"Живото изкуство не възпроизвежда миналото; то го продължава" (Огюст Роден).

100 години след смъртта на знаменития френски скулптор той продължава да живее в световната памет. И за пореден път киното, "десетата муза", даде шанс на ръцете му да ваят впечатляващи форми и на духа му да загори отново, да се тревожи, размишлява и отдаде на страстта си към бурния живот и към изкуството.

Филмът "Роден" (Rodin) на френския режисьор Жак Дуайон бе сред претендентите за "Златна палма" тази година, но не се добра до отличието. Биографичната лента предизвика огромно вълнение и очаквания за нов и различен поглед към гениалния творец и също така към неговата среща и връзка с талантливата скулпторка Камий Клодел. Сюжетът проследява именно този епизод от живота на Роден, когато на 42 години в Париж той среща нахъсаната млада красавица, която отчаяно иска да бъде негова асистентка.

Брилянтният новатор се влюбва в Камий и в нейния талант и много бързо тя става всичко за него - модел, муза, способна ученичка, любовница, довереница, равностоен партньор в едно съвместно създаване, продължило повече от 10 години. Художничката е обсебена от Огюст, но и е опасно темпераментна, хапливо остроумна, осъзнато надарена, твърде горда, иска да доминира и не може да изтърпи сянката на големия скулптор. Връзката им е съзидателна и деструктивна. И в крайна сметка Камий наранява дълбоко Роден, като решава да сложи точка - което има съкрушителни последствия за самата нея.

В продукцията се обръща поглед към професионалното ежедневие на Огюст и заплитането му в неизброими любовни авантюри и сложни драми между красивите тела на неговите модели и двете най-важни жени в живота му - Камий и майката на единственото му дете Роз Бюре. Фокусът пада върху твореца като сладострастник, който не се притеснява ни най-малко от еротичните си блянове и сексуалното удоволствие като извор на енергия за творчество. Извор, от който черпи ненаситно и се затвърждава като гения, който успява да вдъхне живот на самия камък.

Киноразказът на Жак Дуайон обаче не успя да впечатли публиката така, както я завладя и предизвика истински фурор филмът на Бруно Нютиен от 1988 г. "Камий Клодел". Лентата бе отличена напълно заслужено тогава с пет награди "Сезар".

По великолепен начин Изабел Аджани изигра обаятелната муза, страстната изгора, талантливата опора и едновременно с това ревностна съперница на големия скулптор, в чийто образ се превъплъти кинозвездата Жерар Депардийо.

В "Роден" главната роля на създателя на "Мислителят" е актьорът Венсан Линдон, като Камий се изявява Изия Егелен, а Северин Канеел се превъплъщава във вярната му дългогодишна спътница Роз.

Във филма присъстват и други знаменити личности - появяват се Виктор Юго (Бернар Верле), Пол Сезан (Артюр Нозисиел) и Клод Моне (Оливие Кадио).

"Роден" завършва с готовата скулптура на Оноре дьо Балзак, върху която Огюст работи в продължение на няколко години - последната голяма негова творба.

Самоукият новатор получава поръчката за нея от Societe des Gens des Lettres през 1891 г., а я представя пред света чак през 1898 г. и предизвиква остра реакция и обществен скандал. Малцина успяват да видят в пластичния етюд визуално сходство с писателя, а драперията, с която е обгърнато тялото, е оприличена на халат за баня. Роден връща парите и прибира статуята в двора си. По същото време той преживява и драматичната окончателна раздяла с Камий. Чак в началото на 1917 г. най-сетне сключва брак с Роз, която всеотдайно се грижи за него, когато от страстния любовник няма и следа. Само няколко седмици по-късно тя си отива от този свят, а в края на същата година и скулпторът почива от премръзване.

Преди старостта да изгаси съвсем пламъците у него, духът на твореца гори най-силно по време на неговия La Dolce Vita (сладък живот).

"Не е имало и няма да има майстор, който да вложи в глината, бронза и мрамора порива на плътта по-проникновено и силно", казва ученикът на скулптора Антоан Бурдел.

"Роден" тръгва с редовни прожекции на големия екран у нас от 5 януари 2018 г.