Любимата му тема бе Македония, а коронната случка - охридчани спасяват български войници, като всеки дава златото си, а попът - кръста на църквата

Като специализант във Ватикана спечелил доверието на шефа на секретния отдел на библиотеката на чашка

Любимата тема на починалия в неделя 72-годишен проф. Божидар Димитров бе Македония, с която обичаше да се шегува, да се прекръсти на Югозападна България. Голяма част от историите, които той разказваше, бяха свързани с държавата, която току-що получи одобрение от Гърция да се нарича Северна Македония.

Коронната случка на бившия директор на Националния исторически музей бе за спасяване на два камиона български войници от жителите на Охрид през 1944 г. Професорът словоохотливо разказваше как, след като Съветският съюз обявява война на България, българските войски получили заповед да се изтеглят от Македония. Но неочаквано германските части пленили бившите си съюзници.

Така два камиона с войници се озовали в Охрид на път незнайно закъде. Когато охридчани разбрали, че хванатите са българи,

тутакси организирали бягството им.

Есесовските офицери побеснели, като видели, че пленниците им липсват. И арестували кмета, попа и 25 души общински съветници. Но жителите на Охрид пак не предали българските войници. Накрая германците решили да поискат откуп от 12 кг злато до следващата сутрин. Заканили се, че ако не го получат, ще вдигнат целия град във въздуха.

Събрали се местните и всеки донесъл кой каквито златни предмети има - обеци, гривни, пръстени, гердани, брошки, монети. Събрали накуп 11 кг. Чудели се откъде ще вземат последния килограм благороден метал, за да оживеят. "Накрая попът казал: "Няма накъде, ще трябва да помагаме" - разказваше Божидар Димитров. - И свалил златния кръст, който се извисявал на върха на църквата. Оказало се, че той тежал точно 1 кг. Така на следващата сутрин поисканите 12 кг злато подкуп били налице. И охридчани спасили себе си и българските войници."

Това е една от историите, които бившият директор на Националния исторически музей обичаше да разказва.

В нея по обясними причини той не бе участвал. Но имаше други случки, които познава от личен опит. Професорът много се гордееше, че през 2008 г. заедно с ексдепутата Павел Чернев

пренесли костит

на цар Михаил Шишман,

царувал между 1322 и 1330 г., от македонското с. Загоричане във Велико Търново.

Останките на владетеля, загинал в битка със сърбите при Велбъжд (Кюстендил) и след това погребан от крал Стефан Душан в източномакедонското село, са открити през 1916 г. от акад. Йордан Иванов. Божидар Димитров заедно с Павел Чернев отишли в църквата и помолили попа да вземат останките.

Срещу най-обикновена почерпка

свещеникът се съгласил. Всичко това било част от инициативата на историка да създаде пантеон на българските царе в старопрестолния град Велико Търново и постепенно пренасял там кости и пръст от гробовете им.

Идеята му бе това да бъде в църквата "Св. 40 мъченици", където са открити останките на цар Калоян. За костите на цар Михаил Шишман специално е изработен мраморен саркофаг.

Там била докарана и пръст от откритите през 1912 г. останки на хан Кубрат в днешна Украйна заедно с 400 златни и сребърни съда и пръстените с надпис "кан Кубрат". Същата била процедурата и с хан Аспарух.

Божидар Димитров бе известен националист и като такъв бе предприел няколко инициативи. Отдавна предлагаше да се възстанови Голямата базилика в Плиска като действаща църква. А така също се гордееше със скелета на вампира, някогашен пират, изкопан край родния му Созопол.

Професорът винаги намираше начин да разкаже исторически случки по такъв забавен начин, че човек трудно можеше да ги забрави. Като например, че битки за жени са станали причина България да загуби излаз на две морета.

"Заради фаталната връзка на Иван Александър с еврейката Сара Второто българско царство първоначално се разделя с 80 на сто от земите си, след което пада под петвековно турско робство.

Ето защо казвам, че владетелите не бива да се влюбват - коментира тогава Божидар Димитров. -

Влюбванията на царете Иван Асен II

и Иван Александър

причиняват огромни нещастия на България - при първия избухва гражданска война, а при втория двамата братя взаимно парализират ресурсите си, докато през това време губим земите си и падаме под турско робство."

Бившият министър без портфейл обаче искрено се забавляваше с теориите на македонците и албанците, че са били 500 г. под българско робство.

Когато отишъл на официално посещение в Албания като представител на първото правителство на Бойко Борисов, в програмата му било включено посещение на крепостта край град Берат. През ХI век тя била собственост на българския болярин Елемаг. Димитров попитал колежката, която го придружавала:

"Вие, албанците, сте мюсюлмани. Каква е тази крепост с 47 православни църкви и параклиси наоколо?" А тя му отговорила: "Християнските храмове са построени по време на 500-годишното българско робство от албанския народ."

Става дума за времето, когато през IХ век цар

Симеон Велики завладява земите на днешна Албания

и те стават част от Първото българско царство.

Когато обаче Българското царство отслабва политически в края на ХIII век, териториите от днешна Албания, които са в пределите му, минават под контрола на Княжество Сърбия.

Божидар Димитров въобще не помислил да спори с албанската си колежка.

"Стана ми много готино. Изпитах невероятен кеф, че албанският народ смята, че е бил владян от българи", радваше се на отговора й историкът.

За разлика от албанците той

не пропускаше

повод да поспори

с македонците.

Още от младите си години. Когато през 1976 г. бил изпратен да чете старобългарските и западните ръкописи за средновековната българска история в архивите на Ватикана, се сблъскал с македонизма.

Тогава се натъкнал на най-стария глаголически паметник от Охридската книжовна школа - Асеманиевото евангелие, което после Държавна сигурност се похвалила като собствена заслуга. То е от втората половина на Х век и съдържа 158 пергаментови листа. Намерено е в Йерусалим от ориенталиста Йосиф Асеманий през ХVІІІ век, който го предава през 1736 година на Ватикана.

След консултация с БАН Божидар Димитров предложил на католическата страна да се направи съвместно издание на старинния паметник. Хората на папата даже се съгласили. Но в един момент при историка дошъл шефът на католическата библиотека и му казал, че не може да се издаде, защото югославският посланик протестирал, че не бил на български, а на македонски език.

Тогава проф. Димитров му предоставил контактите на 10 от най-големите славистични центрове в Австрия, Рим, Неапол и посъветвал католиците да ги питат дали са съгласни да участват в симпозиум във Ватикана, който

България ще плати до последната стотинка.

На този форум по предложение на Божидар Димитров е трябвало да се обсъди и реши на какъв език е Асеманиевото евангелие.

"Няма да го издаваме, ако учените кажат, че не е на български. Предай това на югославския посланик", заявил директорът на НИМ пред шефа на апостолическата библиотека. Според него сръбската медиевистика е сериозна наука и щяла също да потвърди българския характер на езика на Асеманиевото евангелие. Посланикът така и не приел да се свика подобна конференция, а в края на 70-те години Асеманиевото евангелие било издадено от Вера Иванова-Мавродинова и Аксиния Джурова.

Пак в архивите на Ватикана Божидар Димитров се натъкнал и на 9 страници от историята на България на Петър Богдан, писана през 1667 г. Останалата част от ръкописа е открита чак през 2017 г. в Модена.

Там завързал връзки с шефа на школата, която го обучавала, и вицепрефект на апостолическата библиотека монсеньор Жозе Рунскар. Приятелството им било основано на

съвместното пийване на ракия и салата по български обичай.

Първоначално кардиналът заподозрял Божидар Димитров, че като всички останали източноевропейци няма да пие, за да не бъде вербуван от западните служби. Имиджът на България бил като най-правоверния съюзник на Съветския съюз.

Когато донесли 33-грамовата грапа, Димитров казал на кардинала: "Монсеньор, идвам от комунистическа страна. Тези държави имат силни секретни служби и те ще научат, че нарушавам един суров закон на моята страна, и ще ме изпратят в лагер, като се върна" - пише професорът в книгата си "За кожата на едно ченге". - Руискар попита с още по-пресъхнал глас, какъв е този закон. Казах му, че не може да се пие по-малко от сто грама ракия. Руискар подскочи от радост и заяви, че това е прекрасен закон, че комунизмът е прекрасен обществен строй и още утре ще се запише в Италианската комунистическа партия."

Като пресушили бутилката, ватиканският прелат попитал какви са целите на престоя на Божидар Димитров.

Имали разузнавателна информация,

че знае много по палеография, какъвто курс е записал. "Казах му: "Тук съм да търся нови документи за българската история. Скоро ще празнуваме 1300-годишнината на държавата ни, а не си знаем историята, защото архивите ни са унищожени от турците в края на ХIV век. Задачата ми е възложена от българското правителство (без да уточнявам връзката си с ДС), което ми е осигурило достатъчно средства за заснемане на евентуални новооткрити документи"."

Така Руискар, който ръководел и секретния архив на апостолическата библиотека, осигурил на българския историк достъп до стаите, от които се интересувал.

Друго от откритията на Божидар Димитров, за което Държавна сигурност го похвалила, е късносредновековна хроника за Моравската мисия на Кирил и Методий. В нея Методий бе наречен с българското име Страхота и това било изтълкувано в БАН като сигурно доказателство за българския произход на солунските братя.

Божидар Димитров, който бе огласен като сътрудник на Първо главно управление на бившата ДС, не се притесняваше, а се гордееше с този факт.

Четете още:

Вежди Рашидов и Божидар Димитров "откраднали" Панагюрското съкровище от Пловдив

В памет на Божидар Димитров: Историкът започнал като портиер в НИМ, въпреки че вече бил кандидат на науките. Станал директор след 1989 г., когато открил българското име на Методий - Страхота