Бивши агенти на ЦРУ се опасяват, че документите от секретния проект МК-УЛТРА са запазени и могат да се използват по всяко време за контролиране на съзнанието на хората.

През 1953 г.  Алън Дълес, директор на ЦРУ по това време, дава началото на строго секретен проект, който остава в историята като един от най-известните опити да се прикрие незаконна програма за експериментиране върху хора.

Проектът получава името МК-УЛТРА, но по него всъщност се работи и под кодовото име МКНАОМИ и МКДЕЛТА.

Основната цел на програмата е да се открие серум за контрол на съзнанието, който да бъде използван върху съветски шпиони и военнопленници по време на Студената война.

Интересното в случая е, че серумът всъщност е съставен от различни наркотици за контрол на съзнанието.

Повечето експерименти представлявали наблюдение на ефекта на различни опиати върху човешкото съзнание.

Документ от 1955 г., един от малкото неунищожени доказателства за проекта, съдържа лист със всички наркотици и вещества, давани на тестовите обекти. Най-използвани сред тях са ЛСД, тетрахидроканабинол и синтетичното силно психоактивно вещество BZ. В някои от експериментите на обектите са давани повече от едно вещества, които си взаимодействат или противодействат, а след това са регистрирани резултатите.

Освен психоактивните вещества върху участниците в експеримента е прилагана хипноза, с цел извличане на страховете им. Използвани са методи за изолиране от влиянията на околната среда под въздействие на наркотици, както електрошокова терапия и парализа.

Така учените от МК-УЛТРА започват да правят опити върху студенти, които си плащали, за да опитат нова дрога. Други били наркозависими, примамени с обещания за още наркотици, но трети, както ги определя бивш агент на ЦРУ, били „хора, които не могат да се противопоставят“ като проститутки, затворници, душевно болни хора и наркомани.

Само в един от експериментите на душевно болен пациент в Кентъки е давана доза ЛСД в продължение на 174 последователни дни.

Д-р Сидни Готлиб, главният химик по проект МК-УЛТРА, решава, че тези хора не са му достатъчни и започва да дава ЛСД на служителите на ЦРУ без предупреждение.

Страничните ефекти върху изследваните обекти били фатални.

Доброволните и неволните участници често страдали от депресия, амнезия, затваряне в себе си, объркване, дезориентация, болки, безсъние и различни форми на шизофрения.

След като опитите са осъществени върху хора, очевидно ЦРУ е нарушил Нюрнбергския кодекс, който забранява подобни експерименти. Поради тази причина през 1973 г. новият директор на ЦРУ Ричард Хелмс, поръчва всички документи по проекта да бъдат унищожени.

През 1977 г. Актът за свобода на информацията прави публични 20 000 документа, въпреки че от ЦРУ дълго време отричат, че такъв проект изобщо е съществувал.

Четете още:

Смъртта на Уго Чавес, или как се убива от дистанция. КГБ и ЦРУ си оспорват мястото за най-добро боравене с отрови

ЦРУ публикува 470 000 файла, иззети при убийството на Осама бин Ладен.