Hаучавам, че познатите герои от изоставеното дясно се събрали пак и пак ще се обединяват и че този път ще е различно. Но за да е различно, този път трябва да чуят какво им казва някой различен. Аз например бих ги посъветвал да спрат да се правят на десни, няма хляб в тая работа. Дясната ниша е плътно заета от ГЕРБ и БСП. Къде са ви олигарсите? Където са те, там е и дясното.

То и електоратът им не ми се вижда десен, но това е друг въпрос. Добре, но към каква кауза да се ориентират тогава сбърканодесните? Много ясно – към западните ценности. Те са любимци на западните фондации и посолства, защо не се възползват от тази възможност? За всички е ясно, че ако искаме да живеем добре, трябва да се учим от Запада. Посветете се на тази благородна задача и ще бъдете полезни и на България, и на себе си, ще влезете в парламента, ще получите конституционно мнозинство и народът ще ви носи на ръце.

Но какво разбираме, като кажем “Запад”? Ако тръгнем да се учим от Италия и Испания и дори от Германия, значи нищо не сме разбрали. Да, те са много пред нас, но все още са тройкаджии по демокрация. Добре де, на Германия давам четворка. В тази област си има отличници – Англия, Франция, Швейцария и най-вече САЩ.

Това са държавите, чието устройство е изградено отдолу нагоре, народът е наложил своите искания. И обратното, държавите, в които реформите се правят отгоре надолу, от принцовете към простолюдието, не са добър пример. Ето на, сега принц Мохамед бин Салман е започнал да прави шокова терапия на Саудитска Арабия и тая работа няма да завърши добре.

Сред тези зарязани от избирателя десни забелязвам доста хора, насърчени с грантове от “Америка за България”. На шега ги наричам “грантоеди”, нека не се обиждат. И на мен да ми дадат грант, и аз ще го усвоя. Одма ставам грантоед. Чудесно е, че тези хора са стимулирани да лобират у нас за принципите на американското политическо и държавно устройство. Искаш да си като тях? Тогава прави като тях!

Аз лично си падам малко американски възпитаник, тъй като там завърших гимназия преди 100 години и дори малко следвах. Представите ми за по-добрата политическа система са именно оттогава. Във всички статии, които съм писал по време на прехода, препоръчвам именно американски решения и нищо друго. USA е моята пътеводна звезда. Уви, тъкмо грантоедите на “Америка за България” винаги препоръчват точно обратното. Излиза, че “Америка за България” спонсорира “България против Америка”. Това не ми дава покой в студените зимни нощи. Иска ми се да извикам – дайте ги на мен тези грантове! Как така аз съм единственият, който брани американските политически ценности? (Икономическите също.)

Да вземем съдебната система, любимата дъвка на героите от “Да България”, СДС, ДСБ и каквито там още възникнат. Всички ще я реформират. Чудесно, аз съм “за”. Уволнете ги всичките, начело с главния прокурор. Седнете на техните столове. Само че ако някой сериозен американец чуе как се каните да промените съдебната система, ще се хване за главата и незабавно ще заведе дело да му върнат парите от грантовете.

Ако тези идеи се приложат в САЩ, там народът ще се вдигне на въоръжен бунт! Основната идея на грантоедите е да се сведе до минимум и ако може изобщо да се премахне “политическата намеса” в управлението на съдебната система, т. е. парламентът, президентството, правителството да не могат изобщо да кадруват съдиите, а системата сама да си се самоназначава на корпоративно-колегиален принцип. Съдии и адвокати сами ще си избират висшите съвети, а те ще разполагат кадрите по-надолу.

Но в САЩ съдиите са изцяло подвластни или на избирателите, или на политиците, или и на двете. В 39 щата съдиите се избират пряко по един или друг начин, а в 21 щата се правят местни референдуми дали даден съдия да си остане на поста или не. На по-високото федерално ниво президентът назначава съдиите, а парламентът ги одобрява. Тези градски съдии, които не се избират пряко, се назначават от кмета и се одобряват от градския съвет. Независима съдебна система? Абсурд. Но как нито един от американските методи нито веднъж не проблесна в мислите на грантоедите? За това ли им плаща американският данъкоплатец?

Същото е с отношението към референдумите – в САЩ те са свято нещо, докато у нас грантоедните политолози ги имат за някаква простотия. На последния референдум у нас гласуваха 51 на сто от избирателите по списък и от тях над 72 на сто гласуваха за чиста и свята мажоритарна система, каквато впрочем е в Щатите. Въведете там пропорционална система и внасяйте войска от Северна Корея да потушава бунтовете.

Във всяка западна държава този референдум щеше да е задължителен, депутати, политолози, всичколози щяха само да козируват. У нас обаче тъкмо грантоедите застанаха като стена против мажоритарния вот. Според тях никъде в света нямало такова нещо, само в някои африкански джунгли. Чува ли ги американският данъкоплатец, който им дава грантовете?

Вместо да ликува, че народът ни е поискал нещо американско, грантоедната общност се хвърли на амбразурата като Матросов, за да защити олигархичното управление и мафията. Повече хич да не се правят, че искат да се борят за чиста и свята република от американски тип. Има моменти в живота, когато човек трябва да избира между доброто и злото. Това бе точно този момент. Малцината истински народни будители застанаха от страната на народа и на светлия американски пример. И нито един от тях не е получил грант от “Америка за България”. Къде гледа Чичо Сам?

Къде застанаха грантоедите е ясно - рамо до рамо със своите червени братя русофили. Направо заеха позата “Работник и колхозничка”, позната от шедьоврите на “Мосфилм”. О, те много се мразят през цялото време. Но щом се опре до нещо наистина важно, изведнъж са като сърпа и чука.

Ето това проваля сините “десни”, за които няма място в дясното. Уж са западняци, уж са се втренчили в Америка като слънчогледи, а като опре до нещо важно, се обръщат със задник към чичо си Сам. Хората усещат това смешно противоречие и се смеят. Но проблемът е, че не са и достатъчно смешни.

Като един остатък от лошото минало, аз не очаквам да ми повярват младите, красивите и ужким умните, които си нямат и хал хабер от политиката, но нямат търпение да оправят държавата. Тъй като са политически глупави, те приемат зова на грантоедите за чиста американска монета. Затова ще им предложа да прочетат книгата на един също така млад и хубав, но явно доста по-умен от тях българин, защото е преуспял в Калифорния, и то като компютърен специалист. Името му е Орлин Тодоров, а книгата му е “България. Версия 05” В един момент той се връща у нас поради лични причини за две години, хваща се за главата и решава да опише американската система за българи.

“Проблемът (на България), пише той, не е толкова у самите хора, колкото в държавно-политическото устройство, което коренно се различава от това на развитите държави и не спазва нито един от общоприетите принципи на демократично държавно управление. Поради това гражданите нямат на практика никакъв контрол над държавата си и страната се експлоатира от олигархии и лобита.”

Тази книга от интелигентен българин и американски гражданин показва какво точно може и трябва да вземем от Америка. Това е истинската “Америка за България”. Малка книжка, човекът я е финансирал сам, не му дали ни грант, ни опорни точки. С нея пиете вода от извора. Или както биха казали любителите на конните залагания в САЩ – направо от устата на коня.