- Проф. Марков, Европа чак сега се включва в глобалната битка за новия цифров свят.

- Вече сме в активната фаза на нова революция, различна от досегашните индустриални и социални революции -

сплав между високообразовани професионалисти,

всеобхватни комуникационни мрежи, свръхбързи суперкомпютри, автономни роботи и автоматични машини, които сами решават как да изпълнят възложената им поръчка или задача. ЕК бе наясно с това и с последиците, ако се забави - историята показва, че слабите ги колонизират икономически и политически. Няма приятели и дружески държави.

- Каква е целта на битката за надмощие?

- Пари и господство. Затова на Европа й е необходим суперкомпютър с производителност 10 на 18-а степен операции в секунда – за да решава необозрими по обем задачи и за моделиране на сложни обекти.

- Това ли наложи конструирането на още по-мощния exascale суперкомпютър?

-Той е с уникална архитектура. С него могат да се решават много големи задачи за кратко време, като се разделят на толкова сегмента (подзадачи), колкото е броят на процесорите. Така всички процесори решават своите подзадачи едновременно с максимална скорост. Изглежда че по този начин може да се достигне производителност, почти равна на максималната, но това не е вярно. От решенията на подзадачите се сглобява решението на цялата задача. Този процес е съпроводен с огромен обмен на информация между процесорите, който може да достигне няколкостотин терабайта. Времето за нейното пренасяне през най-добрата известна сега комуникационна мрежа, в която няма задръствания и опашки от данни, ще бъде няколко пъти по-дълго от времето за изчисление. Така

реалната производителност на супера пада до 30-35 % от теоретичната Тоест - дадени са много пари за машина, която не може да се използва ефективно. Решението е пренасяните данни да се съхраняват в специални памети. Когато процесорът завърши изчисленията си, той изтегля данните от паметта и записва в нея информацията, предназначена за другите процесори. По този начин се препокриват времето за изчисление с времето за комуникации. Реалната производителност може да се повиши с още 10-15%. И с още 10-12%, ако алгоритмите за решение на задачата я разделят на блокове, така че

да се обменя информация само между съседните блокове

Така с правилно избрана модулна архитектура на супера, със сложна конструктивна комуникационна мрежа, с разделяне на задачата, с високопроизводителни числени методи и с ефективна операционна система за управление на процесите, плюс оптимизирани транслатори от езици на високо ниво, контролен и сервизен софтуер, може да се достигне производителност около 60-70% от максималната. Това най-общо е целта на съвместното предприятие EuroHPC до 2021 г., като се използва опитът в света за последните 25 г. Идеята е около тази задача да се обединят висококвалифицирани специалисти със задълбочени знания и опит от цяла Европа, които да създадат ExaFLOPS и Extremely Scale Supercomputers с по-горе изброените качества. За съжаление те не са много.

- С тези чудовищни машини какво може да се прави?

- Примерно подборът на молекули за бъдещи лекарства. Разходите за виртуалната селекция са между 3 и 7 пъти по-малки от сегашните. Проучване на Британската агенция показва, че откриването на един нов медикамент отнема средно 13,5 г. и 750 млн. паунда. Използването на суперите ще позволи и съществено намаление на цените.

- Има ли нещо вярно в информациите, че борбата с рака ще се води със суперкомпютри?

- Преодоляването на мутациите се прави с цифрови модели на мутиралите белтъци, с помощта на които

на суперкомпютър се променят антителата

- така непрекъснато се приспособяват към мутациите. Подробности може да откриете в статиите на проф. Оливие Мишелен, ръководител на отдела за борба с меланомата в Института по рака в Лозана.