Патриарх Кирил постъпи подло, а Симеонов е цвете в сравнение с Жириновски и Багдасаров

Злополучната визита на руския патриарх Кирил при българския президент според мен най-ярко демонстрира защо руската външна политика на Балканите напоследък съвсем катастрофира. И не само на Балканите. Вече се забелязват търкания и с най-верните - Лукашенко и Назарбаев, - да не говорим за настръхналата поза към прибалтийските държави, Полша, Румъния и т. н. За Украйна изобщо не споменавам. Е, как те всички вкупом се оказаха все врагове и предатели?

Проблемът според мен е във все още феодалния ракурс, който е заседнал в главите на отделни руски суперпатриоти и патриархът явно е от тях. Това е азиатското йерархично мислене от XVII- XVII век, според което всеки, който не ни целува ръка, е предател. Уважение заслужават само по-силните. По-дребните, слабите, незначителните са длъжни да целуват чинопоклонно. Типичен представител на това мислене беше Горбачов, ловък йерархически алпинист. Той майсторски се хващаше за по-вишестоящите, стъпвайки върху по-ниските. И като се изкатери до самия връх на огромната съветска пирамида, той потърси за какво още да се хване и напипа Рейгън. Тогавашните съветски лидери съвсем сериозно смятаха, че като се подмажат на Запада, той ще ги назначи за свои наместници в Източна Европа и те пак ще командват малките държавици.

Днешните руски политици отдавна осъзнаха, че това бе фатална грешка, но долната половина от грешката стои и до днес – а именно подценяването на по-малките нации като България. Щом аз като потомствен русофил усещам така нещата, какво остава за тези сънародници, които са си потомствени русофоби? Има и такива. И никой не е гарантиран. Например Стефан Стамболов е бил страстен русофил, но в един момент е станал русофоб поради грубата руска политика след смъртта на Александър II.

Но сега скандалът е твърде дребен, за да го вземаме на сериозно. Ако президентът Радев има някаква вина в целия сюжет, то е, че е допуснал руски журналисти с камери да снимат разговора с патриарха. Това си е нарушение на протокола. Може би патриархът е настоявал и летецът е махнал с ръка – айде, от мен да мине. Ако е така, значи Негово Светейшество е постъпил непочтено, поставил е капан.

Генералът пък е постъпил много наивно. Друг път да знае какво да очаква от Негово Светейшество.

Иначе претенциите на Светейшеството към словото на Радев по случай 3 март са наивни. Би трябвало да знае, че главната цел на подобно слово е да избегне подводните камъни. Глупаво е да се очакват елейни дитирамби за величието и саможертвата на Русия в днешната международна обстановка. Ако Радев бе нагазил в този жанр, това би му затворило много врати и в Европа, и в САЩ, а пред президентския шадраван щеше да тръгне цветна революция. Политиката е изкуство на възможното и Радев гледа да играе в тези рамки, но без да се престарава като Плевнелиев.

Какво сме му виновни ние на патриарха, че тъкмо Русия ни вкара в НАТО и в ЕС, когато напълно ни отряза от международното разделение на труда и колективната сигурност, в която живеехме преди 10 ноември? Ние не сме Великденските острови, много ясно, че ще се включим в друга система. Напротив, тъкмо Русия ни дължи извинение. Защо създаде соцсистемата, а после изведнъж ни изрита? И защо ни удари с митата като първи враг? Това е главната причина, поради която през 90-те останахме без промишленост.

Очевидно някой трябва да го обясни на руснаците. Уви, руските медии много обичат да тровят умовете на народа с героическа ксенофобия. След случката с патриарха популярният телевизионен водещ и руски националист Владимир Салавьов направи предаване на тема какви неблагодарници са българите.*

Гледах го в ютwб и никак не бях изненадан, защото съм виждал къде по-кресливи психодрами, когато става дума за украинци, поляци, литовци и така нататък. Даже може да се каже, че на България й се размина сравнително леко.

Размина се леко, защото все пак имаше участници, които ни защитиха. Писателят и философ Михаил Велер каза следното: “...Ние от всички направихме свои врагове. Всички са лайна, а само ние в средата сме в бяло… Изригваните тук потоци от ненавист могат да породят само ненавист. Аз на такава петминутка от злобна ненавист не съм бил през живота си. Тук някои още не са се навоювали, още искат да заравят младежите в земята, кръв искат, армия… забравили сте къде живеете!”

България бе защитена и от Николай Рибаков, зам. председател на партията „Яблоко“. Той обясни, че има много приятели българи, че е бил в България, че българите много уважават и обичат Русия и че трябва да се развиват икономическите връзки. Водещият обаче не му даде много думата, може би защото бе твърде културен като изказ.

България бе защитена и от Николай Рибаков, зам. председател на партията “Яблоко”. Той обясни, че има много приятели българи, че е бил в България, че българите много уважават и обичат Русия, и че трябва да се развиват икономическите връзки. Водещият обаче не му даде много думата, може би защото бе твърде културен като изказ.

Затова пък водещата фигура на цялото предаване бе Семьон Багдасаров, о.з. полковник и танкист, а сега директор на Центъра за изучаване на страните от Близкия изток и Централна Азия. Неговите крясъци биха сринали стените на Йерихон без никакви тръби. Българите са неблагодарници, предатели, подлеци, ние, руснаците, нямаме приятели, всички около нас са ни врагове, всички те са змии в пазвата и така нататък, и така нататък. Този “експерт” направо удари в земята незаглушимия Жириновски. Според мен и двамата са си сбъркали професията – можеха да изкарат щури пари в американския кеч от рода на “Разбиване”.

Ако подобни словесни кечисти въртят външната политика на Русия, спукана й е работата. Вярно, едва ли външният министър Лавров би им потърсил съвет, но пък те говорят на народа и го помпат с глупав гняв. В един момент Багдасаров подчерта, че Руската православна църква е “второто външно министерство” на Русия, че тя има основна роля за духовните връзки с братските народи, които впрочем изобщо не са братски, а подли предатели...

За щастие, руснакът е трениран по съветско време да не вярва на пропагандата. Ако имаше някой да му обясни от голяма руска медия кой кого предаде след 10 ноември, руският народ веднага би разбрал. Тезата за предателството на българите тръгна още в началото на 90-те години сред огорчените от перестройката “почвеници” - носталгични писатели и публицисти, които поставяха основите на новата националистическа идеология в литературното списание “Молодая гвардия”. След като илюзиите на руския преход се сринаха, почвеничеството превзе освободената идейна територия и започва да мъти главите с нови илюзии.

Както и да е, според мен на инцидента с патриарха не трябва да се обръща чак толкова внимание. Нито пък на изцепката на Валери Симеонов. Той е нашият отговор на изпълнители като Жириновски и Багдасаров. Нещо повече, той е 10 пъти по-културен, тъй като не обиди руския народ, а само патриарха.

Най-голямата глупост би била заради този тъп инцидент да си променяме отношението към Русия. Първо – не е изгодно икономически. И второ – ако искате да научите нещо за Русия, купете си една чудесна новоизлязла книга, “Руската култура” от покойния академик Дмитрий Лихачов. Голям приятел на България, Лихачов доказа, че Русия е получила от нас своята християнска култура, своята писменост и до голяма степен своя език.

Предишният руски патриарх, Алексий Втори, отслужи литургия в чест на св. Киприян Българин и призна, че той е обединител не само на Руската православна църква, но и на руската държава през ХIV век. Вероятно както при руските императори, така и при руските патриарси интелигентните се редуват през един.

*https://www.youtube.com/watch?v=_j0clrt0EIE