Обидно нисък хонорар в журналистиката става причина за летящия му старт в бизнеса

Той е от малцината започнали от нищото и без помощ отникъде

Още на 35 г. преговаря със самочувствие с банки

"Заемите и Указ 56 за наши хора ли ще са, или за всички", интересувал се той

Пророчески сън му подсказва, че след 5 дни ще продаде фирмата си на глобална компания

Ниското заплащане в журналистиката е истинската причина покойният Стефан Шарлопов да влезе с летящ старт в бизнеса и да стане един от най-големите инвеститори в икономиката.

"Казвал ми е, че когато бил репортер написва книга за някакво предприятие в Нови Искър за автомобилни гуми - сподели пред "168 часа" приятелят му Цветан Лъжански. - Когато им я занесъл да им я покаже, те му дали

хонорара от 10 или 20 лева

"Тогава разбрах, че няма да ме бъде в журналистиката, защото трудът изобщо не се заплаща - обяснил Шарлопов пред Лъжански. - Това бе моментът, когато твърдо реших, че ще се занимавам с бизнес."

Като журналист преди 1989 г. бил идеален за професията.

"Умен, пробивен, но точно на ръба,

веднага мина на "Ти" и на малко име - разказва човек, който го познава оттогава. - През цялото време се чудех дали да прекъсна разговора или да изчакам поредния му въпрос. Интересуваше се как могат да се правят пари в новата ситуация, как може да се финансира частният бизнес, откъде да се вземат заеми, дали Указ 56 не е само за "наши" хора".

Бившият зам.-министър на туризма Бранимир Ботев също се познава с Шарлопов от този период.

"Като журналист имаше подчертан интерес към промените в икономиката - разказа той пред "168 часа". - Смяташе, че е крайно време в България да бъде въведен пазарният принцип. Много оптимистично приемаше и Указ 56."

Когато скъсва с репортерстването, Шарлопов е силно амбициран да успее в бизнеса.

"Никой не му е дал нищо наготово,

той един от малцината, които започнаха от нулата - спомня си приятелят му Цветан Лъжански. - Познавам го от ранните му години, когато бизнесите бяха малки, водеше се битка за всяка стотинка. За всеки лев се преговаряше с банки. Всичко това бе много стресиращо и знам добре, че не е имало никой, който да му даде нещо наготово."

Лъжански се запознава с Шарлопов в кризисната 1996 г. Тогава банките фалират една през друга, а кабинетът на Жан Виденов не може да овладее кошмарната ситуация.

"Тогава работех в Българо-американския инвестиционен фонд и Стефан искаше да ни привлече за инвеститори в една от фирмите си "Роял кейк", като същевременно станем кредитори и на друга негова компания "Роял потейтос" - разказва Лъжански. - Тогава той е бил на 35 години, но вече имаше сериозен бизнес опит.

Преговаряше със самочувствие

от позициите на човек, изградил сам няколко сериозни бизнеса. По това време "Роял кейк" вече бе лидер в Източна Европа."

Вероятно затова Българо-американският фонд става акционер и в компанията му за минерална вода "Девин".

В този период Шарлопов и Лъжански са почти неразделни, защото фондът вече е акционер в компаниите на бизнесмена.

Първото по-сериозно изпитание за тандема идва през 1998 г. с руската криза. По това време основният пазар на "Роял кейк" е именно там.

"Стефан е бил само 36-37 г., но много бързо успя да пренастрои цялата фирма, като замести руския пазар с над 30 нови в други страни", спомня си Лъжански.

В този период двамата минават през невероятни трудности. Вероятно затова през 1999 г. Шарлопов кани приятеля си да стане председател на управителния съвет на всичките му фирми.

Именно тогава в главите на двамата се заражда фантастичната мечта да продадат "Роял кейк" на една от големите компании в света - "Чипита".

"Една сутрин Стефан ме повика. Сънувал, че от гръцката компания ще ни се обадят с оферта да ни купят - спомни си Лъжански. - Интересното бе, че в този период ние се опитвахме да влезем на техния пазар за кроасани. Но още по-любопитното е, че 5 дни по-късно ни се обади представител на гръцката фирма с предложение да ни купят."

Пророчески сън, изострено шесто чувство или дарба?

"Стефан имаше огромна интуиция - убеден е Лъжански. - Много детайлно познаваше хората, все едно гледаше през тях. Можеше да прозре от всички варианти кой е правилният."

Той никога няма да забрави и нестандартния му подход в бизнеса. По време на преговорите с "Чипита" възникнала някаква ситуация и собственикът й се извинил, че не може да участва в преговорите.

"Със Стефан си мислехме, че това са някакви тактики - спомня си Лъжански. - Затова той предложи: "Да идем в Атина и да го видим". Когато отидохме там, се оказа, че човекът е болен. Въпреки това той ни посрещна, почерпи ни и договорихме всичко. Много приятно беше, когато на тръгване седнахме в едно заведение на летището на Атина. Тогава аз съм бил на 25 години, а Стефан на 35-36 и вече преговаряхме с човек, който управлява бизнес за стотици милиони. Щастливи изпихме по чаша божоле."

В деня, когато инфарктният договор трябва да бъде сключен, адвокатите на двете страни се скарват. Виждайки това, собственикът на гръцката компания и хората му

внезапно си тръгват

"Стефан обаче го догони и успя в последния момент да го убеди, че това е добра сделка - усмихва се Лъжански. - Приключихме я в същия ден. След това двамата станаха приятели."

Тандемът постига успех и когато започват преговорите за продажбата на "Девин".

"Имахме среща с представител на един от най-големите турски холдинги - спомня си Лъжански. - Искаха да купуват. На вечерята бяхме тримата - аз, Стефан и той. Контрагентът ни очакваше, че Шарлопов ще е напрегнат и бе страшно изненадан, когато Стефан извика гайдарите. Разпя се от все сърце и тогава партньорът ни абсолютно сащисан каза: "Ти си

много смел човек,

вместо да си притеснен, се радваш на живота." Всъщност Стефан бе такъв, живееше от сърце, смело."

И ако Шарлопов успява да изненада турските кандидат-купувачи, австрийските го изненадват с нестандартния си подход.

"Бяхме готови за суперсложни преговори и имахме сценарий - спомня си Лъжански. - Аз щях да съм доброто ченге, а той лошото. Първо аз влязох при австрийците, а Стефан чакаше в своя кабинет. Започнахме и бях много изненадан, че те на всичко отговаряха с "ОК". След 5 минути реших да отида при Шарлопов. Той много притеснен ме попита какво става и аз му казах, че те са съгласни с всичко."

"Това е някаква схема, не е възможно", отговари той.

"Тогава той е бил на 40 г., а аз на 29 и искрено се чудехме каква е целта на австрийците, защо действат така - разказва приятелят му. - Въпреки притесненията и стратегиите ни, партньорите ни наистина се съгласиха с всичко."

Вероятно защото Шарлопов имал невероятен хъс към добрата сделка.

"Обичаше интересните предизвикателства - спомня си Лъжански. - Искаше да се пребори. Никога няма да забравя невероятното му умение да се концентрира - когато реши нещо, то ставаше. Имаше някакъв тотален фокус върху целта, може да не забележи нищо друго, но ще я постигне."

Според него едни от най-ценните качества на Шарлопов в бизнеса са, че той е

действал светкавично и моментално осъзнавал интереса си.

"Някак знаеше кое е правилното решение и бе супербърз - казва партн-ьорът му. - На повечето хора, когато им хрумне бизнес идея обикновено започват да мислят, да разсъждават, а Стефан вземаше мълниеносни решения. На момента асимилираше и на другия ден започваше да действа."

Лъжански усвоил от Шарлопов още едно важно умение в бизнеса: "Аз идвах от инвестиционен фонд, където следиш голямата картина, а той ме учеше, че всеки детайл е суперважен. Примерно следеше в ресторанта дали всички сервитьори са облечени, както трябва, дали нещо не е закачено накриво Забелязваше абсолютно всичко."

Приятелят му никога няма да забрави и принципа на действие на Шарлопов: "Беше боец, често казваше: "Когато има проблем, влизаш в битката и я печелиш."

И ако в бизнеса е бил лъв, в семейството е бил баща, който обожава децата си.

"Основните му страхове бяха свързани с тях, държеше на всяка цена да станат свестни хора", казват познатите му.

"Искаше да са добри и почтени българи,

така казваше - спомня си Лъжански. - Майка му и баща му бяха със здрав морал, като възрожденско семейство и той така възпитаваше децата."

Давал им пример, като непрекъснато инвестирал печалбите от бизнеса в подпомагането на църкви и университети.

"Бе човек на вярата, със здрави устои - казва Лъжански. - Беше убеден, че сме благословена държава, че Бог ни помага. Човек с широко съзнание, смяташе, че всичко в България трябва да върви заедно - религията, образованието, просперитетът."

Още по темата четете:

Благой Рагин: Даваше на децата си по 5 лева на ден, за да не парадират

Напоследък имал проблеми с кръвното

Какъв човек бе Шарлопов?

Бранимир Ботев, бивш зам.-министър на туризма: Извади ми душата да доведа Талеб Рифай

Какво каза ректорът на Университета по библиотекознание проф. Стоян Денчев за Стефан Шарлопов, четете в хартиеното издание на "168 часа".