Полицаите и БАН получиха по-високи заплати, еколозите и общинските болници продължават с протестите

Бизнесът и синдикатите скочиха срещу увеличения промишлен ток

БСП недоволна от поскъпването на водата

Европредседателството стана най-удобният претекст, за да се вземат пари от правителството. Властта е изправена пред мексиканска вълна от протести, които да покажат България в най-негативна светлина или да принудят МС да финансира щедро различни сфери.

Ако кабинетът не отпусне исканите средства, европейските представители от 27 държави, които са прочели по западните медии, че сме корумпирана страна, ще я видят и като нестабилна и хаотична.

Като капак на всичко стартът на европредседателството вече е помрачен от шесторното убийство в Нови Искър на Нова година и от показния разстрел на бизнесмена Петър Христов в София на 8 януари.

Протести ескалират всеки ден, планирани

отдавна за точно

този момент,

в който страната ни ще поеме председателството на Съвета на Европейския съюз на 11 януари.

Дори хората от професията, призвана да пази страната от безредици - полицаите, заплашиха да излязат на улицата, ако заплатите им не бъдат увеличени с 15% и не бъде приет нов закон за МВР. Синдикалната федерация на служителите във ведомството обяви драстични мерки - че делегациите ще бъдат причаквани почти веднага след летището - на кръстовището между бул. "Цариградско шосе" и бул. "Брюксел", на възловия Орлов мост, както и пред Народния театър, където е церемонията по откриване на българското европредседателство. Отделно билбордовете ще продължат да информират гостите на английски език, че полицаите у нас получават основна заплата от 340 евро, макар че през нощта тези надписи бяха свалени неизвестно от кого.

Ако сметнем увеличение с 15% на 22 465 полицаи в страната по тази сума, означава, че бюджетът за 2018 г. трябва

да предвиди още 27,5 млн. лв. за новите им възнаграждения.

Със сигурност има хора с по-високи заплати, така че ще бъдат необходими повече пари.

Освен заканите на униформените вече дни наред в София има протести и срещу решението на правителството за промени в устройствения план на парк "Пирин" и да пусне втори лифт в Банско. Преди Нова година кабинетът прие поправки в плана за управление на природния парк, според които в него се разрешава ново строителство. По думите на министъра на околната среда и водите Нено Димов не се предвиждат нови хотели, а само спортни съоръжения.

Главното от тях е втората кабинкова линия. Въпреки уверенията му промяната в плана на Пирин предизвика бурна реакция от страна на еколозите, че така планината ще бъде замърсена, а животинските видове - заплашени да изчезнат. Шествия и протести бяха организирани от природозащитниците в 10 града в страната. В същото време на контрапротест срещу зеления рекет излязоха от сдружение "Бъдеще за община Банско".

"Еколозите искат да докажат, че е ненужна втора въжена линия, за да може определени фондации да получат 18 млн. евро, за да броят патици и лалугери и всякакви други животни", коментира представител на правителството.

Зелените започнаха и протести срещу мръсния въздух, изгарянето на гуми и опасни отпадъци в София. Неслучайно всички протести са концентрирани главно в столицата, където ще се провеждат събитията по европредседателството.

Еколози поискаха и засилен денонощен контрол срещу

изгарянето на отпадъци и опасни за здравето материали

Общината реши да отговори с отваряне на пунктове за събиране на използвани гуми в дадени квартали.

Някои от протестите звучат абсурдно - като този, в който външни хора за БНТ се обявиха против назначаването на Емил Кошлуков за програмен директор в телевизията.

БСП също се включи в цялостната палитра на протести. Нейните бяха срещу повишението на цената на водата. И макар да бяха само в един декемврийски ден, червените се заканиха да продължат с недоволството си.

"Категорично се противопоставяме на това увеличение на цената на водата. То не е аргументирано, нито ръстът на инфлацията е толкова", заяви лидерката Корнелия Нинова."Категорично се противопоставяме на това увеличение на цената на водата. То не е аргументирано, нито ръстът на инфлацията е толкова", заяви лидерката Корнелия Нинова.

Бизнесът и синдикатите не закъсняха и те. Мотивът им да излязат срещу правителството е поскъпването на промишления ток.

"Направихме среща в Министерството на енергетиката, в която участваха и лидерите и на работодателските, и на синдикалните организации и ясно заявихме, че ако не се нормализира ситуацията, което означава да се промени начинът на работа на електроенергийната борса и да се увеличи предлагането на електроенергия, ще протестираме", обясни пред БНР Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал.

Според него цените на производител на електроенергия са нараснали с по-малко от 5%, а в същото време бизнесът трябвало да плаща с 50% повече. "Разликата очевидно е спекула", добави Велев.

Опасенията на експертите са, че увеличението на тока за индустрията ще доведе и повишаване на всички цени за крайния потребител от първа необходимост - храна и облекло.

Следващата сфера, в която заплашват правителството с протести, ако не им се отпуснат пари, са общинските болници. Най-малко 12 били заплашени от фалит, защото харчели повече, отколкото получавали като приходи. Те наистина са в окаяно състояние от години, но желанието им да се включат във вълната от недоволство вероятно пак е заради старта на европредседателството.

От всички, решили да получат повече финансиране заради скупчаването на представители на евроинституциите у нас, най-лесно приключи проблемът с БАН. Правителството отпусна на учените два пъти по 15 млн. лв. и подготвените протести бяха спрени в зародиш. В интерес на истината академията беше единствената, която постави само искания за увеличен бюджет пред властта.

Също така бързо се реши и въпросът със сградата на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководството на най-старото висше учебно заведение се отказа да се включи в хора на протестиращите.