Учени: 6500 дка са заболелите площи, ако продължава така, планината ще стане гола като през XIX век

Витоша загива заради множество зарази, коренови гъби, ликояди и съхнене на вековни дървета. Планината е на път да остане без дървета, каквато е била в края на XIX век.

За това алармираха учени пред "168 часа", разтревожени, че тенденциите вече са на границата да станат необратими.

Лесопатологичните обследвания показват, че засегнатите от корояда площи се разрастват. Но това съвсем не е единственият проблем. За съжаление дърветата продължават да съхнат заради високите температури и по-слабите валежи.

Паралелно с това с бързи темпове расте

заразяването с коренова гъба

"Ако не се вземат незабавни мерки, процесите ще станат необратими и може да се повтори трагедията от XIX век, когато Витоша е била гола планина", предупреди пред "168 часа" бившият директор на "Лесозащитна станция София" доц. Янчо Найденов.

Причините са няколко.

Първо, от 2004 г. иглолистните насаждения по ред причини съхнат. Тъй като не се вземат мерки, учените очакват все повече поразени площи. Част от проблема е, че все повече дървесните видове застаряват. Отделно големи площи смърчове са силно заразени с опасната коренова гъба.

Паралелно с това е известно, че този вид заедно с белия бор и мурата по северния склон на планината са засегнати от корояд.

Преди три години

заразени са били до 25% от стъблата, установяват учени от БАН и Лесотехническия университет, но днес те са много повече.

Това е причината да започнат да се развиват различни болести по дърветата, а други направо да съхнат.

"Това поставя под въпрос оцеляването и запазването на смърча", коментира Янчо Найденов. За беда вече са засегнати и мурите, на много от които короните са напълно сухи.

Второ, наред с масовото му съхнене бързо се влошава здравословното състояние и на белия бор. Учените констатират, че той е

нападнат от голям ликояд, който бързо се размножава.

Трето, след урагана от 2001 г. в резервата „Бистришко бранище”, последиците от него са ужасяващи. Но още по-ужасяващи са мерките, които се вземат след това. Бедствието е през май, а през юли е сформирана комисия. В нея влизат учени от БАН, от Лесозащитната станция, от Държавното горско стопанство, поканени са еколози като Тома Белев, Андрей Ковачев, Петър Янков от Дружеството за защита на птиците и др.

На срещата проф. Георги Цанков от БАН, позовавайки се на дългия си опит, препоръчва незабавно изваждане на падналата дървесина. Аргументът му е, че заразите ще атакуват и здравите дървета.

Професорът очевидно е бил прав,

тъй като подобни бедствия е имало и през 1964 г. в местността Парангалица и във Ветровала - Офелиите на Витоша. Тогава дървесината е изнесена по най-бързия начин и гората е възстановена.

Идеята на професора обаче е пренебрегната и е предложено дървесината да се обели и изобщо да не се изнася. Лансирана е още една теза -

да не се прави нищо, тъй като природата може сама да се справи. Намесва се и Морис Уотърхаус от Кралското дружество за защита на птиците, който посочва, че засегнатата площ е доста малка и ситуацията не е бедствена. От неправителствените организации го подкрепят.

Започва спор между тях и учените от БАН, Държавното горско стопанство и Янчо Найденов.

На следващо заседание опозиционно настроеният професор не е поканен, така еколозите лесно печелилят на своя страна и научната общност. С решението им не са съгласни единствено Янчо Найденов и колегата му Георги Христосков.

Днес

резултатът от всичко това се вижда

и той е повече от трагичен.

За съжаление Морис Уотърхаус вече няма как да бъде попитан защо тогава се е намесил, без да има достатъчно знания и опит в управлението на горите.

Част от еколозите оправдават решението с аргумента, че

в някои случаи природата сама се възстановява

"Не е редно да поставяме под общ знаменател всички еколози - казва Найденов. - Някои имат искрено желание да помогнат, но други търсят предимно личната изгода."

Всъщност този спор нямаше да има никакво значение, ако фактите днес не бяха кошмарни. Ако през 2001 г. унищожените гори са били 620 дка, 7 години по-късно те са седем пъти повече и заразените дървета са 4 хил. дка, установява мониторинг. Най-трагична е ситуацията със смърчовите гори. Над 80% от тях са нападнати от коренова гъба и корояд.

Проучване през 2013 г. показва, че само в резервата “Бистришко бранище” засегнатите площи са над 5500 дка, но това съвсем не е единственият проблем. По-лошото е, че с бързи темпове

дървесните

болести се разпространяват

из цялата планина

- в района на хижа “Алеко” и Меча поляна са поразени над 500 дка плюс още 500 около Офелиите и Ветровала. Така общо заразени са над 6500 дка.

Учени се опасяват, че ако броят им продължи да расте в подобна геометрична прогресия, от планината много скоро няма да остане нищо. 

Какво е решението на проблема според експертите, четете в хартиеното издание.