Възможно е скандалното изказване на народния представител Таско Ерменков, че водата в София е отровена, да е било провокирано от поверителна информация, до която той е имал достъп в миналото.

Има голяма вероятност червеният депутат навремето, докато е бил капитан от Държавна сигурност, да е чел някои служебни бюлетини, в които има данни за отравяне на питейната вода на столицата.

И наистина, в средата на 70-те години на ХХ век водата, която се влива в яз. "Искър", е била недопустимо замърсена.

Това става ясно от таен доклад до Тодор Живков от 1975 г., с който "168 часа" разполага.

Оказва се, че преди 43 години, без да знаят,

софиянци са пиели некачествена вода, която е била опасна за здравето им. Причината е, че в онези години не е имало съоръжения за пречистване на отпадните води от околните селища, като главният замърсител е град Самоков.

Ситуацията е описана в доклад от проверка на Комитета за държавен и народен контрол, предназначен само за вътрешна информация на Тодор Живков. Той носи гриф "за служебно ползване" и е подписан от министър Нинко Стефанов, началник на този най-висш контролен орган.

“Изливането на непречистени фекални води в близост до големите градове е довело до създаване на източници на зловоние и зарази. Вследствие силното замърсяване на водните течения сериозно са влошавани качествата и на питейните води, което създава опасност от развитието на епидемични заболявания. Характерен е случаят с водите на р. Искър, които при вливането им в яз. "Искър" по проекта за категоризация трябва да бъдат І I категория, т. е. годни за пиене, а всъщност са недопустимо замърсени

и са в IІV категория.”

Видно от данните, най-големият ни язовир през онези години изобщо не е изключение в това отношение. Трагично е било състоянието и на другите значими водни басейни в страната.

"Състоянието на водните ресурси у нас е много тревожно", констатират проверяващите в информацията, предназначена само за "вътрешно ползване" и адресирана лично до Живков. - В реките Огоста, Русенски Лом, Арда, Места, Струма и други по цялата им наблюдавана дължина концентрацията на вредни вещества продължава да надвишава многократно допустимите норми."

В документа аргументирано се посочва и голямото изоставане на България в това отношение дори спрямо останалите социалистически страни:

„Ежегодно се увеличава и обемът на изпуснатите във водоприемниците непречистени води ... По отношение на замърсяването на водните ресурси България се намира в най-неблагоприятно положение в сравнение с останалите страни от СИВ. Процентът на пречистените отпадъчни води в УНР е 59,2%, в ПНР - 58,5%, в ЧССР - 47,6 %, а у нас едва 19,6 %. „

Освен това, според информацията, предназначена само за Живков, около 25% от площите с изградени напоителни системи се поливат със замърсена вода, а вследствие на недопустимата концентрация на

вредни вещества във водоизточниците

за поливане е нарушена структурата на стотици хиляди декари обработваема земя.

"Прогресивното замърсяване на водите на нашето Черноморие от промишлеността и населените места крие сериозна опасност от компрометиране на черноморските ни курорти", е записано още в документа. В него са дадени и много конкретни примери, които очертават истинско екологично бедствие.

По принцип през цялото време на соца, въпреки мащабното промишлено строителство, на много малко места са изградени пречиствателни станции.

"Понастоящем от 1310 по-големи източници на замърсяване на водите само 187 имат изградени и

функциониращи нормално пречиствателни станции

От предприятията на Министерството на химическата промишленост 88% са без изградени или с нефункциониращи нормално пречиствателни станции, които изливат денонощно 1043 хил. куб. м силно замърсени води с химикали, бои, препарати и др. Например ХЗ "К. Маркс" - Девня, изпуска от цех "Поливинилхлорид" хлорни йони 380 пъти над норматива и от цех "Живачна електролиза" - живак 2325 пъти повече. В системата на Министерството на земеделието и хранителната промишленост 92,5% от обектите са без пречиствателни съоръжения, в резултат на което се изпускат в денонощие 531 хил. куб. м замърсени с органически вещества води."

Характерно е надвишаването на нормите за вредни вещества със стотици и дори хиляди пъти, а най-големи замърсители са машиностроителните и металургичните предприятия:

"Така в отпадъчните води на МОК "Христо Михайлов" - Чипровци, се надвишават нормативите за окисляемост 600 пъти, желязо - 1280 пъти, и неразтворени вещества 5011 пъти, а ДММК "Г. Димитров" - гара Елисейна, за неразтворените вещества - 7968 пъти."

"Поради всичко това

сред част от гражданите се създава неверие

във възможностите и перспективата за преодоляване на порочната практика да се пускат в експлоатация обекти без пречиствателни съоръжения", гласи един от генералните изводи, които се правят в края на доклада. Само че в комунистическата държава никой не пита гражданите какво трябва да се направи.

За щастие в наши дни

проблемите с пречистването на отпадните води

на селищата около язовирите "Искър" и "Бели Искър", от които се снабдява с вода по-голямата част от София, са решени. И като изключим някои аварии, като тази с един от самоковските колектори за канализационни води през 2016 г., вече можем да бъдем уверени, че в питейната вода няма промишлени и фекални замърсявания.

Град Самоков има изградена канализационна система с довеждащи колектори до пречиствателна станция за отпадни води. Пречиствателната станция за отпадни води в местността "Яйцето" в планинския курорт Боровец пък е въведена в експлоатация през 2009 г. и пречиства около 50 % от отпадните води на курорта.

Четете още:

Феноменът Иван Милев: Имаме вода за цяла Африка

Водата в София, Таско, е като от глетчер в Швеция