От 2009 г. дълговете на НЗОК към чужди здравни каси и болници са 207 млн. лв.

Никой не се сеща да предвиди борчовете в бюджета за 2018 г., гласуван преди 3 месеца

Ако не платим до ноември, само адвокатският хонорар по защитата ни ще надмине 50 млн. лв.

Зад скандала между НЗОК и министъра на здравеопазването стои заплаха от многомилионна наказателна санкция от страна на ЕС. При това България ще бъде първата страна членка осъдена за това, че не плаща просрочените си с години дългове към здравните каси и болниците в Европа.

Близък до здравния министър Кирил Ананиев обясни пред "168 часа", че този въпрос все още не се обсъжда в Брюксел, тъй като страната спазва споразуменията за разсрочване с някои каси. С останалите обаче няма и

срокът да изчистим борчовете си

от 207 млн. лв. изтича в периода ноември-декемви. От тях 135 млн. вече са изискуеми.

Ако не бъдат платени ще нарушим постигнатите споразумения с някои от касите и освен наказателната процедура чуждите фондове ще започнат да отказват лечение на българи.

Подобно предупреждение за спиране на медицинската помощ в ЕС за наши сънародници се съдържа и в писмото на шефа на НЗОК проф. Камен Плочев до парламента.

Проблемът е, че тези разходи се трупат от 2009 г. Никой не може да каже дали те представляват източване на касата, защото са признати от НЗОК, тя е приела фактурите, но не е платила, за което се дължат и солени лихви. На въпрос на "168 часа" какъв е размерът им, оттам не отговориха до редакционното приключване на броя. На практика това са

всички разходи по формуляр S2

за планово лечение в ЕС. В Европа никой не може да получи медицинска помощ, освен спешна, без този документ, одобрен от здравните власти в България.

Сега проблемът е, че дори човек да има такъв документ, някои каси и чужди здравни фондове са

доста предпазливи, защото знаят, че нашата каса не плаща и бави дължимите суми над законовия срок от 18 месеца.

Според регламент ЕО987 от 2009 г. всички страни, които не си покрият борчовете в този период, дължат лихви и срещу тях може да започне наказателна процедура.

Версиите за скандала

Близки до финансовия министър Кирил Ананиев смятат, че Плочев е трябвало да предвиди изискуемите пари с бюджета на касата, гласуван преди по-малко от три месеца.

"Той не е предложил допълнителни средства, а това е негово задължение по закон", заяви пред "168 часа" близък до здравния министър.

На въпрос защо сумата не е включена в бюджета за 2018 г., от НЗОК отговориха, че не е от техните компетенции.

Не е изключено пропускът на Плочев да се дължи на краткия му стаж в касата - все пак той е там от 7 месеца. Но и това не е оправдание, защото би трябвало да има служител, който да го предупреди навреме, че натрупаните дългове придобиват застрашителни размери.

Сега шефът на НЗОК е в нелепата позиция да иска повече от четвърт милиард лева 80 дни след като му е гласуван бюджетът.

"Очевидно иска да оправдае пропуска си, като обяснява на премиера за някакви автобуси с пациенти и български лекари, които източват касата", обясни бивш шеф в здравеопазването.

Ситуацията се нагнети допълнително и от факта, че не е спазена елементарната субординация.

Плочев е трябвало първо да сигнализира надзорния съвет

на касата, на свой ред той се обръща към министър Ананиев, той поставя въпроса пред МС и едва тогава казусът влиза за разглеждане в парламента. В случая Плочев е прескочил всички тези нива и директно е поставил въпроса пред Народното събрание.

При това по доста шумен начин, което очевидно е подразнило Кирил Ананиев, който като дългогодишен бюджетар е бил в надзора на касата и много добре знае какви са дълговете й към чужди фондове.

В случая не е виновен единствено Плочев, защото той е на този пост едва от 7 месеца. От 2009 г. насам се смениха много директори на НЗОК и нито един от тях не е направил нищо особено, за да покрива редовно тези дългове.

Ако се разделят дължимите 207 млн. лв. на 9-те години, за които са натрупани, това прави средно по 23 милиона годишно Смешна сума на фона на бюджета на НЗОК, който е над 3,8 млрд. лв. Още повече този въпрос периодично се е обсъждал. В архива на Народното събрание все още може да се открие стенограмата от заседание на Здравната комисия от края на 2016 г. Тогава зам.-председателят й Емил Райнов пита защо от предвидените 58 млн. лв. за плащания към чужди фондове, 21 млн. се отнемат и се пренасочват за други разходи на касата. Още тогава депутатите в комисията бяха наясно, че това е цъкаща бомба, която рано или късно ще взриви балансите на Здравната каса.

Как може да избегнем наказателната санкция на ЕС, четете в хартиеното издание.