5 поразителни прилики между най-дълго управлявалите властелини на Русия

Дали Путин не е разгадал шифъра на Сталин, който бе пожизнен властелин на Кремъл?

Ако руският президент изпълни заканата си да управлява още 35 години, със сигурност ще остави далеч зад гърба си абсолютния рекорд на Йосиф Висарионович, който бе начело на СССР в продължение на 29 години.

Путин е в Кремъл от 1999 г. и от постижението на Сталин го делят десетина години - този и още един мандат. Което, ако се съди от нарастващата подкрепа за него на изборите, няма да е никакъв проблем.

Самият Путин никога не бяга от сравненията с предшественика си, който също е бил наричан

Бащица на нацията

Но приликите между двамата съвсем не се изчерпват само с това.

Малцина знаят, че и Висарионович, и сегашният руски президент са много религиозни, макар че избягват да го показват, категорични са феновете им. Сталин влиза в голямата политика, след като завършва духовна семинария. Путин се записва в православна организация на руската църква при това в най-мракобесните соцвремена за православието. 

Между двамата има още една интересна връзка. Дядото на Путин - Спиридон е бил най-доверения готвач на Сталин. Дали защото е слушал много истории за него или по друга причина, но сегашният руски президент

нито веднъж не е критикувал Йосиф Висарионович

Поддръжниците им виждат още един интересен паралел между властелините на Кремъл от различни епохи. Според тях и двамата са обект на най-нелепите клевети от страна на Запада.

Дори в момента Путин и обкръжението му се оправдават за заразяването с "Новичок" на Скрипал и дъщеря му, твърдейки, че научили за случая от медиите.

Между двамата има и още една интересна обща черта - те са преизбирани с огромно мнозинство след едни най-големите кризи. След Втората световна война Сталин управлява чак до смъртта си през 1953 г. 

И ако това се дължи основно на режима, при Путин ситуацията е по-различна. Той поема Русия през 1999 г., година след като е избухнала финансовата криза. Дотогава е

шеф на ФСБ - бившия КГБ

Назначен е за временен президент. Никой не вярва, че разузнавачът ще овладее ситуацията, но екипът му успява макар и с цената на кошмарни грешки. Въпреки това е преизбиран отново и отново, за да се стигне до кризата с Крим, заради която през 2014 г. Западът наложи тежки санкции на Русия. За беда на Путин те съвпаднаха с рязкото поевтиняване на петрола и природния газ - двата ресурса, на които Москва най-много разчита. Благодарение на тези външни шокове рублата загуби над 30% от стойността си,

инфлацията се повиши до 15%, хранителните стоки и лекарствата рязко поскъпнаха с до 40%, а руснаците бяха принудени да водят нов, много по-мизерен начин на живот.

Само в периода между 2014 и 2016 г. нови 2,5 млн. руснаци се оказаха под линията на бедността. Така хората, принудени да живеят с под 125 евро на месец, станаха над 21 млн. души.

Как в тази ситуация Путин успя да спечели, четете в хартиеното издание.