Имало едно време един пич.

Той се казвал Гошко. Гошко имал една мечта.

Мечтата му била да има мир, любов и разбирателство наоколо.

За целта Гошко започнал да се бори.

За да постигне мир, Гошко обявил война на всички.

Събрал съмишленици и заедно с тях започнал страшна сеч.

"Искаме мир! Искаме мир!" - крещяли всички сподвижници на Гошко и чупели витрини, убивали противниците на мира и палели домовете им.

Сподвижниците ставали все повече и накрая, когато мирът победил, защото те изпочупили всичко, Гошко се сетил, че вече има мир, но никой не ги обича.

И тогава Гошко започнал да воюва за любов.

Вкарвал в затвора всеки, който не изпитва любов.

Разстрелвал всеки, за когото се подозирало, че не е отдаден на любовта с цялото си сърце.

И въпреки това Гошко изпитвал неудовлетвореност вътре в себе си.

А това било, защото се чувствал неразбран.

"Аз им осигурих мир! Осигурих им любов! Но те не ме разбират, защото няма разбирателство!" - казал си Гошко и запонал последната си битка.

За разбирателство.

Когато приключил, от хората наоколо били останали само купища гробове - безименни и изпълващи душата със скръб.

Това е приказката за Гошко, който искал мир, любов и разбирателство.

Но ги постигнал с война, омраза и неразбирателство.

А вие, скъпи революционери, помнете едно.

Когато решите, че говорите от името на народа, ослушайте се и чуйте добре дали разбирате онова, което същия тоя народ ви казва.

И ако не разбирате, по - добре хич не се захващайте с революции.

Защото гошковци много...

Но мирът, любовта и разбирателството не се постигат с война.

Вън MAFIQTA от приказките на Мицов...