Разстрел заради ваза от гроба на Людмила Живкова
“Чакам го да се върне! Няма нощ, в която да не заспя с мисълта, че ще си дойде”, заявява за пръв път пред “168 часа” Живка Дечева, майка на убития в мрачните години на комунизма Тодор Дечев.
26-годишният младеж е осъден на смърт от съдията от Софийския градски съд и първи министър-председател след промените Димитър Попов, твърди майката.Тодор е обвинен, че е счупил мраморна ваза и се е изпикал до гроба на дъщерята на бившия Първи Людмила Живкова. След бърз процес е изпълнена
смъртна присъда
Но Дечев признава и за още две престъпления. Той първо напада постовия пред столичната Пожарна и му отнема автомата. След това напада и полицай в квартал “Хаджи Димитър”. По-тежко е пострадал войникът, който при падането на земята си чупи черепа. След като излиза от кома, пострадалият разпознава Тодор Дечев като нападател.
Близки на разстреляното момче и до днес твърдят, че обвиненията за нападенията над войника и полицая са
скалъпени от ченгетата
за да може той да получи най-суровото наказание.
25 години по-късно някои от първите мъже в държавата изразиха публично носталгията си по комунистическия режим на Тодор Живков. Първо премие-рът Бойко Борисов, а после лидерът на “Атака” Волен Сидеров обявиха, че Тато е извършил добра работа за държавата. Десетки хиляди пострадали от тоталитарното управление се възмутиха от опитите на политиците да оправдаят безчинствата на режима преди 10 ноември. Колкото и да е странно, майката на убитото през 1985 година момче жали не само за своя син, но и за годините, в които
хлябът струваше 25 стотинки
“Хората трябва със сълзи на очи да викат да се върне БСП. Имаше работа, имаше сигурност. И това го казвам аз, а по това време убиха детето ми. Не съм си и представяла, че ще дойде време да искам да се върне комунизмът”, казва Живка Дечева. В момента тя живее в родното си село Караманово, забравена от всички.
Възрастната жена не желае много-много да си спомня и разказва за разстрела на сина си. Животът є е крайно тежък още преди синът є да получи куршум в главата. Живка е свикнала да се бори с трудностите и лишенията от най-ранна детска възраст, когато баща є бяга от комунистите в Бразилия.
Режимът не прощава
подобно предателство и прави живота черен на наследниците на невъзвращенеца. “Баща ми мина границата и избяга в чужбина преди повече от 70 години. Била съм малка, но помня. Оттогава бял ден за семейството ми не е имало. Истината е, че детето ми си замина заради баща ми. Не заслужаваше такава присъда”, казва Живка Дечева. Семейството и синът є се местят в София и се опитват да се отърсят от “срамното си минало”. Намират си работа в Кремиковци, тъй като тежкият труд в пещите на комбината се компенсира със софийско гражданство и апартамент в столицата. Комунистите не се уморяват да преследват
опозореното
от дядото семейство. Синът Тодор Дечев не може да понесе немотията. По това време той си има съпруга, от която чака дете, но не може да им осигури нормален живот. Постоянните лишения и неравната битка със системата променят Тодор и той търси отдушник в алкохола. Точно по време на едно от своите напивания той се озовава незнайно как на Централните софийски гробища, разказва майка му.
“Опитах се да го бутна с крак, но не успях. След това се опитах да вдигна една мраморна ваза, много тежка беше. Изпуснах я и тя се претърколи. Исках с тая ваза да ударя бюста на Людмила Живкова, но не можах да я вдигна. Тогава взех една тротоарна плоча и
ударих бюста по главата
Плочата се счупи. Докато удрях барелефа на Людмила Живкова, в злобата си виках (не много силно): “Престъпници сте всички, мошеници сте всички!” Имах предвид Людмила Живкова, разни партийни секретари, разни партийци”. “С това си подписах смъртната присъда, нали?”, казва Тодор Дечев на полицаите, които го арестуват. Разпитите на Дечев са засекретени в дело номер 2 от 1985 година, което години по-късно е извадено на бял свят от Маргарита Михнева. Пак от същото дело става ясно, че Тодор Дечев признава за още две свои престъпления от нощта, в която поругава гроба на Людмила Живкова.
В съда прокурорът заявява:
“Без каквото и да било основание, Тодор Дечев, явно под влияние на буржоазната идеология е приел само някои отрицателни страни от живота в нашата страна. Своите декадентски настроения, идеи и чувства не споделя с никого, а отразява в своя бележник. У него не е имало място за никакви ценности - материални и морални... Житейската му карта е ясна - живее на квартира под наем, получава нормално трудово
възнаграждение...Така, както десетки хиляди хора се задоволяват с подобно положение... Така е трябвало да постъпи и той... За мен, макар учудващо, той се е оформил като човек с човеконенавистни чувства. Подсъдимият, изпълнен с егоизъм, признава само себе си - заслужава ли да живее? Кой може да гарантира, че след 15, след 20 години няма да извърши същото...”
Според майката
на фаталната дата 15 март 1985 година съдията по делото Попов издава смъртна присъда. Върховният съд я потвърждава и въпреки надеждите на близките Държавният съвет също отказва да помилва осъдения. Майката Живка е безсилна да помогне на сина си. “Никой не сметна за нужно да ми каже точния ден, в който са разстреляли Тодор. Съобщиха ми с телефонно обаждане, че присъдата е изпълнена.” До последния си дъх той твърди, че е извършил нападението в нетрезво състояние. В личния си дневник Дечев е записал:
“Остарях твърде млад. Всичко загуби смисъл. Не вярвам в никого и в нищо. Всичко е лъжа и измама.
Аз се чувствам роб
на човеците, наречени комунисти. С провиснали шкембенца и авторитетни муцуни. Това са един вид мошеници, педерасти, дупедавци, които не заслужават нищо друго освен огън, бавна, изгаряща смърт.” С тези думи Тодор Дечев на практика подписва смъртната си присъда, твърди майка му. Режимът не може да прости подобни тежки обиди във време, когато се влиза в затвора за разказан виц за Тодор Живков, допълва тя.
Внучето е в Америка
БРОЕНИ месеци преди да бъде изпълнена смъртната присъда на Тодор Дечев, на 18 ноември 1984 година жена му Цветанка ражда син. Баба Живка се умилява при спомена за внучето си. “Той ми е гордост, прилича досущ на баща си. Внучето ми е в Америка. Учи и работи. Свободна минутка няма. Той си го избра така. Само изчака да стане пълнолетен и хвана самолета”, обяснява Живка Дечева.
Не съм се водил от политически мотив
“Процесът беше публичен. Никога не съм поемал политически процес”, заявява през 1990 г. Димитър Попов, който пет години по-рано е осъдил на смърт Тодор Дечев. Попов е първият министър-председател след промените. Майката на разстреляния Тодор Дечев се опитва дълги години да установи контакт с него и да го попита защо е издал най-тежката възможна присъда. С помощта на Маргарита Михнева леля Живка стига до бившия министър-председател, но той приключва разговора с категоричното: “Не си спомням за този случай”.
Борисов:Манипулираха изказването ми
Лидерите на Европейската народна партия са поискали обяснение от министър-председателя Бойко Борисов относно опитите му да реабилитира комунистическото минало на България. В своя писмен отговор премиерът категорично заявява, че думите му са извадени от контекста и манипулирани от медиите.
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Тримата учени зад “Опенхаймер”
Режисьорът Кристофър Нолан ги събира, за да разкаже истината за живота на бащата на атомната бомба Робърт Дайкграаф е живял в къщата на американския физик, Кип Торн се е учил от него на теория