Напоследък в медиите е модерно да се говори за така наречения български шоубизнес. Той е така наречен, просто защото така е наречен. И не знам кой го е нарекъл така, но очевидно е бил някой доста снизходителен човек, на когото много му се иска да има такова нещо и в България.

На мен също ми се иска.

Но горчивата истина е, че това, което се представя за български шоубизнес е много далеч както от шоуто, така и от бизнеса.

И все пак има една категория хора, които мечтаят да се докоснат до блясъка на славата, снимките им да се въртят по страниците на вестниците и да бъдат неизбежни гости във всяка кабеларка.

Тези хора са готови на всичко, за да постигнат целта си. Те не жалят сили и средства, продават голфовете на бащите си и ипотекират наследствените си имоти, защото знаят, че така нареченият шоубизнес изисква огромни финансови жертви.

Най-тежката участ, която може да сполети един такъв кандидат на славата е да попадне в ръцете на алчен пиар, който да му обещае, че ще го направи известен, да му профука спестяванията за отрицателно време и да го захвърли отново в редиците на милионите неизвестни.

Аз обаче смятам, че с малко изобретателност и находчивост, всеки човек може да стане “звезда от шоубизнеса”, без да харчи много пари.

Да приемем, че кандидатът на славата е млада невзрачна девойка на име Пенка, от китното балканско градче Златица.

Израсла е с идеологията на издания като “Хай клуб”, “Блясък” и иска непременно някой ден да попадне на страниците на някоя подобна медия.

Читателският й опит й подсказва, че за да стане звезда от шоубизнеса, трябва да е или фолкпевица, или футболист, или фитнесинструктор.

На пръв поглед това е така. Кои са най-обсъжданите хора в медиите? Митю Крика, Преслава и Валери Божинов.

Но Пенка не може да стане фитнесинструктор, макар че вдига торба цимент от лежанка, не може да влезе в редиците на “Пайнер студио”, защото пее фалшиво, а и от “Манчестър Сити” не проявяват интерес към нея за евентуален трансфер.

Има обаче и хора, които нищо не работят и пак са по клюкарските страници на медиите. Така че има шанс и за хора като Пенка.

Ако сте от този тип, трябва да търсите нестандартни пътища към известността. Ето как може да стане това.

Сменете си името!

Пенка звучи твърде елинпелиновски, а вие гоните таргета на “Сексът и градът”. Така че трябва да сте Пейп, или най-малкото Пийпс.

Опитът показва, че българите са чуждопоклонници и повече кълват на име като Ан Джи, отколкото на Ана Георгиева.

Не си слагайте силикон!

Ако в началото на 90-те силиконът правеше впечатление, защото малко жени можеха да си го позволят, днес той е масово достояние, банално като прах за пране. По улиците на София се разхождат стотици тонове силикон, отчаяно желаещи да бъдат погалени от някой чичко-паричко и оставащи непогалени, защото предлагането многократно надвишава търсенето.

С цици вече никого не можеш да впечатлиш. Освен ако не си сложиш трета цица. Такова решение би било сензация в медиите, но ще ви обрече на самота, защото е твърде екстравагантно, а българите все пак са доста консервативни.

Така че инвестицията в силикон е излишен и неоправдан разход.

В наши дни натуралната малка цица става все по-желана и непостижима като екологично чистата маруля.

Пропейте!

Въобще не е важно да можете да пеете. Един измърморен речитатив на фона на някакъв свален от интернет бийт, върши същата работа като парче, записано в скъпо студио с музика и текст от професионалисти.

Не харчете пари за клип!

Тези, дето правят клиповете, страшно са надули цените и ще ви вземат 5 бона за нещо, което не струва и 5 лева. После пък ще трябва да се разправяте с редакторите на така наречените музикални телевизии и да им доказвате, че сте произвели “стойностен” продукт. (А според тези телевизии стойностен продукт са неща като Лилана, така че няма да ви е лесно.)

Ако все пак държите вашия нов “хит” да бъде представен визуално, вземете една домашна камера и снимайте как правите секс с гаджето си. А на фон да върви вашия “хит”. След това пуснете видеото в интернет. Гарантирам ви, че тази ваша творба ще бъде гледана от стотици хиляди хора, които ще ви бъдат благодарни и с нетърпение и възбуда ще очакват следващия ви клип.

Запознайте се с някой телевизионен журналист!

По кабелните телевизии има десетки предавания, в които се обсъждат всякакви теми. Водещите на такива предавания често закъсват за събеседници и могат да ви канят да коментирате разни неща – от глобалното затопляне до бъдещето на тройната коалиция. Най-добре е, ако на тези интервюта изглеждате натурално тъпа.

Повечето журналисти обичат тъпотата на събеседниците си. Тя им дава измамното чувство, че са голяма работа и че знаят нещо повече от някого. Подклаждайте това чувство у интервюиращия и той ще ви бъде безкрайно благодарен.

Колкото по-тъпо отговаряте, толкова по-често ще ви канят.

Изчукайте се с някой репортер от светските издания!

Направете му покъртителна свирка, след което го заплашете, че ще разкажете всичко на жена му, ако всяка седмица не пуска поне две дописки за вас.

След това почнете редовно да го захранвате с новини. Новина е всичко – че сте се подстригала, че правите ремонт на банята си, че заминавате за една седмица с гаджето си в Кушадасъ, че на почивката в Кушадасъ сте се разделила с гаджето си, че почвате нова диета, че спирате диетата, че майка ви ви е пратила царска туршия и т.н.

Всяка дописка трябва да е придружена със снимка, за да не си викат читателите: “Тая пък коя беше?”

Бъдете съпричастни с “българската култура”!

Заразени от някакъв необясним социалистически порив, някои медии непременно настояват да отделят “минутки за българската култура” и за “духовното”. Под “духовното” в повечето случаи се разбира поредния комплексарски филм, заснет с държавни пари или поредната стихосбирка на някой “неразбран поет”. Той е “неразбран”, защото не разбира как така скучната му книжка му не може да се продаде в повече от 53 екземпляра, а “простаци” като Гришъм и Паулу Коелю правят по 10 хиляди тираж.

За да попаднете в културните рубрики, е достатъчно да посещавате редовно раздаването на наградите “Аскеер” и наградите на “ММ” и всякаквите други музикални награди, които се раздават до умопомрачение. С присъствието си там вие всъщност ще заявите съпричастност към българската култура. Ще демонстрирате убеждението си, че българското лайно мирише по-хубаво от американската пудра. И че Мария Илиева е по-добра от Мадона, а Елтън Джон е тъжен лебед в сравнение с Графа, ама пусти малък пазар български!

Заемете се с някаква благотворителна кауза!

Борбата против наркотиците, спина и глобалното затопляне са много банални. Ако искате да влезете в новините, трябва да си измислите някаква нова кауза. Най-добре е да издигнете глас в защита на ливадната червеношийка и да се съблечете гола пред Народния театър в подкрепа на този изчезващ вид. Голотата ви не само ще спечели много нови привърженици на екологията, но и ще ви гарантира снимка във всички ежедневници.

Чукайте се много или поне се хвалете, че го правите!

Медиите обичат разкрепостените жени и “пикантните” истории. Трябва обаче да преодолеете вродения си свян и смело да разказвате сексуалните си преживявания (или фантазии).

Колкото по-детайлно описвате сексуалните си актове, и колкото по-извратени са те, толкова по-голям ще е медийният интерес към вас.

Но никога не споменавайте имена! Най-добре е да започвате с изречението: “Много вълнуващ беше сексът ми с един мъж, чието име в момента не мога да спомена, защото той е публична личност…” И след това въведение, дайте простор на фантазията си и разкажете потресаващи неща, каквито не могат да се видят и в най-дръзките порнофилми.

Подарете нещо на Бойко Борисов!

Застанете някоя сутрин пред министерския съвет и изчакайте премиера да се появи на работа. А когато се появи, му направете някакъв малък трогателен подарък – плюшено мече или колекция от мидички, или тефтерче с розови сърчица.

Борисов е широко скроен човек, ще се зарадва на подаръка и вероятно ще се усмихне, може даже и да ви прегърне, а репортерите така или иначе са си там и ще ви снимат до усмивката му.

(от книгата “Няма смисъл”)