Чета какво пишат едни хора с претенции за нов морал по адрес на трагедията, сполетяла министър Московски.

Чета и ме е срам.

И не, не съм фен нито на кабинета, нито на политиките му, нито на министрите.

Но това точно днес няма никакво значение.

Ако това ни е новият морал, мерси.

Хора, които не могат да изпитат емпатия и състрадание са достойни само за едно - за съжаление.

А сега си задайте въпроса - имате ли двойни стандарти в състраданието си?

И ако отговорът е да...

То тогава знайте, че аз не съм от вашия отбор.

Крещете, викайте, маскирайте истерията като гражданска енергия, но забравете за мен.

Аз може да не ставам за нищо, може да съм пълен тъпанар, но поне мога да направя разликата между политически сблъсък и чисто човешко състрадание.

И когато загубя това си качество, ще знам, че няма никакъв смисъл да съществувам повече.

Съболезнования на човека Московски.

Не го познавам, никога не съм го виждал на живо дори.

Но знам едно.

Губил съм близки хора.

Тате издъхна в ръцете ми.

Да загубиш детето си е не просто ужасяващо.

Това е най-ужасното нещо, което може да се случи някому.

И предлагам на всички, които в безумното си озлобление започнаха да пишат гадости, да спрат за малко и да се засрамят.

Политическите битки са си политически битки.

Останалото е просто илюстрация на проядените ни и празни души...

От фейсбук