l “Ла Република” описа стореното от него като “история от България за любов, приказка за щедрост и грижа към природата”

l Не оставя съселяните си без хляб дори през най-лютите зими, прокарва пътища, извозва през виелици родилки и болни на хемодиализа

l “Подаде ръка на момче от дом за сираци. Прие го като син”, казва кметът на Зарица

С целувки и сълзи в очите добротворецът Сафет Халид се раздели със спасените от него щъркели, които пусна на свобода след седмица гостуване на топло в дома му.

"Пожелавам моите щъркели да бъдат благословия и да донесат здраве и щастие на всяко семейство и на всеки човек, без значение на религия, вяра и етнос. Друго не желая" - каза пред "168 часа" героят, който се прочу у нас и по света за броени дни.

Петте сковани от лед, премръзнали и изтощени птици имаха късмета да бъдат изненадани от мартенския сняг в Зарица - малко силистренско селце в Североизточна България, в което живеят сплотени, жертвоготовни и гостоприемни българи. Сред тях са Левент Садък, видял пръв обездвижените пернати и, разбира се, Халид, който участва в спасителната акция, приютява ги и ги обсипва с грижи.

Мъжът с голямо сърце

се превърна в истински вдъхновител,

чийто пример накара и други да спасяват бедстващи щъркели.

Безкористният жест на Сафет впечатли дори редица чужди издания, като за него писаха британският вестник "Гардиън", френската агенция "Франс прес" и турския "Милиет". Електронното издание на италианския вестник "Ла Република" го нарече "човека на щъркелите", а стореното от него бе описано като “история от България за любов, приказка за щедрост и грижа към природата”.

Пред "168 часа" жителите на Зарица с охота разказаха за благородството на Халид и това, че надали има по-голям самарянин от него, защото когато някой има нужда от помощ - той е търсеният човек.

"Навсякъде, където има добро, Сафет е там.

- обясни Незафет Керим. - Такива хора са рядкост. Цял свят обаче разбра, че той е един достоен и скромен българин. Днес даже плака на раздяла с щъркелите. В началото изобщо не спеше, за да стои при тях. Първата нощ в 3 часа го заварих да ги пази да не стъпят на печката."

Добротворецът от Зарица от много години бди като неуморен страж над своите съселяни и дори над жителите на съседните села през лютите зими, които сковават община Главиница. Винаги се отзовава на сигнали за закъсали в преспите хора,

без значение дали е нощ или ден,

извозвал е родилки и болни на хемодиализа в най-големите бури и виелици, през които не оставя и никого без хляб.

Сафет започва да се занимава със снегопочистване и се сдобива с нужната техника, след като преживява изключително тежък период в своя живот. Преди седем години е диагностициран със злокачествен тумор на ларинкса (гръкляна) и се налага да му се направи операция.

"Целият ми ларинкс го няма и затова говоря с апарат. Много ми беше тежко - споделя спасителят на щъркелите пред "168 часа". - Трябва да си много силен психически, за да го преодолееш, но аз съм стабилен и нямам никакъв проблем. Не мога да се спра, всеки ден все нещо ще намеря да свърша. Целият ми живот мина така - в помагане."

Невен Фадък, който израства заедно със Сафет, също свидетелства, че благодарение на него хората от селото никога не са изпадали в бедствено положение през мразовития сезон.

"Той е с една година по-малък от мен - разказва Фадък. - Като по-млад работеше като шофьор на автобус, след това караше товарни автомобили, впоследствие се занимаваше със селско стопанство, а после си купи машините за снегопочистване. Никога не сме имали проблем с отваряне на пътища и доставяне на хляб от съседни села. Ние сме последно село в общината и нямаме собствена фурна още от купонната система насам, но той досега не ни е оставял гладни.

Много е трудолюбив,

не се спира изобщо

и дори сам си ремонтира машините. Винаги е на разположение и когато има тежкоболни, които трябва да стигнат до болниците. Необходимо ли е да се реагира при спешен случай - той е човекът, когото всички търсят. Ние сме сравнително беден район и безработицата е голяма, но можем ли ще помагаме винаги на други в беда. Пожелавам на Сафет дълги години живот и да бъде все така отзивчив. Ако имате път към Зарица, винаги сте добре дошли."

Фадък е със Сафет, когато пускат щъркелите да отлетят на свобода с пръстени на крачетата в присъствието на служителите на РИОКОС Русе.

Кметът на село Зарица Феджри Билял пътува по това време, но от разстояние се интересува какво се случва с пернатите им гости. Той е сигурен, че те ще липсват на Халид, който е възпитан да обича животните.

"Детството ни мина заедно. Той е на 53 години, а аз на 55. В него е заложена добрината. И безкрайната любов към животните - сигурен е Билял. -

Сафет дори си отглежда пауни

вкъщи и се отнася към тях с много внимание.

Вече втори мандат откакто съм кмет и винаги разчитам на него, когато стане нужда през зимата. Преди през летата той се прехранваше и със земеделие, но се отказа от него след операцията. Всеки знае, че Сафет винаги е на разположение, защото никога не е пил алкохол и по всяко време е в пълна бойна готовност да помога. Преди 15-ина дни в най-големия сняг благодарение на него успяхме да погребем една починала жена, която бе почти невъзможно да се докара от Тутракан до Зарица. Колкото и да е страшно навън, ако някой има нужда от него, Сафет

винаги казва само: "Ей сега идвам".

Даже помня една зима закъсах на връщане от Разград в село Паисиево към 12 часа през нощта. Обадих му се и той веднага тръгна, като едва ме откри във виелицата. Същата вечер имаше и пожар в съседното село, а той и там беше да разчиства пътя, за да помогне. Много е услужлив и комуникативен."

Самият Сафет разяснява, че познава целият район на пръсти и знае откъде ще духне вятърът и къде ще се натрупат преспи. Минавал е през заледени ниви и опасни пътища, за да транспортира болни да се качат на влака, така както преди години успява въпреки лошото време да закара до жп гара "Безименна" човек, който трябва да отиде на хемодиализа.

Преди повече от 15 години добротворецът подава ръка и на сирак от помощно училище в Главиница - Стоян Анков.

"Прибра го, възпита го, обучи го на работа и той сега живее при него и му помага - обясни кметът на Зарица. - Прие го като син, защото каквото яде Сафет, това яде и Стоян."

Халид и съпругата му Хабибе имат две свои деца и дори внук. Синът им се занимава с ремонти на автомобили и има малък сервиз, а дъщеря им е омъжена в село Яребица.

В най-тежкия период за Сафет, когато се налага да се подложи на тежката операция за отстраняване на ларинкса, до него неотлъчно са именно Хабибе и децата му.

"Трудно му беше тогава, но си остана така топъл и общителен човек - казва Феджри Билял. - С една малка пенсия се издържа и през зимата със снегопочистването, но парите не са кой знае какво, за да му стигнат. И все пак той

никога от никого нищо не е искал.

Онзи ден се разплака и пред зам.-министъра Красимир Живков. Просто защото обича да прави добро. Винаги е казвал: "Един ден Господ и на мен ще помогне". Много е радостен и че чуждите медии пишат за него и за постъпката му. За нас трябва са стане Мъж на година. Сега мога и искам също да благодаря на всички хора, които го последваха и спасиха още щъркели. Нека да имат повече сили да правят повече добро, защото то не се забравя."

Незафет Керим пък допълва, че дори когато човек не смее да излезе през вратата от сняг навън, Сафет вече прокарва пътища за хората. Двамата също са приятели от детинство.

"Винаги когато прави добро - плаче.

Мека му е душата.

И душмани да срещне, пак с отзивчивост ще се обърне към тях", убеден е Керим.

Халид не крие, че е много щастлив от цялата любов и признание, което е получил от толкова много хора. Никой обаче не се е поинтересувал дали ще му е лесно да изкара лятото, когато няма да има работа за него и ще трябва да разчита единствено на своята пенсия. И все пак неговото голямо сърце го кара да бъде позитивен.

"Крепим двата края засега и караме напред, животът продължава. Здраве желая на всеки от сърце. Надявам се... по света да има повече добро", пожелава героят от Зарица.

Сафет, чието име отговаря напълно на същността му и в превод от арабски означава "чист мъж", за часове се превърна и във фейсбук знаменитост със стотици приятели. Неговите почитатели редовно му изпращат и споделят линкове с новини за него от чуждата преса, под които и сега могат да се прочетат

горди коментари като: "Ти си наш!"

Ето че днес гарата, до която чрез своите добри дела стигна Сафет, вече не носи името Безименна, а Славна. Той е и първият номиниран за отличие от новата кампания "Достойните българи".

"Петте големи щъркела, лежащи на леглото, увити в кърпи, се втренчиха в него, сякаш за да му благодарят - започва материалът в "Ла Република". - "Човекът на щъркелите" се усмихва, той все още не знае "дали ще се справи добре", но сърцето му го караше да действа."

*Междувременно мнозина призоваха във фейсбук да бъде върната добрината на Сафет и да му бъде помогнато да получи говорен апарат. За повече подробности всеки, който желае може да се свърже с Халид и в социалната мрежа.

Неговите данни са: 

САФЕТ ХАЛИД ИСМАИЛ

Банка ДСК

BG03STSA93000023257532