Програма анализира данните на ООН за бежанците и роднинските им връзки 

Започнал да обучава изкуствения интелект с мейлите на Хилари Клинтън и измамниците от "Енрон"

Помните ли филма "Орлово око" или "Умирай трудно" 4, където специални компютърни програми следят кой къде е, какво си купува и какво прави?

Нещо подобно създаде и българинът Константин Бояджиев, който има водеща роля в създаването на софтуер за глобално проследяване и детектиране на рискове. От изобретението му вече се възползват големите агенции по сигурност, правителствени, данъчни служби и банките с клонове по цял свят. Той отказва да разкрие имената им заради клаузи в договорите си с тях.

Програмата му анализира абсолютно всички комуникации на дадено лице - дали използва кодови думи, живее ли извън стандарта си, кога укрива или пере доходи, поведението му предизвиква ли подозрителни аномалии, дали не е в мрежа с радикални терористи и др.

Константин Бояджиев е роден в САЩ. У нас завършва само средното си образование, след което отново

заминава за Америка да учи

в университет и вече общо 31 години е там. Работи в редица водещи фирми – "Артър Андерсън", "Джей Пи Морган", Keй Би Си, Accenture, ръководейки екипите за управление на риска.

В момента оглавява екип за фирмен риск, измами и несъответствия на глобална компания, класирана от "Форчън" сред 500-те най-големи в света. Българинът отговаря освен за САЩ и за цяла Северна Америка.

Екипът му успява да интегрира всички комуникации (електронна поща, разговори чрез чатове, социални медии и др.) да се следят и анализират от суперкомпютри с изкуствен интелект. Сега предстои последната фаза на проекта – когато

ще се

обработват и телефонни гласови разговори,

а умните машини ще следят за определени ключови думи, кодови изрази, преобладаващи емоции и др.

“При гласовите комуникации е по-трудно заради различните акценти, диалекти, езици, но вярвам, че ще се справим”, разказва пред "168 часа" Бояджиев.

Съвсем логично първи от иновативната разработка се възползваха големите агенции по сигурността и глобалните финансови институции.

"По обясними причини имаме клаузи в договорите да не разкриваме имената на нашите клиенти", казва Бояджиев. Но е публичен факт, че ЦРУ, ФБР и Агенцията по национална сигурност на САЩ влагат много средства в този тип прогресивни разработки. Често те са и основният инвеститор в стартъпи от Силиконовата долина, развиващи спецтехнологии.

Фирмата, в която работи Бояджиев, също не прави изключение и дава своята дан в борбата с пране на нелегални доходи, организирана престъпност и тероризма. Компанията

сътрудничи безвъзмездно

с ООН,

помагайки в обработката на данни (примерно биометрични) на бежанците.

„За да се анализира потенциалният риск, е необходимо да се проследят роднинските и приятелските връзки - обяснява Константин. - Правим нещо като карта на социалната мрежа на всеки. Така, ако някой се радикализира, много бързо може да се установи над какъв кръг хора може да влияе, къде може да търси съдействие, да се укрие и т.н."

Софтуерът може да помогне при разкриването на нелегални мрежи и организирана престъпност, както и типажи като Осама бен Ладен, който години наред бе недосегаем за службите.

"Причината да го открият толкова трудно е, че той използваше много куриери, а никой от тях не знаеше кой всъщност е поръчителят – казва Бояджиев. – Софтуерът е конструиран така, че чрез сложен анализ откриваме тъканта, която свързва отделните персони.

Обособяват

се мрежи,

виждат се пресечните точки и коя е централната фигура, към която водят всички нишки."

Проблем пред борбата с терористите е и че те използват специални апове от типа на вайбър, които са криптирани, а службите за сигурност не разполагат с шифрите.

"Други пращат съобщения и снимки през апликации, които след една минута се изтриват", казва Бояджиев.

Затова все повече ще се разчита на суперкомпютрите да “заловят” тези светкавични комуникации и да сигнализират службите.

Освен агенциите по сигурността, данъчните служби също се възползват от иновативните прийоми, за да разкриват кои укриват доходи, кои избягват плащането на данъци, кой е свързан с хора от организираната престъпност и пере или узаконява неправомерни приходи и и др.

Софтуерът може да следи всички комуникации,

включително в социалната мрежа. Това е един от начините да се детектират хората, които се правят на социалнослаби пред държавата, а същевременно си организират скъпи воаяжи, парадират с луксозни коли, ресторанти, договарят сложни схеми и сделки с цел избягване на данъци и др. 

"Програмата най-общо разполага със способност да следи дали поведението на човек предизвиква

аномалия

- колко често пътува, къде, с каква цел – разказва Константин. - Сами по себе си тези данни не дават нужната информация, но когато се свържат всички точки, пъзелът обикновено се сглобява и се получава доста точна представа какво става."

Неслучайно най-големите клиенти на Бояджиев са мегабанките с развита клонова мрежа из цял свят. Причината е, че от един момент регулаторните власти започнаха да им налагат милиардни глоби за това, че са допуснали неправомерни схеми с пране на пари. За последно само една от най-големите глобални финансови институции отнесе санкция от 1,9 млрд. долара, че не е имала достатъчно добра програма за детектиране на риска, за да предотврати пералнята.

Тъй като за централите е трудно да следят какво правят стотиците поделения в цял свят и кой служител в какви схеми влиза, те се ориентираха към машините със суперинтелект. "В САЩ основните ни клиенти са от финансовата индустрия – казва Константин. - И колкото са по-големи, толкова повече проблеми имат, защото многобройните служители означават

по-големи рискове

сред тях да има черни овци."

Любопитното е, че постъпвайки на работа в банкoвата индустрия, на служителите им е известно, че комуникациите им ще бъдат следени.

"Въпреки че много добре знаят това, някои продължават своята игра на котка и мишка", допълва риск мениджърът.

Като цяло черните овци много често припечелват с пране на пари, чрез неправомерно търгуване или манипулиране на пазарни стойности. В тези случаи банката

трудно може да открие нишката,

която свързва множество подставени компании или хора, които заговорничат един с друг. По принцип тези паяжини от структури са трудни за разгадаване от обикновен човек, но не и за суперкомпютрите. Понякога служители създават група, включително за манипулиране на ЛИБОР.

Индексът зависи от котировките на 16 банки и определя какви ще са лихвите по заемите.

Преди три години дилърите на няколко от тези банки, котиращи индекса, без знанието на централите си, се споразумяват на каква стойност в края на деня ще затвори фиксингът.

„Знаейки това те

заемат позиции,

които им гарантират безрискова печалба - обяснява Константин. - Регулаторните власти обаче разкриха схемата, макар и след време и представиха имейлите, които тези дилъри са си писали помежду си. В случая интересното е, че те спират да наричат индекса ЛИБОР и минават на кодови названия с цел да прикрият деянаията си, защото знаят, че мейлите им се следят.“

Шифърът е такъв, че непосветен трудно може да се досети какво всъщност имат предвид. Използват факта, че при много полети се събират "точки", и затова си пишат на кого колко са му необходими. Примерно “трябва

да си купя билет за Амстердам,

но не ми достигат 12,5 точки”, давайки си таен знак как да се манипулира ЛИБОР-а.

„Това например е сигнал да се намали индекса – обяснява Константин. – В случая машините хващат аномалията, защото дилърите са банкови търговци и няма логика да дискутират подобнa тематика.“

По този повод мегабанката Ю Би Ес отнесе глоба от 1,5 млрд. долара, а “Рабо” – около 1 млрд.

Софтуерът е така разработен, че прави детайлен анализ и на емоционалното състояние на финансистите.

Банките проявяват интерес към умните машини и по още една причина. Съвсем неотдавна “Джей Пи Морган” бе ужилена от дилъра си Бруно Иксел, който загуби милиарди долари на пазара при неправомерно търгуване на кредитни индекси.

Затова софтуерът ежедневно следи търговията - дали трейдърът често превишава лимитите, какъв риск е поел днес в сравнение с преди,

какъв е рискът

на останалите му колеги и "връстници" в клоновете на банката по света.

Паралелно с данните от имейлите, есемесите, чатовете, аудио- и гласовите пощи телефонните разговори също се записват. Към това софтуерът анализира данни и от досиетата в отдел "Кадри". 

Как протича обучението на изкуствения интелект, четете в хартиеното издание.