

Небивалите кръвопролития, започнали през 1914 г., променят тотално живота на хората и последствията им усещаме и днес. До голяма степен и Втората световна война е част от същия конфликт. За добро или за зло, след подписването на мирния договор

човешката цивилизация вече

не е същата

В една война, разбира се, преди всичко от значение е загубата на човешки живот. Общо жертвите на двете воюващи коалиции се изчисляват на 31 млн. души, от които 7,7 млн. са цивилни. Френският лейтенант Афред Жубер малко преди смъртта си пише в дневника си: "Човечеството е полудяло! Трябва наистина да си луд, за да правиш това! Каква касапница! Какви сцени на ужас! Не мога да намеря думи, за да опиша впечатленията си. Дори адът не може да бъде толкова ужасен! Хората са луди!"

България, която на 15 октомври 1915 г. се включва на страната на Централните сили и мобилизира 1,2 млн. войници, дава 88 000 жертви на фронта. А след мирния договор, подписан в Ньой, сме принудени да се откажем от изконно български територии и губим отново Добруджа, Македония, Западните покрайнини и единствения си излаз към открито море. В добавка трябва да плащаме огромни репарации, надхвърлящи десетки пъти държавния бюджет.

Но освен човешка трагедия, войната е и двигател за множество научни открития, изобретения, както и промени в икономиката, правото и дипломацията. Издаването на международни паспорти и митниците по границите, танковете, бомбардировките, химическите оръжия и дори редовното бръснене, миенето на зъбите и носенето на сутиени също са следствие от този конфликт.

Масовата касапница променя завинаги и морала, и то за съжаление не към по-добро. За това свидетелстват случки от бойните полета в началото на войната.

Особено в първата фаза се държало на честта и понякога дори има учудващи актове на хуманност. Германският фелдмаршал Аугуст фон Макензен, след като се натъкнал на много твърда съпротива при превземането на Белград, наредил да издигнат паметник на избитите сръбски войници, като казал за доблестните защитници на града:

"Воювахме срещу армия, каквато има само в приказките!"

Карл фон Мюлер, капитан на “Емден” дава на пътниците на вражеските търговски кораби достатъчно време, за да напуснат кораба, преди да ги потопи.

По време на една от престрелките на руснаците и германците се наложило да обявят временно примирие, за да се справят с внезапна атака от вълци, които редовно нападали окопите. Съвместната операция била успешна.

Английският военнопленник на име Робърт Кембъл, който получил разрешение да посети умиращата си майка, удържал на думата си и доброволно се завърнал седмица по-късно в германския затвор.

По време на Първата световна война немски и съюзнически сили излизат от окопите си на Коледа през 1914 г., за да пеят коледни песни и дори да играят футбол между бойните линии.

Обявено е примирие по протежение на 2/3 от фронта, като на някои места то продължава цяла седмица. Но само година по-късно командирите и от двете страни се разпореждат да се застреля всеки, който се опита да го повтори.

Първата световна война спомогна за укрепването на властта на централните правителства в Америка и Европа, което означава, че либерализмът от 19-и век, който набляга на индивидуалната отговорност, е изчезнал завинаги. Всъщност едно от главните последствия от войната е утвърждаването на силата на държавата над собствените й граждани.

Въпреки че терминът "паспорт" е бил използван в Англия от 16-и век за издаване на документи за пътуване, а документи, подобни на паспортите, носещи обещания за безопасно преминаване, дадени от монарх или друг орган, съществуват от древността, дотогава хората на практика не се нуждаят от паспорти. Светът преди 1914 г. е свободно движение на стоки, пари и хора - поне за онези, които имат средства.

Всичко това приключва по време на Първата световна война, тъй като европейските правителства

се стремят

да засилят сигурността

и да контролират емиграцията на гражданите с полезни умения. Такъв контрол остава в сила след войната и е залегнал в международни споразумения. Едва през 90-те години редица европейски страни премахват паспортния контрол по общите си граници.

Великата война, както са я наричали навремето, е и причина за

въвеждането на повсеместна цензура,

тъй като правителствата се стремят да контролират потока от информация от фронтовата линия, още в началото на войната на журналистите е забранено да отразяват от бойните полета. Все пак шепа репортери рискуват живота си, за да докладват за реалностите на войната.

Хигиената също претърпява значителни промени. Така например миенето на зъбите се превръща в редовна практика чак когато американската армия решава, че

лошата им хигиена е риск за националната сигурност Редовното бръснене също е наложено от полевите условия - войниците с брадясали лица не можели да слагат така нужните противогазови маски.

Всъщност противно на общоприетото мнение Франция, а не Германия е първата страна, която използва газ срещу вражески войски през Първата световна война. През август 1914 г. французите изстрелват първите гранати със сълзотворен газ (ксилил бромид) срещу германците. През януари 1915 г. Германия пък използва сълзотворен газ срещу руските армии, но газът се превръща в течност в студения въздух, а през април 1915 г. германците вече използват отровен хлорен газ.

По време на Първата световна война германците пускат общо около 68 000 тона от приблизително 30 вида газ, а британците и французите - 51 000 тона. Общо 1,2 млн. войници от двете страни са били обгазени, от които 91 198 са умрели в ужасни мъки.

Първоначално на войниците се казвало в случай на извънредна ситуация да държат на лицето си кърпа, напоена с урина.

До 1918 г. газовите маски с филтърни респиратори обикновено осигуряват ефективна защита. В края на войната много страни подписват договори за забрана на химическите оръжия.

Първата световна война въвежда и широкото използване на картечницата. Оръжието, патентовано в САЩ още през 1884 г. вече може да изстрелва около 450-600 куршума в минута.

Едно от нововъведенията във въоръженията са танковете. Първоначално те трябвало да се наричат "земни кораби",

но в опит да ги прикрият като резервоари за съхранение на вода, а не като оръжия, англичаните решили да ги кодират под името "танкове", откъдето идва и наименованието им на български.

Любопитното е, че в началото стоманените чудовища се делели и по пол - "мъжките" танкове са снабдени с оръдия, докато "женските" носят само картечници.

Макар първата подводница, наречена "костенурка", да е използвана още по времето на Войната за независимост в САЩ, подводниците добиват голямо значение през Първата световна война, когато Германия пуска своя подводен флот. Техните подводници най-често стоят на повърхността и се потопяват само за да атакуват кораби с торпеда.

За периода от 1914 до 1918 г. 274 немски подводни лодки са потопили общо 6596 кораба на противника, като само най-успешната от тях - U-35, е изпратила на дъното 224 кораба.

Именно безразборното им използване от страна на Германия е и основна причина САЩ да се включат във войната. Изпробвана като оръжие за първи път от българите в Балканските войни, авиацията вече също има огромно значение за успеха на бойните действия в Първата световна. Интересното е, че тогава, в зората на бойната авиация, е било срамно да се използват парашути, защото летците се опасявали да не ги обявят за страхливци.

Добрите пилоти и от двете страни се превръщат в супергерои и за подвизите им се разказват легенди. Безспорно най-известният сред тях е Манфред фон Рихтхофен, по-късно станал известен като Червения барон. Бивш кавалерист и телеграфист, в началото на 1915 г., когато постъпва в германските имперски въздушни сили той поставя рекорд, като успява да свали цели 80 самолета на противника. Когато през април 1918 г. все пак бил свален близо до Амиен, британците и австралийците го погребали с пълни военни почести.

Най-успешният ас на Антантата пък е французинът Рене Фонк (1894-1953 г.) свалил 75 вражески самолета.

Ранените войници

дават тласък

и на медицината

Оттогава датира например пластичната хирургия и първите опити за реконструкция на лицето. Освен това кръвопреливането става рутинна практика за спасяването на войници. По време на Първата световна война за първи път са били използвани различни анестетици, антисептици и рентгенови лъчи, за да се помогне за лечението на рани. Името "аспирин" например първоначално е било търговска марка, принадлежаща на германската фармацевтична компания "Bayer", но след загубата на Германия през Първата световна война компанията е била принудена да предаде запазената марка като част от Версайския договор през 1919 г. Благодарение на войната има и сериозни подобрения в болничните практики по отношение на хигиената и разбирането на психологическите травми.

Бойните действия променят дори модата. Тъй като металът става много търсен по време на Първата световна война, корсетът започва да избледнява и сутиените стават популярни.

Но най-големи са политическите и икономическите последствия.

Войната струва над

3,8 трилиона долара

и оставя Европа с огромни дългове.

Първата световна война води до загуба на водещата позиция на Лондон във финансите и превръща Съединените щати в най-голямата военна сила в света.

Всъщност, макар и държава победител,

Великобритания все още плаща за разходите

от онези години. Между 1914-1919 г. британското правителство отпуска 1,7 млрд. лири за военни заеми (около 105 милиарда паунда в днешни пари), а към 2015 г. все още има 11 000 регистрирани притежатели на тези военни облигации, по които се дължат над 1,9 милиарда лири. Плащанията на лихви по тези военни облигации струват 75 млн. британски лири годишно.

Дългосрочните последици от Първата световна война включват създаването на Обществото на народите, което постави основите на Организацията на обединените нации, и световната надпревара в областта на въоръженията. В допълнение, Версайският договор наложи тежки санкции на Германия, което доведе страната до дълбока рецесия и постави основите за Втората световна война.

Не липсват и куриози.

Най-награждаваният американски ветеран от Първата световна война е нелегален мексикански имигрант на име Марселино Серна от Тексас.

Последният оцелял английски войник от Първата световна война Хари Патч умира точно на 111 години, 1 месец, 1 седмица и 1 ден. Също така, най-странното е, че Първата световна война приключва точно на 11-ия час от 11-ия ден на 11-ия месец.

Още по темата:

Пропагандните митове: През Първата световна война обвиняват германците, че преработват трупове в индустриални стоки

Първият атентат в Сараево е неуспешен