Мистериозната смърт на немеца осуетява плановете за смесена икономическа система, срещу която бил Горбачов

С баварския премиер кроят таен план за Обединени европейски щати

Още през 1988 г. Тодор Живков е виждал България като част от Обединена Европа и е прогнозирал падането на Берлинската стена. Това сподели пред "168 часа" преводачът Тошко Тошков, единствен очевидец на разговорите на бившия Първи с баварския премиер Франц Йозеф Щраус. С Тошков ни свърза покойният вече политически съветник на Живков - Костадин Чакъров. Шест дни преди да почине той разкри пред вестника, че е имало заговора срещу бившия Първи, организиран от Москва с помощта на Андрей Луканов и Петър Младенов.

През 80-те лидерът на БКП вече знае, че социалистическата система трябва да се трансформира в смесена - целта му била максимално да се доближи до немската и японската икономическа система.

Горбачов е против

Концепцията му е да ускори края на комунизма. Затова на няколко пъти

разпорежда на Живков да прекрати сътрудничеството си със западни фирми, но бившият Първи така и не се съобразява с препоръката.

Напротив, с Щраус правят всичко възможно, за да създадат преки контакти между немските концерни и големите български заводи.

Случайно или не след последната им среща Щраус умира при мистериозни, неизяснени и до днес обстоятелства. А Живков на свой ред иска да си подаде оставката, но Политбюро не я приема. Молят го да остане, разкри Чакъров пред "168 часа" в материал, публикуван в миналия брой. Според него причината е, че от Кремъл са настояли в София да се организира официален преврат - уж демократичните сили в БКП са победили и Живков да бъде обвинен за всичко.

Обяснението за този внезапен обрат вероятно е в

последната фатална среща между Живков и Щраус

В края на лятото на 1988 г. двамата провеждат дискретни разговори в една от ловните хижи в България.

Щраус отново развива концепцията си за Обединени европейски щати. На тази тема той вече е издал книга, в която е изброил предимствата на идеята си. В нея, а и във всичките си разговори той подчертава, че източните и западните страни могат да изградят едно ново проспериращо общество, съчетаващо

предимствата на социализма и капитализма

"Задълбочени разговори не са водили, но и Живков поддържаше тази теза", казва пред "168 часа" преводачът Тошков. Той е бил единственият очевидец на тази среща, тъй като и Живков, и баварският премиер са му имали пълно доверие.

"Когато Щраус говореше за обединяване на европейските страни и сближването им, между него и Живков имаше взаимно разбиране, но до подробни обсъждания и планове не са стигали", уточнява Тошков.

Според него баварският премиер смятал, че България има водещо място в този проект като една от най-стабилните социалистически страни.

"По начало Живков поддържаше идеята за европейско сътрудничество и сближаване, за Обединени европейски щати - казва Тошков. - Винаги когато Щраус говореше по тези въпроси, той срещаше разбиране у Живков, който казваше, че това е бъдещето на Европа."

Освен този грандиозен проект, Щраус и Живков обсъждали и предстоящите промени на Изток и падането на Берлинската стена. Интересното е, че и

двамата са

били наясно с катаклизмите

година преди това

"Тодор Живков му каза: "Ние сме в много близки отношения с ГДР, членове сме на Варшавския договор, на СИВ, но знам, че от източната, и от западната част на Германия са германци. Историята ще покаже кога тези хора ще се съберат и ще заживеят отново заедно. Това е въпрос на историческо развитие и аз съм убеден, че ще дойде ден, когато Германия ще бъде една държава. На каква основа ще стане това, животът ще покаже."

Щраус дал знак, че е наясно с предстоящите промени.

"При последното му посещение през 1988 г. се създаде такава ситуация, че на вишката останахме само двамата с Щраус. Тогава той ми каза: "Сега се очакват събития в Чехословакия."

"Тогава никой не е очаквал подобни неща, но той каза, че

има информация от достоверни източници Очевидно в Западна Германия са били наясно какво предстои," обясни Тошков.

Вероятно затова Щраус и Живков са планирали едно по-различно бъдеще за Изтока в сравнение с подготвяното от Горбачов.

Баварецът и българинът били убедени, че най-добрият вариант е да се създаде микс между двете системи - социализъм и капитализъм. Още повече по това време в Европа вече масово се налагала

концепцията

за социалната

държава

В обкръжението на Живков дори се майтапели, че в това отношение някои западни страни вече ни изпреварват.

Този подход със сигурност е щял да провали грандиозните планове на Кремъл за тотален крах на социализма.

"Горбачов обвиняваше Живков, че иска да създаде от България малка Западна Германия или Япония, въпреки че той никога не е заигравал на антисъветска вълна", твърди Тошков.

Независимо от това в Москва до последно подозират Живков в задкулисни игри.

"Причината е, че той отстояваше линията си и искаше да извлече от всички страни максималните ползи за България - дали ще е от Западна Германия, Франция или СССР, за него нямаше значение - спомня си Тошков.

- Живков често казваше, че сме верни приятели на Съветския съюз , но

това не ни пречи да развиваме отношенията

си със Западна Германия

и да имаме партньорски отношеня с всички страни по света."

Щраус подкрепял Живков и също търсел всякакви възможности да засили икономич

ските контакти между Изтока и Запада. Стигнал дотам, че в най-критичния момент за ГДР съдействал Западна Германия да й отпусне заем от 1 млрд. марки.

"Направи го, когато никой друг не искаше да им помогне", спомня си Тошков. В този период политиката на Горбачов е да поръчва огромни количества стоки в Източна Европа, които да не им се плащат. България е завлечена с над 1 млрд. долара само по линия на военнопромишления комплекс.

Очевидно последният съветски лидер е искал да фалира соцстраните, а Щраус, който ги подпомагал с финансиране и проекти, му пречел. Неслучайно по-късно Горбачов ще каже, че през цялото време е работел за краха на социализма.

Интересното е, че след тази последна среща между Щраус и Живков

съдбата им коренно

се променя

Баварецът се качва на самолета си и неизвестно защо решава да го управлява сам. Дотогава той винаги влиза в кабината с втори пилот, за всеки случай. Дали нещо се е случило с този копилот или всичко е било организирано така, че той да не може да се качи на борда, не е ясно. Факт е, че Щраус заминава сам.

Случайно или не на 11 хил. метра машината се разхерметизира. Щраус е опитен летец, но не успява да си постави кислородната маска, а самолетът бързо губи височина. Моментът е инфарктен, защото

машината лети право

към земята

Накрая, когато остават едва 3 хил. метра до сблъсъка, Щраус успява да си сложи маската и да предотврати катастрофата. Овладял самолета, той благополучно каца в Мюнхен.

Седмица по-късно отива на лов с хеликоптер, но когато слиза от него, пада и започва да повръща. Личният му доктор българинът Валентин Аргиров в този момент не е с него, тъй като е някъде в провинцията на почивка.

Щраус е откаран в най-близката болница, но там никой не знае, че той страда от латентен диабет. Правят му изкуствено дишане, при което му счупват голяма част от ребрата. Когато личният му лекар пристига, Щраус изживява последните си мигове.

По-късно става ясно, че причината за всичко е, че не се е възстановил след инцидента с разхерметизирането на самолета

"Не само аз, много хора имаха подозрения, че това не е случайно",  казва Тошков. 

Имало ли е външна намеса при инцидента, четете в хартиеното издание.