Безкрайни финансови проблеми, самолети на НАТО фучат около снимачната площадка, наводнение я помита, актьор получава инфекция на простатата и двойна херния, 8 пъти се отлагат нови снимки, скандали, съдебно дело, микроинфаркт... Сякаш проклятие тегне над филма на Тери Гилиъм "Човекът, който уби Дон Кихот" (The Man Who Killed Don Quixote), вдъхновен от романа на Мигел де Сервантес. Въпреки всички перипетии през последните 20 години, прочутият режисьор прави всичко възможно да срази лошия късмет, споходил лентата му, като остава верен на повелята на Рицаря на печалния образ: "Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш."

Звездата от комедийната формация "Монти Пайтън" не се изплаши от всевъзможните проблеми, които се изпречиха на пътя на творението му към големия екран, и ето че в крайна сметка то получи честта да закрие кинофестивала в Кан на 19 май. Не без сериозни трудности преди това.

Буквално часове преди старта на престижния форум

режисьорът получи микроинфаркт,

и то в деня на съдебното дело за "Човекът, който уби Дон Кихот", заведено от португалския продуцент Паулу Бранко с цел да спре прожектирането на лентата без негово разрешение.

Португалецът търси правата си, тъй като по неговите думи е работил по филма, но приносът му така и не е признат.

"Работата на всеки един продуцент по този филм трябва да бъде уважена", категоричен е той.

Бранко се включва в проекта преди време, като обещава около 22 милиона долара на Гилиъм, но по-късно адвокатът на режисьора Бенджамин Сарфати определя продуцента като "човек, на когото не може да се вярва" и "който не разполага с тези пари", пише The Telegraph. Сарфати също така уверява, че Гилиъм е спрял всякакъв контакт с португалеца още преди началото на снимките.

В крайна сметка "Човекът, който уби Дон Кихот" е заснет с помощта на испанската продуцентска компания Tornasol и на Amazon. Бранко и неговата компания Alfama Films все пак

три пъти успяват да спънат Гилиъм

да покаже филма си в Англия и Франция, а скандалът предизвика и Amazon да се изтеглят като разпространители на заглавието за американските зрители. Днес обаче победата предпочита друга страна.

Съдът във Франция вече се произнесе в полза на режисьора, а още преди това президентът на филмовия фестивал в Кан Пиер Лескюр и главният селекционер Тиери Фремо се обявиха срещу претенциите на Бранко.

"Твърдо потвърждаваме, че сме категорично на страната на режисьорите и по-специално на Тери Гилиъм - заявиха Лескюр и Фремо. - В случая имаме проблем, предизвикан от действията на продуцент, който най-сетне показа истинското си лице по време на този казус и който ни заплаши чрез адвоката си с "унизително поражение", заявиха Лескюр и Фремо.

Правен защитник на Бранко е не кой да е, а синът му - Хуан Бранко, който пък изтъкна, че имиджът и репутацията на баща му са изградени върху многобройните му появявания в Кан и върху близостта му до авторите, почитани от фестивала.

"Последното е вярно, което допринася за това да сме шокирани" - подчертават също така Лескюр и Фремо. - "Би било поражение да се поддадем на заплахите. По-важно от всякога е да помним, че артистите имат нужда да бъдат подкрепяни, не да бъдат атакувани. Такава е традицията на фестивала в Кан и такава и ще остане!"

Изглежда най-сетне проклятието над лентата ще падне, и то на Лазурния бряг. През последните две десетилетия снимките на "Човекът, който уби Дон Кихот" биват отлагани цели 8 пъти, но през 2017 г. Гилиъм най-сетне съобщи, че е завършил проекта си

и въздъхна - QUIXOTE VIVE!

(Дон Кихот е жив!)

Това се случи 17 години след пълния провал на първия филм, който режисьорът опита да заснеме с Жан Рошфор и Джони Деп в главните роли, както и с Ванеса Паради и Роси де Палм редом до тях.

Продукцията обаче е връхлетяна като че ли от прокоби от най-древен характер, а преживелиците на замесените вместо игрална лента тогава захраниха страхотния документален филм "Изгубен в Ла Манча" 2002 г. Тази творба е посветена на дългогодишния проект и може да бъде описана и като

киноода за лудостта и страстта

на твореца.

Всъщност Гилиъм с години се опитва да намери финансиране, за да реализира своя амбициозен сценарий, готов много по-рано. При старта на първите снимки през септември 2000 г. в Испания обаче идват и истинските беди. Ден след като камерите заработват, френският актьор в ролята на Рицаря на печалния образ Жан Рошфор получава инфекция на простатата, която го изважда от релси. В същото време става ясно, че локацията за снимките е в близост до военновъздушна база и самолети на НАТО постоянно излитат и кацат насред дублите. На втория ден пък неочаквано наводнение помита снимачната площадка, а тъкмо когато всичко отново е готово за действие, Рошфор бива откаран за спешна операция на двойна херния. Ангажиментите на Джони Деп пък го притискат и за него е невъзможно търпеливо да изчака края на здравословните проблеми на своя колега. Изобщо всичко отива на кино...

Тогава някои хора определено губят надежда и изтеглят парите си от проекта, а германска застрахователна компания придобива собствеността над сценария на Гилиъм като обезпечение. Година по-късно инатливият режисьор обаче намира начин отново да даде старт на проекта си, но отново е възпрян от липса на средства. И така пак и пак той бива препъван в сизифовските си усилия да продължи, докато не го види на голям екран.

"Да заснема моята версия на "Дон Кихот"

беше медицинско задължение.

Това е мозъчен тумор, който трябва да отстраня", признава преди време Гилиъм пред испанския в. "Паис".

В главните роли в настоящия филм влизат британският актьор Джонатан Прайс ("Игра на тронове") като Дон Кихот, а в ролята на Тоби/Санчо Панса влиза американският му колега Адам Драйвър ("Междузвездни войни"). Пред камерата се изявява и едно от момичетата на Бонд Олга Куриленко ("Спектър на утехата").

Сюжетът проследява пътя от реалността до изгубването във фантазния свят на изтормозения режисьор на реклами Тоби (Адам Драйвър), който отива в Испания и по време на снимки се среща със странна циганка. Тя му представя копие от студентски филм, чието действие се развива в старинно селце. Поразен от находката, Тоби се отправя към въпросното място, но се оказва блокиран в катастрофа. Неочаквано пътят му се пресича с този на изгубил ума си старец, който смята себе си за Дон Кихот и припознава Тоби като своя верен оръженосец Санчо Панса. Двамата поемат на странно пътешествие, скачайки напред-назад във времето между настоящия XXI и магическия ХVII в. Постепенно режисьорът бива погълнат от илюзорния свят и в крайна сметка става неспособен да разграничи фантазията от действителността. На финала Тоби приема нов образ, като Санчо Панса навлича мантията на Дон Кихот де ла Манча.