В “Лято по френски” София Наш ни среща с Кейт Хамилтън, която се завръща в къщата от своето детство след дълги години, прекарани в Америка.

Аристократичната стара вила, кацнала на скала над морето в Южна Франция, е пълна със спомени, но и с проблеми. Там я чакат дядо й, когото не е виждала от дълги години, и приятелката от детството.

Къщата обаче се разпада, дядо й стар ексцентрик, с когото е трудно да излезеш на глава, приятелката й се е отдалечила от нея, а хората от селото я гледат с подозрение и враждебност.

Тя е известен психотерапевт и знае как да насочи пациентите в правилната посока, но не е в състояние да вкара в ред собствения си живот. Разведена, с дъщеря, която дори не й говори, Кейт смята, че животът й е пълен провал. Не е подготвена и за проблемите, които я чакат във Франция.

По молба на дядо си се съгласява да помогне на семеен приятел, който страда от посттравматичен стрес. Майор Едуард Соумс се оказва труден пациент и нейно огледало – за да го измъкне от черупката му, трябва да свали собствените си маски. Лесно е да даваш съвети другиму, трудно е обаче да се изправиш срещу собствените си демони.