Юристи: Реалистично да се искат тези пари като обезщетение на всеки наследник

Роднините на жертвите на шесторното убийство в Нови Искър могат да получат сериозни обезщетения, твърдят известни юристи пред "168 часа".

Причината е в бездействието на органите по залавянето на издирвания в продължение на цели 8 години Росен Ангелов. Въпреки че евентуалните дела ще бъдат сложни, реалистичната сума, която всеки от наследниците може да поиска, е между 50 000 и 100 хил. лева

При това светкавичните действия на специализираните служби след трагедията - бързото разкриване на извършителя на кървавото престъпление, което потресе страната, няма да попречат на исковете за компенсация.

Така, ако си потърсят правата в съда, наследниците на разстреляните Кети, Неделчо, Нанси, Георги, Еленка и Боби могат

да осъдят държавата общо за над 1 млн. лева

"Да, биха могли - категоричен е адвокат Михаил Екимджиев в отговор на въпрос на "168 часа" по казуса. - Правното основание е член 1, алинея 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Според този текст държавата в лицето на всички публични институции отговаря за неправомерни актове, действия и бездействия на администрацията. В случая е налице парекселанс неправомерно бездействие на МВР или на специализираните служби на МВР, които отговарят за обявените за издирване лица, какъвто е и Росен Ангелов.

За всички нас е ясно, че за да не бъде намерен в продължение на 8 години този човек, който практически не се е крил, той не е бил търсен. Така че има реални шансове при подобен иск съдът да приеме, че е налице, първо, неправомерно бездействие от страна на съответната полицейска структура, и второ, че в резултат на това полицейско бездействие се е стигнало до шесторно убийство, и да присъди обезщетения на наследниците."

Разбира се, подобна съдебна битка по действащото у нас законодателство няма да бъде лесна, предупреждава адвокат Екимджиев.

Причината е, че има съдебни състави, които в такива казуси прилагат непосилен за ищците доказателствен стандарт -

да докажат пряка причинно-следствена връзка

между бездействието на администрацията, в случая МВР, и настъпилите вреди. Казано по друг начин, някои съдии и съдилища изискват от ищците да докажат с абсолютна сигурност, на 100%, че ако Росен Ангелов е търсен, е щял да бъде намерен и нямаше да се стигне до убийствата.

Така че в конкретния случай всичко зависи от подхода на съда. Все пак според юриста, ако се приложат разум и един доказателствен стандарт над рамките на обоснованото съмнение, вината на държавните органи може да се докаже.

В същото време, макар съдебната практика у нас да не е много богата на сходни случаи, може да се намерят подобни прецеденти.

"Между другото имаме подобен казус - коментира в тази връзка Екимджиев. - Поводът беше бягството на един от убийците на Стоян Балтов в Студентски град.

Искът беше срещу прокуратурата,

защото тя не беше привела своевременно в изпълнение осъдителната присъда и това беше дало възможност на извършителя да се укрие и да напусне страната. Ние твърдяхме, че това бягство е в резултат на неправомерното действие - забавяне на прокуратурата, заради което се е стигнало до осуетяване на наказателната репресия, на наказването на един вече разкрит, доказан извършител или съучастник на убийството. Така на първа инстанция се присъди едно сериозно обезщетение от порядъка на 50-60 хил. лева на близките - майката и брата на Балтов, като се включи и отговорност точно за този пропуск. По-горните инстанции обаче, някак си смесиха два проблема - отговорността за изпускането на убиеца и продължителността на самото наказателно дело, което си беше самостоятелен елемент. И в края на краищата, ако не се лъжа, остана едно обезщетение от 10 хил. лева плюс лихви, което е потвърдено от ВАС, но така и не стана ясно окончателното обезщетение за кое от тези две неща се присъжда."

Още повече че

делото за Балтов

е било по

сходна логика

Единствената разлика е, че то е водено по член 2 от ЗОДОВ, защото в случая отговорността е била на прокуратурата, а сега мож еда се заведе по член 1 - за отговорност на администрацията в лицето на МВР.

Но така или иначе първо в делото за обезщетение на близките на жертвите в Нови Искър трябва да се опита това вътрешноправно средство и ако то се окаже неефикасно тогава, в зависимост от мотивите на съда у нас, може да се отиде и в Страсбург.

Сравнително по-трудно, обаче, ще бъде на близките на убитата Кети Кюхова, тъй като тя, въпреки че е била наясно, че зловещият й приятел е издирван за криминалното си минало,

не е съобщила на полицията за него, смята юристът.

От правна гледна точка проблемът е, че престъплението не може да бъде унифицирано. От една страна, всички са умъртвени по един и същи начин, но в евентуални съдебни процеси се изследват и други въпроси, възрастта на убитите, колко близки с убитите са техните наследници или дали са били издържани от жертвите. А също дали някой от убитите с поведението си не е съпричинил - примерно Кети Кюхова или майка й, които са знаели, че той е издирван, а не са сигнализирали полицията.

"Очевидно при нейните наследници претенцията, макар и необорима, ще бъде по-малка, но останалите спокойно биха могли да претендират за между 50 000 и 100 хил. лева на наследник - казва по този повод Екимджиев - От друга страна, когато става дума за морални вреди, а в случая говорим само за тях, член 52 от Закона за задълженията и договорите казва, че те се определят по справедливост - разбирате колко субективен е този критерий. За един съдия това може да са 200-300 хил. лева, а за друг да са 20-30 хил., като наистина се намесват много фактори".

Малко по-скептичен по въпроса с евентуалните компенсации за близките на убитите е адв. Марин Марковски. Все пак известният защитник по наказателни дела е на мнение, че наследниците

имат шанс да

получат обезщетение,

но на друго основание - единствено по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП).

"Действията на полицията в случая бяха светкавични, бих казал фантастични, и фактът, че толкова бързо намериха убиеца, който се беше самоубил, не предполага да се търси отговорност от нея. А това, че в миналото Росен Ангелов е бил търсен в продължение на 8 години, няма преки последици за престъплението. Трябва да е налице пряка причинна връзка и затова такъв иск няма да издържи в съда. В случая не се завежда дело по ЗОДОВ, тъй като има специален закон, който е приложим и по него близките могат да получат компенсация до 10 хил. лева. По същия закон за преживените психологически травми те имат възможност да ползват и безплатна помощ от психолог", коментира адв. Марковски.

Независимо от разликата в мненията, явно има законово основание, както и реалистични шансове близките на жертвите да получат поне някаква компенсация за преживения ужас. Ключът е доколко такава теза ще се приеме в съда. Първо трябва да се докаже, че Росен Ангелов не е търсен според нормативите и изискванията, и на второ място, че това е в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на жертвите.

При евентуални искове ще се изследва и какво е правила полицията. Разбира се, последната дума ще бъде на съда, но всички знаем, че тя не е търсила ефикасно, защото в противен случай безпрецедентното масово убийство можеше да бъде избегнато.