Владимир Костов: Препоръчах да пуснат Юлия за Франция
- Господин Костов, изненадан ли сте от разкритията за агентурното минало на проф. Юлия Кръстева?
- Не се чувствам изненадан, просто защото много работа има да се свърши, много път трябва още да се извърви, за да можем някога да кажем, че се е стигнало до всички факти за този период. Така че това, че излизат нови неща, не ме изненадва. В края на краищата тази комисия затова е създадена постепенно да отваря документите и да ги извади.
- Фактите, които бяха разкрити помрачават ли славата й на световен интелектуалец?
- За мен това са различни области на дейност, макар че става дума за едно и също лице. Едната е тази на интелектуалката, за която всеки според интересите си и възможностите си ще има една или друга оценка. Другото е това, което твърди комисията, а тя го отрича...
- Отричането не е ли малко учудващо на фона на документите, изнесени от комисията?
- Аз нея я познавах много добре, но до периода преди да дойде във Франция. Когато пристигна, по известен път, нали, сигурно съм я виждал поне веднъж - да пием по едно кафе или нещо подобно по време на командировката ми около посещението на Тодор Живков във Франция. Но след този период - 1965-1966 г., когато аз тук съм работил отново като кореспондент и като агент на службите за сигурност, не съм имал с нея никакви контакти. Не е имало повод тя да ме търси, полето на дейност е било съвсем различно. Затова и не бих могъл да взема отношение по нейната позиция - тя отрича.
От друга страна, без да смятам непременно, че това е ключът за разбирането на въпроса, мисля, че и при специалистите не са редки случаите, когато човек си изгражда за миналото една представа и се държи за нея, въпреки че тя може да не отговаря точно на фактите.
Така че после контактите й със службите за сигурност са нещо много сложно, бих казал, и са на много различни нива. Не изключвам, особено доколкото разбирам от периода на контактите й със службите за сигурност, че служителите на тези служби, които са поддържали контактите с нея, са ги виждали по един начин, а тя да ги е виждала по съвсем друг начин.
Тя може да си е запазила своето виждане. На нея може да й се е струвало, че това е просто контакт с някой от емиграцията и че споделя нещо, което е взела от печата. Обаче от другата страна се е гледало другояче.
- Някой може да е искал да си припише и повече заслуги...
- Не говоря за приписване, а за гледна точка. Ще седнат на разговор и
единият има на ума си
да измъкне нещо,
а другият има нещо друго на ума си. Разделят се след това и всеки си заминава със своята си версия. Единият смята, че е измъкнал еди-какво си, а другият си вика - а-аа, успях да запазя еди-що си. Истината е някъде по средата. (Смее се). Ако въобще може да се говори за обективна истина в случая.
- Но едно момиче да замине за Франция през 1965 г. - това няма как да стане без санкцията на българските тайни служби, нали?
- Това си спомням много добре. Когато бе поставен въпросът за нейното заминаване със стипендия, не мога да възстановя точно, но зная, че като един от хората, който беше работил с нея и в известен смисъл й бях дал път за първите й прояви на страниците на печата и т.н., някой поиска мнение от мен дали смятам че трябва да й се разреши да замине. Не зная този факт специално дали е отбелязан в досието. И тогава за казах: Да, разбира се. Тя е способен човек, добре е да й се даде шанс за тази стипендия. Сигурно са ме попитали и дали има опасност тя да остане там, защото тази практика беше традиционна тогава. Убеден съм, че съм казал: Не ми се вярва, напротив, предполагам, че ще се върне. Тъй като имах добро мнение за нея - тогава по това време беше вече завършила като студентка,
смятах че е редно
да й се даде път
Разбира се и този, който ме е питал за мнението ми, и аз, който съм давал тази оценка, сме си давали сметка, че никой не може да предрече бъдещето.
В края на краищата виждам, че в известен смисъл това, което се публикува сега от досието й, не опровергава оценката, която съм дал. (Смее се.)
- И все пак каква трябва да бъде моралната ни оценка днес за нейното заминаване на Запад?
- От гледна точка на тогавашния режим тя е отишла, изпълнила си е стипендията, продължила е по-нататък и не е скъсала с България. Може от днешна гледна точка да не ни се харесва това, което твърди комисията. Може на нея да й се вижда, че това е клевета и т.н., но нека да си даваме сметка, че днес, когато гледаме събития от преди половин век, не сме толкова сигурни, че ги виждаме и оценяваме по същия начин.
- Вероятно с поведението си тя е трябвало и да заличи петната в семейната биография от миналото...
- Разбира се.
- Но как да си обясним, че в интервюта от по-ново време тя се оплаква от режима и твърди, че през 1989 г. не са й разрешили да погребе баща си по християнски?
- Не съм следил интервютата, които е давала, а и след 1989 г. не съм се срещал отново, за да имам някакви по-пресни впечатления. Но доколкото мога да преценя отстрани, тя наред с работата по непосредствените си нейни професионални занимания и интереси, в един или друг момент е имала досег, "забърквала се е" с маоистки и други движения. Пътят й, специално в политическата тематика, малко криволичи и според мен не във всички моменти е напълно ясен.
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Тримата учени зад “Опенхаймер”
Режисьорът Кристофър Нолан ги събира, за да разкаже истината за живота на бащата на атомната бомба Робърт Дайкграаф е живял в къщата на американския физик, Кип Торн се е учил от него на теория