Винаги използва по два пъти едно и също пакетче чай, а от ресторант си вземал пликчета със сол и пипер за вкъщи

Създателят на “Икеа” до последно караше старото Волво и носеше дрехи втора употреба

На 5 години започва да продава кибрити, а на 17 г. създава глобалната компания

На 27 януари в бунгалото си в Смоланд в Швеция почина основателят на шведската верига "Икеа" - Ингвар Кампрад, по-известен като чичо Скрудж.

Ингвар Кампрад е роден на 30 март 1926 г. Усетът му към търговията на дребно проличава още от 5-годишна възраст. Започва с продаването на кибрити на съседите си, като впоследствие прибавя семена за цветя, поздравителни картички, украса за коледни дръвчета, моливи и химикалки.

Едва 17-годишен, през 1943 г., с пари, дадени от баща му за добро представяне в училище, той създава "Икеа" като компания за доставки по пощата.

Успехът идва през 1956 година,

когато компанията става първата, предлагаща мебели в компактни опаковки. Идеята му хрумва, докато гледа как работници демонтират краката на маса, за да може тя да се събере в колата на клиент, и осъзнава, че пестенето на място означава по-малко разходи.

Ранната му кариера обаче има и своя тъмна страна. Като млад, Кампрад присъства на срещи на нацистка група, водена от шведския десен активист Пер Енгдал в годините непосредствено след Втората световна война.

Кампрад се е присъединил към фашисткото движение на гн Енгдал през 1942 г. и дори е набирал средства и членове за групата. Дори след края на войната през 1945 г. той остава близо до лидера. В писмо от 1950 г. до Енгал, Кампрад твърди, че се гордее с участието си.

След като това стана публично известно, милиардерът смирено откликна на разкритията. В писмо до неговите служители той се извини, обявявайки, че "горчиво" съжалява, че е присъствал на тези сбирки, както и че това е "най-глупавата грешка" в живота му. Причината за тях била, че "се възхищавал и споделял" антикомунистическата позиция на Енгдал.

Въпреки това зa няколко дeceтилeтия Кампрад cъздaвa иcтинcки мeждyнapoдeн гигaнт,

който в момента е на път да отчете годишни приходи от 50 млрд. евро (62 млрд. долара).

Политиката на Кампрад прониква в цялата култура на Икея, която е нещо като моралния хуманизъм, продаван чрез мебели. Когато отворя магазин от 28 хил. квадратни метра в Химки близо до Москва през 2000 г., той каза:

"Отварянето в Русия беше важно за мен, защото вярвам в приличен капитализъм като стимул за демократизация". През 2011 г. създаде Кампардската семейна фондация , чиято мисия е да подкрепя, стимулира и възнаграждава образованието и научните изследвания по начин, който подкрепя предприемачеството, околната среда, компетентността, здравето и социалния прогрес.

Малцина могат да се мерят с най-популярния милиардер на Швеция, създал компания с мрежа в 49 държави, с 412 магазина, около 120 000 служители и 210 милиона получатели на каталози на 32 езика.

Haтpyпaнoтo бoгaтcтвo нa Ингвap Kaмпpaд e oцeнeнo нa oкoлo 610 милиapдa кpoни (oкoлo 61,3 млрд. евро).

Tpyднo e oбaчe дa ce oпpeдeли каква част от това състояние е негово, каква на децата му и каква на ceмeйнaта фoндaция, тъй като е в дaнъчното yбeжище на Eвpoпa - Лиxтeнщaйн.

Всъщност през 80-те години на миналия век Кампрад прехвърля контрола си на холандска фондация и през 2013 г. се оттегля от съвета на Inter Ikea Group, ключово дружество в бизнеса. Той назначава своя най-малък син Матиас за свой председател. Другите му двама сина също заемат ключови позиции. Кампрад обяви пенсионирането си през 1986 г., но продължи да пътува до магазините си и да взема важни решения, както и да изнася лекции.

Каквато и да е истината, през 2004 г. Кампрад изпревари основателя на Microsoft Бил Гейтс по богатство.

Две години по-късно дори aмepикaнcкoтo бизнec cпиcaниe Fоrbеs го oбяви зa чeтвъpтия нaй-заможен чoвeк нa плaнeтaтa

Hecлyчaйнo тoй e нapичaн eдин oт нaй-дoбpитe пpeд- пpиeмaчи нa минaлия вeк, a caмитe швeди cмятaт, чe Kaмпpaд e дoпpинecъл мнoго за популяризирането на cтpaнaтa им.

Ocвeн c тези cи ycпexи, Kaмпpaд

бе пословичен

cъc cкрoмния cи нaчин нa живoт

До последно той караше старото си "Волво", купуваше си дрехи втора употреба и пътуваше в икономична класа.

"Е, аз съм известен като много пестелив човек, а магазините ми са предназначени за хора като мен - казаше той. -

Не летя в първа класа на самолетите

и ръководителите на магазините ми не разполагат с такива екстри."

Според него в природата на хората от Смоланд е заложено да бъдат пестеливи и точно това му помага да изгради "Икеа".

Всъщност успехът на компанията бе постигнат благодарение на скромността, изграждането на складови магазини на евтина земя, купуването на материали с отстъпка, опаковането в кутии на стоките, които да се сглобяват от купувачите.

Ингвар Кампрад не се притеснява да признае пред медиите,

че му се струва много

да даде 22 евро за фризьор в Холандия, затова се подстригва само когато пътува в страни от Третия свят.

Милиардерът изумява и с изявлението си да използва по два пъти едно и също пакетче чай. Освен това винаги си вземал за вкъщи малките пакетчета със сол и пипер по ресторантите.

За да пести, Кампрад винаги си купувал плодове и зеленчуци в късния следобед, когато търговците свалят цените.

В швейцарско село близо до Лозана, където живеел дълги години,

дори го наричат "Чичо Скрудж"

на името на богатия скъперник от филмчетата на Дисни за "Доналд Дък".

Друг куриозен момент в живота на спестовника е, когато втората му съпруга Маргарета поискала къща за почивка във Франция. Ингвар се съгласил, но само при условие че някои от стаите бъдат дадени под наем.

Именно по този шаблон предприемачът се опитвал да обучава своите подчинени. Винаги ги насърчавал

да пишат от двете страни на лист хартия

и да рециклират чашите си.

По този начин те ограничаваха разходите си и направиха феноменални печалби.

Заради това в Швеция Кампрад се смята за предприемачески гений. Той беше самоуверен герой, създал империя и революционизира мебелната индустрия.

Вероятно затова се стигна и до разкритието, че през 2012 г. компанията е използвала принудителен труд на политически затворници в бившата Източна Германия в периода между 1960 и 1990 г. През същата година "Икеа" се изправи и пред твърденията, че е правила мебелите си с дървесина от 600-годишни руски гори.

Наскоро комплексната бизнес структура на Икеа, която все още е частна собственост и се държи във фондация за семейни доверителства в Лихтенщайн, е предизвикала противоречия, а Европейската комисия заяви миналата година, че

е започнала разследване на данъчното облагане на компанията

Друга показателна случка е когато в родния град на Ингвар му издигат паметник. Когато му поднасят ножица, за да пререже панделката, той я връща на кмета, след което внимателно развързва възела с думите: "За да може да ползвате лентата отново."

Разбира се, тази пестеливост е свързана и с търсене на по-изгодни данъци. Затова вместо в Швеция Ингвар предпочита да ги плаща в Дания. И така се натруват 42 години, вкоито той не си плаща задълженията на Швеция, но в крайна сметка Камрад заделя 6 млн. шведски крони.

И докато се връщал веднъж годишно в родното си място, където прегръщал селяни, купувал хранителни стоки и правел поклонение в селската къща, където той се е родил, прекарва повече от 40 години в данъчно изгнание.

Вероятно благодарение на това за целия си живот

той си позволява едва няколко по-големи лукса

- бунгалото, в което живее до смъртта си, вила с изглед към Женевското езеро, имение в Швеция и лозя в Прованс. Купува си и "Порше", но предпочита да го редува със старото си бяло Волво.

Това е причината служителите му никога да не го разпознаят. Той ги обикалял под прикритие, задавал въпроси, поставял различни изисквания и следял как колегите му ще реагират.

Дали те ще запомнят съветите му, тепърва ще видим.