Инфантилите не разбират, че има граници на приличието, твърди психиатърът

- Г-н Канов, последният скандал, отприщил невиждано хейтърство по повод Григор Димитров и коментарите на Петър Волгин, Калин Терзийски и други, част ли е от народопсихологията ни?

- Според мен "хейтърското" българско говорене не съвпада с онова, което политкоректността на Запад, а вече и у нас обявява за hate speech.

Българското злословие по адрес на ближния е културен феномен, възможно е да е свързан с етноисторически причини като например разединение и взаимно недоверие или завист, възникнали в отсъствието на единна народност и общностно чувство през дълги исторически периоди.

"Българи юнаци!" звучи зверски и прехрипнало

по стадионите,

почти никога в концертните зали (слава богу!) и никога в тишината на опустелите библиотечни помещения.

Последните напъни към национално величие и закъснял национализъм са били удавени в Балканските войни след загубата на 300 000 войници и погребението на няколко национални илюзии или идеали.

Взаимното андрешковско надхитряне помежду сънародниците ни

е по-скоро правило, отколкото изключение.

- А злобата?

- Озлоблението, което толкова ни тревожи и изглежда, сякаш е станало национална норма за общуване, в дълбочина извира от чувството на безсилие и некомпетентност, когато сме изправени пред огромния и неразбираем свят, където се озоваваме въоръжени единствено с балканските си геги и шаячните си предразсъдъци.

Измамната близост, която нашите сънародници демонстрират, е често лицемерна и в нея отсъства необходимата дистанция на взаимното уважение. С това не твърдя, че тези особености са присъщи само на нас като народност, но има един процес, нека да го наречем "индивидуация", при който човекът се оттласква от инфантилното си състояние и става личност, разграничена от останалите с ясни граници, които не е редно да се нарушават.

Примитивните хора или племена не знаят смисъла на подобни разграничения и свободно се разхождат с калните си опинци не само в двора на съседа си, но и в душата му без угризения.

Думата “респект”

е неразбираема

за инфантилния,

който не разбира, че има граници на приличието, както и онази забравена и донякъде неточна дума “порядъчност”.

Отделна е темата за употребата на термина “хейтърство”, който бързо деградира в устата на законодателите на последната лява политическа мода. Достатъчно е да се взрем в това дали техният политически коректен език е езикът на истинска любов към човека, или поредната демагогия, маскирана като загриженост към мнимите жертви на абстрактно дефинирана “омраза”.