Какво още ще се случи до края на годината?

Както имаме Втора световна война, така вече имаме и втора студена война. Тя стигна до своята кулминация с прогонването на над 100 руски дипломати от Европа и САЩ, след като двойният агент Скрипал бе отровен с “новичок”. А дали Русия е наистина виновна, или не – няма значение. Просто студената война следва логиката на своя растеж, която води до неизбежен оргазъм. Ако не бе Скрипал, щеше да е друг повод, но руските дипломати пак щяха да бъдат прогонени.

Апогеят на

първата

студена война

според мен настъпи след свалянето на южнокорейския пътнически самолет през 1983 г. Някои биха посочили Карибската криза през 1962 г., когато светът мина на косъм от ядрената катастрофа. Аз лично смятам, че Карибската криза по-скоро очерта правилата на все още невръстната студена война, които криво-ляво се спазваха близо 3 десетилетия.

Преди Карибската криза САЩ и СССР се готвеха за истинска война. След кризата влязоха в танц за двама, който напомня тангото - в този танц има и любов, и омраза, но трябва да се изпълняват строги комбинации от стъпки. От време на време дамата поляга назад, а партньорът я държи да не падне. Точно това направи СССР през 1989 г., полегна, но уви - Чичо Сам не я задържа. Пусна я да тупне. Тя стана, отупа се променена и гневна, поради което сега се налага втора студена война.

За начало на първата студена война се смята доктрината “Труман” от 1947 г., която обеща военна помощ на държавите, застрашени от съветско нахлуване. Кога започна втората студена война? Още няма официална дата. Възможно е летоброенето да тръгне от руско-грузинския конфликт през 2008 г. Или от украинските събития и анексията на Крим през 2014 г. Според мен по-правилно е да приемем, че няма първа и втора студена война, просто първата навлезе в принципно нов етап.

Преди 2 седмици Путин обяви публично новите ракети, които според него минават през противоракетната отбрана на САЩ като нож през масло. С това той искаше да каже –

дайте да си

припомним как

се играе на

студена война

Да се върнем към старото танго. Уви, САЩ отдавна минаха на хип-хоп и понякога брейк, защото танцът отдавна не е за двама.

И именно затова новата студена война е много по-опасна от предишната – твърде много играчи искат да се включат във взаимното възпиране. И може би сред тях Русия не е най-важният. Погледнато стратегически, най-сериозната заплаха за САЩ е Китай. САЩ вече подготвят списък от около 1300 вносни стоки, върху които смятат да наложат мита. Китай е готов със своя си списък от претенции. На 27 март Китай и Русия въведоха т. нар. петроюан, т.е. търговията с въглеродни суровини вече ще се извършва с китайска валута вместо с долари. Ако и други държави изоставят петродолара, това ще има много сериозни последици за САЩ.

Все пак Китай е отдавна утвърдена ядрена държава и може да си позволи да прояви характер. Най-сериозният непосредствен дразнител за САЩ в момента са Иран и Северна Корея. Ако и те постигнат ядрен статут, ще станат равностойни партньори. САЩ не искат да играят танго с който дойде и това е първото, което сега смятат да предотвратят.

Но нещата много се усложниха. В първата студена война имахме ясна конфигурация от държави и всяка знаеше своята роля. Днес тази конфигурация силно се разбърка. Например

След неуспешния опит за преврат през 2016 г. вече е с единия крак извън НАТО.

В първата студена война имахме сблъсък на големи идеологии, сега идеологиите вече ги няма. Тогава САЩ признаваха ненарушимостта на границите, днес поставят човешките права над суверенитета. Всичко това прави войната много по-живописна и непредсказуема.

Но най-сериозната опасност във втората студена война е, че сега нямаме стабилност и консенсус в самите САЩ. Вътрешната битка между републиканци и демократи е на живот и смърт, самият президент има само 50% шанс да оцелее на поста. За да удържи положението, той трябва постоянно да доказва, че изобщо не прощава на Путин и Русия, нито на Сирия, Иран и всички останали режими, които попаднат на мушката. Така се стигна до надпревара кой е по-голям ястреб.

Тези дни Тръмп отново си прочисти кабинета, като смени държавния секретар и съветника по националната сигурност. Новият съветник по сигурността е бившият посланик на САЩ в ООН Джон Болтън, може би

най-свирепият

ястреб

в американския елит.

Твърди се, че той е главният архитект на войната в Ирак и автор на фалшивата информация, че Саддам разработва и крие оръжия за масово унищожение.

През 2013 г. се разбра, че Болтън е създал тайната организация Groundswell (надигане, океанска вълна - от англ.), която изданието “Салон” нарече “Най-тъпия заговор на десницата досега”. Болтън винаги е препоръчвал военни намеси и сваляне на неудобни режими, и най-вече да се свалят режимите в Иран и Северна Корея. Според него и двете държави трябва да бъдат бомбардирани, за да се унищожи ядреният им потенциал.

“Всеки, който смята, че в многополюсен свят ядреното възпиране работи като по времето на студената война, просто спекулира”, твърди той.

Досегашният държавен секретар Тилърсън бе уволнен поради прекалено миролюбива политика. По отношение на Иран той настояваше да се спазва ядреният договор, докато Тръмп обеща да го скъса още по време на избирателната кампания. В преговорите със Северна Корея Тилърсън предложи 6-те “не”-та: “Ние не искаме смяна на режима, не искаме да сринем режима, не искаме да ускорим обединението на полуострова, не търсим повод да изпратим войска на север от 38-ия паралел, не сме ви враг и не сме заплаха за вас.”

Сега обаче Белият дом, изглежда, ще поиска да смени 6-те “не” с 6 “да”. Тилърсън ще бъде сменен от Майк Помпео, все още директор на ЦРУ. Миналата година той се изказа така: “Надявам се, че ще намерим начин да отделим този режим от тази система… Севернокорейците са чудесни хора и аз съм сигурен, че ще се радват, ако той си отиде”. Туитовете на Тръмп показват, че ако наистина се срещне с Ким Чен Ун, няма да се задоволи само с ядреното разоръжаване.

Това поражда въпроса – дали ако Пхенян отстъпи за ядреното си оръжие, Ким Чен Ун ще може да остане? Или ще сподели съдбата на Кадафи? Според Тилърсън САЩ трябва да избират – или режимът си остава, но ядрените оръжия се премахват,

или да свали

режима с цената

на ядрена война

или най-малкото смъртта на милиони южнокорейци. При новия държавен секретар обаче няма такава дилема. И едното, и другото.

С други думи, при срещата си с Ким Тръмп ще поиска много повече от ядрено разоръжаване. Той вероятно ще поиска и нещо като перестройка – населението на Северна Корея да получи повече човешки права. А тръгне ли се по пътя на перестройката, постепенно се стига до разпада.

Тръмп няма много време, той трябва да постигне успехи в студената война още преди тази есен. Защото, както е тръгнало, ако демократите спечелят едната или двете камари в американския Конгрес наесен, първата им работа ще бъде да му организират импийчмънт.

Тръмп дойде на власт като гълъб, но бързо се превърна в ястреб. Това отново показва, че студената война има свои железни закони, които стоят над волята на избирателя.