Впечатляващото ново датиране на Божи гроб съвсем не е единственият случай, когато официалната археология е принудена да коригира смятани за отдавна доказани научни становища в полза на християнската традиция.

Още със самото си създаване през ХIХ век младата наука взема на прицел библейските предания и бърза да ги обяви за недостоверни. В началото исторически събития, личности, както и дори цели народи, царства и царе, описани в Свещеното писание, се смятат за плод на фантазията на неговите автори. Първите археолози, които изследват Близкия изток, идват от най-напредналите за времето си страни и са със самочувствието на

учени, които

не се доверяват

на религията

От друга страна, те имат донякъде оправдание и в разпространените представи на времето. За един ерудит, идващ от Лондон, Париж или Берлин, е било трудно да възприеме мащабите. За тях описаните понякога като грандиозни библейски събития не са оставили големи следи, а древните еврейски царства Израил и Юдея, с техните царе и личности, според тогавашните представи са изглеждали прекалено незначителни

През ХIІХ и началото на ХХ век антисемитски настроени немски рационалисти отричат авторитета на Библията. Те твърдят, че е неисторична и всъщност няма надеждна основа. Според тях тя съдържа еврейски митове и фолклор, и то измислени векове след описаните събития. Следователно и известни библейски персонажи като Ной, Аврам, Йосиф, Моисей, Давид, Соломон и дори Исус Христос не са съществували реално.

По обясними причини най-атакувани от критиците са книгите от Стария завет.

Така известният британски философ Бертран Ръсел в своята история на западната философия, издадена през 1945 г. обобщава: "Ранната история на израилтяните не може да бъде потвърдена от никакъв източник извън Стария завет и е невъзможно да се знае в какъв момент тя престава да бъде чисто легендарна."

Подобно на него още множество учени понижават Библията до нивото на митология в поетична форма. Но през годините се събират много доказателства, които говорят точно обратното - че описаното в Светото писание е точна история.

Всъщност в най-ранния стадий на развитието си археологията се занимава предимно с изнасянето на древни артефакти, останали от стари цивилизации. В това отношение тя малко се отличава от хилядите крадци, религиозни поклонници и завоевателни армии. Неслучайно едно от най-големите открития - Розетския камък, благодарение на който Шамполион разкрива тайната на египетските йероглифи, става по време на военната експедиция на Наполеон в Египет през 1799 г.

И все пак към края на XIX в. започнало систематично проучване на Близкия изток и Северна Африка, а именно в този географски регион се намират земите и народите, описани в Стария и Новия завет.

Фактите са невероятни.

Постепенно става ясно, че достоверността на библейските текстове се подкрепя от много фактори. Така например след разчитането на египетските йероглифи става известно, че някои от египетски титли - например началник на охраната, началник на хлебарите, споменати в Битие във връзка с историята за Йосиф, са предадени с точното им значение, както са били употребявани в древността в делтата на Нил. Дори наименованието на фараона като "син на боговете" има връзка с неприемането от Йосиф на това богохулство - че египетският цар е превъплъщение на бога на слънцето Ра. Фараоновата къща (двореца) и владетелят на целия Египет (Битие 45:8) също свидетелстват за историчността на повествованието.

Назначението на Йосиф като везир или главен министър в египетския двор е много подобно на други такива церемонии, за които свидетелстват папирусите. Новото му име е Зафнат-Панеа, което на египетски означава "пазител на света"

или "пазител на живота".

Законите на Мойсей са написани от човек, израсъл в двореца на фараона, и са много по-добър от други подобни древни кодекси, като този на вавилонския цар Хамураби или този на Ешмуна, открит близо до съвременния Багдад.

Всъщност отначало изявени учени отричали дори книгите на Мойсей под предлог, че по времето, когато би трябвало да ги е написал, още не е имало писменост и те са създадени най-вероятно през V век преди Христа.

Впоследствие археолози са открили многобройни артефакти с надписи, създадени даже преди 24 века, тоест преди библейския потоп. Подобни находки са открити в Египет, Месопотамия и Сирия и показват, че писането е било обичайно стотици години преди Мойсей.

Дешифрирането на Бехистунския надпис през ХIХ век е едно от най-забележителните археологически постижения и същевременно е жизненоважно за разбирането на древните писания. Всъщност именно с него започва поредица от археологически открития, които

потвърждават историческата

точност на Библията

Надписът, подобен на билборд с размерите на половин футболно игрище, се намира на скала в планините Загрос в Западен Иран. Той се намира по пътя, свързващ древните столици на царствата на Вавилон и Мидия.

Става дума за триезичен клинописен текст - староперсийски, еламски и вавилонски.

Надписът датира от 516 г. пр. Хр., а през 1835 г. сър Хенри Роулинсън копира и започва да дешифрира текста, като завършва персийския превод през 1846 г. Наскоро след това той и други учени успяват да преведат вавилонската и еламитската части.

В крайна сметка благодарение на него започват поредица от впечатляващи открития - разчитането на 22 000 глинени плочки в руините на Ниневия, Черния обелиск на Салманазар, Призмата на Сенахериб и епичните поеми на Гилгамеш и Енума Елиш. А те в стихотворна форма разказват успоредни истории на библейската - за Сътворението, за Потопа и Вавилонската кула.

В тази връзка е любопитен случаят с древните хетейци.

Библейските критици дълго време се подиграват на сведенията в Библията за народа, наречен хетейци. Според тях хетейците са просто един от многото митични народи, измислени от библейските писари.

Все пак някои от тях допускали, че може да става дума за малко и незначително племе.

Оказало се обаче, че не древните писания, а археолозите са допуснали огромна грешка.

Още в края на XIX в.

хетейските паметници са открити

в Каркемиш

на река Ефрат в Сирия, доказвайки правилността на написаното в Библията. По-късно през 1906 г. разкопките в Богазкой (древната Хатуша, столица на хетската империя) в Турция разкриват хиляди документи, съдържащи богата информация за хетейската история и култура. Оказва се, че в древността те са били страшна сила и като един от доминиращите народи в Мала Азия и Близкия изток са контролирали значителни територии на юг в Сирия и Палестина.

Подобен е и случаят с асирийците. В началото учените се съмняват дори в съществуването на войнственото азиатско племе, описано в Стария завет.

По-късно пък писанията на пророк Исая са оспорени от критиците защото те

не намират Саргон в откритите списъци

на асирийските царе. В наши дни дворецът на Саргон е възстановен в Хорсабад, включително и стелата, която описва битката срещу филистимския град Ашдод, спомената в Исая 20:1. Асирийските наименования като татан (главен командир) и някои други

се използват

уверено в Библията

Тъй като асирийците са изчезнали от историята след битката при Каркемиш през 605 г. пр.н.е., това задържане на "остарели" думи е очевидно доказателство за писанията. Смъртта на Сенахирим е описана в книгите Исая и Царе и е потвърдена от науката от архивите на сина му.

Една от най-куриозните тези на официалната наука в миналото е отричането на т. нар. еврейско пленничество във Вавилон. Библията дава конкретни подробности за събитието като разказва как армиите на Вавилон в началото на VI в. пр. Хр. отвеждат като роби населението на царство Юдея, а на тяхно място заселват народи от други краища на империята.

Учените твърдяли, че

това е просто поредния

еврейски мит,

докато през 1935 и 1938 г., важни открития ги принуждават да променят позицията си.

Те са направени на 30 мили югозападно от Йерусалим на място, за което се смята, че е древния Лахис. Той е един от градовете, описани в Библията, като обсадени от вавилонския цар по същото време, когато е била и обсадата на Йерусалим (Еремия 34:7).

Намерени са двадесет и един керамични фрагмента, от времето на нахлуването на вавилонците, изписани с подробни сведения. Оказва се, че някои от тях са били писма между военния командир на града и отдалечен пост за наблюдение, които ярко изобразяват последните дни на отчаяната борба на Юдея срещу Вавилон. Освен тях, вече има и още по-нови разкрития на исторически текстове от Вавилон, описващи завладяването на Йерусалим от Навуходоносор. Затова историческият факт на вавилонския плен вече е твърдо установен.

Но и стотици други находки потвърждават библейските събития и личности.

Потопът, Изходът, Давид, Соломон и много от израелските царе са доказани като исторически от небиблейски източници.

Нещо повече, много от сцените, за които се разказва в Библията, могат да се видят на артефакти, изработени от други древни цивилизации.

В Британския музей в Лондон се намира Черният обелиск на Салманазар III (858-824 г. пр.н.е.), който показва

Израилевия цар Йеху, покланящ се пред асирийския цар Глинените плочки от времето на Тиглат-Пилесар (744-727 г. пр. Хр.) пък свидетелстват, че асирийският цар е получил почит от цар Йоахаз от Юдея - пълното име на библейския Ахаз. Варовикова релефна стела от двореца на Сенахериб в Ниневия показва обсадата на Лахис.

Една от най-интересните находки е цилиндърът на Набонид (555-539 г. пр.Хр.). Дълго време се е смятало за строго установен от науката факт, че той е последният владетел на Нововавилонската империя.

Тази находка обаче доказва, че синът му Белхазар (Балтазар или Валтасар - библ.) е бил сърегент с него, точно както е описано в книгата на пророк Даниил. А учените преди това направо се подигравали изобщо със съществуването на въпросния Белхазар.

Евреите са освободени да се завърнат в земята си от персийско-мидийския цар Кир. Името му е записано в пророчествата на Исая.

Глинен цилиндър, открит още през 1879 г., потвърждава, че именно той е завоювал Вавилон през 539 г.пр.Хр., а съвременната наука дори е намерила и гробницата му.

Приносът на археологията за библейския запис обаче съвсем не се изчерпва с това. Множество открития, някои от последните години

потвърждават достоверността и

на Новия завет

Дълго време официалната наука се съмняваше и в съществуването на прокуратора Пилат Понтийски, докато през 1961 г. италиански археолози не откриха варовикова плоча с името му.

А само преди десетина години беше направена невероятна находка в стария град на Йерусалим. Работници, ремонтиращи канализационна тръба, откриха къпалнята Силоам. Според евангелията този плувен басейн е бил събирателен пункт за евреите.

Той е от основно значение и за разказа за

чудото на Христос, изцеляващо човек, сляп по рождение. Случката е описана от евангелиста Йоан - Исус слага глина върху очите на мъжа и после му казва да се измие в къпалнята Силоам, за да прогледне окончателно.

Дълго време не само археолозите, а даже видни теолози са смятали, че тя е притча - метафора, с която Човешкият син е искал символично да осъди слепотата на фарисеите.

Но откритието показва, че чудото има реални измерения и в Евангелието се говори за наистина съществували места, личности и събития.