Изгряваща звезда от “Дюнкерк” е Павел в “И после светлина”
Младата ирландска звезда Бари Коген, блеснал с участията си в "Дюнкерк" на Кристофър Нолан и "Убийството на свещения елен" на Йоргос Лантимос, изпълнява главната роля в драмата "И после светлина" под творческия контрол на сценариста и режисьор Константин Божанов.
Копродукцията на България и Белгия имаше премиера на престижния международен фестивал в Ротердам през 2017 г., където се състезава за наградата Хайвъс Тайгър (Hivos Tiger Award) в основния конкурс. Същата година лентата бе показана и на София Филм Фест като част от международния конкурс, а през 2018 г. дойде време да се завърти с редовни прожекции на големия екран у нас от 13 април.
За Константин Божанов това е втори игрален филм, а неговият дебют "Аве" от 2011 г. с участието на Анджела Недялкова и Ованес Торосян стигна до официалната селекция в програмата на Седмицата на критиката в кинофестивала в Кан.
Бари Коген влиза в образа на емоционално нестабилен и социално отчужден Павел в "И после светлина" още преди да се снима в хита на Нолан и дори още преди да си партнира с Колин Фарел и Никол Кидман като основен персонаж в трилъра на Лантимос.
Драмата на Божанов е заснета през есента на 2015 г. в България, Белгия и Великобритания. Пред камерата се изявяват редица европейски актьори, наред с родните артисти - звездата от "Урок" и "Слава" Маргита Гошева, Елица Матева и Станислава Николова, а с малка роля се записва и Ерсин Мустафов от групата JEREMY?. Участват също така датските актьори Ким Бодниа и Туре Линдхард от хитовия датско-шведски сериал "Мостът", френската актриса Солен Риго и белгийката Лубна Азабал, участвала в номинираните за Оскар за чуждоезичен филм "Изпепелени" (Incendies) и "Раят сега" (Paradise now).
Извън кадър също се трудят редица българи - оператор е Ненад Бороевич, художник - Сабина Христова, художник костюми - Жасмина Василева, и звук - Момчил Божков.
На зрителя бива предложен поглед към вътрешния свят на 16-годишния Павел - момче с български корени, родено и израснало във Великобритания.
Историята е разказана чрез обратна хронология, което е ефектен подход за навлизането в дезориентирания свят на младежа - началото е край, финалът е старт.
Павел е интроверт с непредвидими емоции, който вместо да поеме на планирано пътуване към родината на майка си Миглена (Маргита Гошева), се впуска в издирване през Европа на своя идол - енигматичния художник Арно (Ким Бодниа), който живее в усамотение във Франция. Павел поема в търсене на своето място, което не чувства сред хаоса на имигрантския живот, осигурен му от неговата майка.
Дали обаче ще го намери в дома на твореца, в когото разпознава своя духовен баща? Дали той ще го приеме като син или ще го отблъсне като чужденец, като непознат и нахален натрапник?
По пътя си към необходимото удовлетворение изгубеното в себе си момче се опитва да се сближи с личностите, които среща. Опитите му да се сприятели с Жули, Пири, Ева, със Сумая - някогашната муза на Арно, както и с настоящото вдъхновение на артиста - глухата Нури, сякаш са обречени на неуспех, но пък го съпровождат и тласкат към опознаване на неговия истински Аз.
Всяка сцена е окъпана в различна светлина - трепкащи отблясъци, улични лампи, изгрев, неон, залез, които разкриват усета на художника в режисьора към визуална красота. Божанов е завършил Националната художествена гимназия в София и Кралския колеж по изкуствата в Лондон.
В началото светлината преминава през тялото на Павел, а на финала момчето я рисува с копнежа да я постигне.
Режисьорът обяснява, че основното му желание било героят (подобно на самия него) да остане между културите - алиениран и неспособен да се впише нито в едната, нито в другата. Да разкаже историята като фрагментиран наратив, наподобяващ емоционална памет, като мозайка, която изисква дистанция, за да се възприеме в цял вид.
Освен всичко по време на създаването на лентата Божанов претърпява преобръщане подобно на това на Павел, заради всички трудности, които среща, за да я завърши. В началото към проекта е прикрепена Ребека Ленкиевич, косценаристката на наградения с "Оскар" "Ида", ключови актьори отпадат, финансирането става все по-проблемно, времето за репетиции е почти нулево.
В крайна сметка "И после светлина" стига до големия екран и заживява свой живот, а режисьорът смята, че лентата няма да остарее лесно и с годините ще бъде преоткривана.
"Филмът е повече поезия, отколкото проза, затова се сдъвква трудно", казва Божанов.
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции