Българските векове
ХV-ХVIII са различни от
наложените представи.
Те се нуждаят
от преосмисляне

ВЕРОЯТНО поради блясъка на Освобождението и предхождалото го Априлско въстание историята на България след падане под османска власт се пакетира в известния ни разказ - Паисий, Възраждане, пантеон от велики личности, създаването на Третото българско царство.

Така периодът от ХV до ХVIIIІІ век става “тъмните векове” и в разказа за тях доминира представата как българите преживяват в османската провинция, забелязвани от време на време от западни пътешественици. Хайдутите, няколкото бледи въстания и бунтове са върховете на безликия народ.

Това просто е дълбоко невярна представа за България и българите!

Тя се пропагандираше в България поне до 1990 година и още кънти.

Във връзка с намерения ръкопис на Петър Богдан ще маркирам Чипровското въстание (1688). То е многократно по-мащабно и по-добре подготвено от Априлското. Организирана е българска войска съвместно с унгарски отряди. Имат конница. Водят сражения с редовната османска армия. Северозападна България в триъгълника Чипровци - Монтана - Лом - Видин е сцена на военни действия.

Въстанието не е авантюра на местни водачи. То е свързано с поредната Австро-турска война и очакванията са австрийските войски да стигнат в настъплението си до тях. Австрия обаче подписва мирен договор с османците и спира настъплението си.

Причините за особения ни поглед към Чипровското въстание - хем да се знае за него и дори да се чества, хем да се неглижира, са поне две. То е организирано и водено от католици, а неговата подготовка и избухване са съгласувани със западна сила - Австрия. Това е времето, когато българите са в единение със западните сили - Ватикана, Венеция, Австрия, а немци, унгарци, поляци участват дори в хайдушките чети... В същото време българи формират отряди от стотици хора, които се бият на страната на Австрия именно като българи. Целта им е “освобождение на България”! През 1716 г. в едно официално писмо се говори за “върховен главнокомандващ на части от Българското царство”.

При тези австро-турски войни са превземани цялото българско Поморавие, Ниш, Пирот, Скопие, Видин, Берковица, Банкя, Перник... Това са събития с отглас в цялата страна.

Представата, че книжката на Паисий, без никакво съмнение изключителен политически документ, е начало на събуждането на един заспал народ, е невярна...

Българските историци от университетите и БАН трябва да бъдат подпомогнати от държавата! Да има хора, време и средства да проучат задълбочено сръбските, австрийските, ватиканските, италианските, унгарските, чешките, германските, полските архиви.

Българските векове ХV-ХVIIIІІІ са различни от наложените представи. Те се нуждаят от преосмисляне.

(От фейсбук)