Със свръхмодерните ракети, торпеда и дронове 21 млн. руснаци трябва да забравят за бедността 

Ситуацията в Русия напомня тази в България от 1997 г. след опустошителната финансова криза

Руският президент Владимир Путин влиза в предизборната надпревара с впечатляващ ядрен арсенал. Иновативните високотехнологични оръжия трябва да убедят 21 милиона руснаци, които живеят с под 125 евро на месец, че той е най-подходящият кандидат и няма никаква алтернатива.

С милиарди за свръхмодерни дронове, подводни торпеда, ракети и магистрали той се опитва да рестартира икономиката, която е в дълбока криза от 2014 г.

Тогава руската икономика изпадна в

тежък нокдаун,

защото санкциите на Запада съвпаднаха с рязко поевтиняване на петрола и природния газ - двата ресурса, на които Москва най-много разчита. Благодарение на тези външни шокове рублата загуби над 30% от стойността си, а руснаците бяха принудени да водят нов, по-мизерен начин на живот.

Паралелно с обезценката на валутата, хранителните стоки бързо поскъпнаха с над една трета, което буквално опропасти домакинските бюджети.

Само в периода между 2014 и 2016 г.

нови 2,5 млн. руснаци се оказаха под линията на бедността

Така хората, принудени да живеят с под 125 евро на месец, станаха над 21 млн. души.

Валутните резерви на страната постепенно изтъняха. От 475 млрд. долара през 2014 г., няколко месеца по-късно те се стопиха с над 100 млрд.

На този фон рублата продължаваше да губи стойност, а поскъпването на хранителните стоки постепенно стана над 40%, при лекарствата надмина 20 на сто.

Държавните и частните фирми закъсаха и започнаха да молят правителството за помощи, но неговите ресурси буквално се изпаряваха.

Резервният фонд на страната, от който се покриват дефицитите, когато цената на петрола и газа падне, за кратко намаля от 2,4 трилиона на 1,2 трилиона рубли.

Паралелно с това драстично се стопиха и парите във Фонда за национално благосъстояние, където са средствата на държавата за инвестиции.

Освен че

тези пари се изчерпваха,

нямаше никакъв шанс за нови постъпления, тъй като проспериращият износ се срина с 40%.

Драматичната ситуация съвсем логично доведе до двуцифрена инфлация, която няколко години се колебаеше между 12 и 15%. На целия този фон тръгна и страховита банкова криза.

Последната финансова институция, която фалира

през януари тази година, бе десетата в Русия - Промсвязбанк. Преди нея приключиха дейността си "Откритие", Б&Н и "Югра банк".

Макар че от 2017 г. икономиката започна бавно да се стабилизира, ситуацията съвсем не е розова и тя доста напомня тази в България през 1997 г. - година-две след опустошителните банкови фалити.

И ако тук бе невъзможно в подобна ситуация БСП да спечели изборите, в Русия съвсем не е така. Причината е в новия свръхамбициозен план на Путин, според който брутният вътрешен продукт на глава от населението трябва да бъде увеличен с 1,6 пъти през следващите 6 години.

Подобни

прецеденти са почти невъзможни

в икономическата практика, освен ако цената на петрола и газа не достигне някакви космически висоти.

На какво всъщност разчита Путин, четете в хартиеното издание.